ВИДЕО Страшни гаври, побой до полуда, схеми с дрога и заплахи за бесене на деца! Жертви на полицаите-мутри от Трето районно в Пловдив с разкази за ужасиите

Цяла България вече знае за мутренските прийоми на скандалното Трето районно полицейско управление в Пловдив. Полицаите там са не служители на реда, а престъпници с пагон, както ги определи самият вътрешен министър Бойко Рашков. Рекетът, издевателствата, страхотните престъпления, вменяването на вина у невинни са само част от аресенала с който част от полицаите в Трето РПУ са боравили с години. Под тепетата отдавна се знае как действат там. Пострадалите са стотици, а повечето от тях са притеснени и уплашено до толкова, че едва ли някога ще се престрашат да разкажат за бруталиите и гаврите, причинени им от служители на Трето районно. В момента в ареста с постоянна мерка за задържана под стража са шефът на Трето - Самуил Хаджиев, дясната му ръка от ударната бригада - полицаят-ултрас на Локо Пловдив Атанас Качаков (вляво, с вдигнатата дясна ръка, на водещата снимка), както и още 2 лица от крими контингента. Не е ясно защо на топло не са прибрани още куп полицаи, които са газили безпардонно закона. Това обаче е друга тема. Ето сега свидетелства на някои от жертвите на мутрите, които се крият под пагон. Първи за преживяното разказа Фарук Манаф.

„На 16 ноември ме извикаха в Пловдив, от Трето РУ. И аз казах първо да ми изпратят призовка, обаче се явих с адвокат там. При Булкин (Кръстьо Булкин е началник на Криминална полиция към Трето РУ - Б.р.) Бях закупил един джип преди 7-8 години от София, който съм го продал и прехвърлил. Нищо не се води на мое име. Някаква кражба била станала с този джип, просто бях с адвокат и нямаше какво да ми кажат. Написах едно кратко обяснение, че съм продал джипа и на излизане вече адвокатът се качи в неговата кола. Тръгнах си и аз пеш в посока пешеходния мост. Някъде около 30 метра след Районното дойде г-на Атанас Качаков и се представи, извади си значката. Аз му викам: „Преди една минута бях във вашето управление, в Районното“. Той каза: “Да, сега ще видиш!" Качиха ме в един автомобил, сложиха ми една качулка на главата и Качака започна: "Къде е тревата?" И неговите действия бяха да ми сложи качулка на главата и да пита: „Къде е тревата?“, разказа Фарук Манаф.

Фарук, който има полицейско досие и условна присъда за притежание на наркотици, попаднал в полезрението на полицейско-криминалното ООД, тъй като според тях разполагал с информация за местоположението на сериозно количество открадната марихуана.

„Аз му викам: Каква трева търсите? Сега ще видиш ми каза. И от там се озовах в една изоставена постройка. И от там се започна боят. Биха ме Дидо Ръкавичката, Стелиян, Симеон-Главата, Атанас Качаков. И най-интересно беше, че си говориха на „колеги“ с Атанас Качаков, на „колеги“, допълва Фарук.

Интересно е с обръщението „колеги“, кой за какъв се мисли? Атанас Качаков ли за бандит, или бандитите се мислят за полицаи?

„Боят започна, без да знам защо. Постоянно ме питаха: „Къде е тревата?“ И аз им казвам: „Не знам, нямам нищо общо с вашата открадната трева, защото те ми казват, че е открадната.“ Открадната е някаква си плантация. Къде, не знаех… И от там се започна. Атанас Качаков - полицаят, ми мушна в джоба пликче найлоново. Знаеше, че имам условна присъда. Заплаши ме, че ще си я излежа. Даже думите му бяха: Ако пуснеш жалба, обещавам ти, че ще се погрижа да си излежиш условната присъда“, обясни Манаф.

Съпругата му Габриела почти става свидетел на отвличането.

„И ми звънна към 13.00 часа и ми каза: Габче, спокойно, всичко е наред. Прибирам се към у дома. Последваха 2-3 минути мълчание и ми каза: Габче, Габче, бързо звънни на адвоката! След което ми затвори телефона, аз се опитах отново да му звънна, но телефонът му беше изключен. Звъннах на адвоката и му казах: Нещо стана. Той ми каза: Спокойно, ние се разбрахме да дойде в кантората. И му казах: Обаче някой затвори телефона. Моля ви проверете дали не са го прибрали пак там“,  разказва съпругата на Фарук - Габриела.

Докато тя го търси, униженията и изтезанията в изоставената постройка продължават повече от два часа.

„Той ми каза, че не може да го открие никъде. Че е звънял във всяко едно РУ в Пловдив и него го няма. Аз реших да звънна на въпросния Булкин и той ми каза: Аз току-що ги изпратих, спокойно, всичко е наред. И отново го питам: Къде е мъжът ми? Един момент, сега ще попитам колега. И чувам как казва: Абе, колега, тук имаме ли задържан за нарко…? Млъква. За автомобил, за автомобил. И колегата му казва: Нямаме такъв задържан“, допълва Габриела.

Докато го бият в изоставената сграда, Фарук разбира, че всичко това му се случва заради открадната плантация с марихуана.

„С белезници на ръцете, на стол. Опитаха се да се гаврят, вадиха ми пистолети. Дидо Ръкавичката извади пистолет. Имаше и други гаври, които не искам да коментирам. Тежко беше. Качака също каза: Ако пуснеш жалба, обещавам ти… Щял да ми удуши детето, пред моите очи. И имаше коментар, че много лесно са ме взели. Да съм видел, че ако решат, пак толкова лесно щели да ме отвличат. Даже имаше закани, че у нас ще дойдат“, обяснява Фарук.

След повече от два часа тормоз го оставят в близост до Шекер махала. С такси отива при негов приятел, защото е обезобразен и не иска близките му да го виждат. Вечерта съпругата му получава заплахи по телефона. Записва някои от разговорите.

„Вдигам телефона и мъжки глас: Къде е този мангал? Къде е, къде е? Къде е мъжът ти? Дали са му два часа и половина. Тези два часа и половина изтекоха! И ми затвориха телефона“, разказва Габриела.

Габриела успяла да запише тези разговори. Записите са предадени на Вътрешна сигурност.

„Взела съм си детето в 11-12 часа по нощите и съм бягала с детето в ръце, със спящото ми бебе на една годинка. Отседнахме в неговия приятел. Идва да ми взима багажа и го гледам от дясната му страна, обезобразен. Окото му… и аз изпадам в шок, ужас. Детето се събуди. Видя го и започна да пищи. После се съблече, целият беше в синини - ребра, гърди, ръце, крака. И детето ми стана свидетел на всичко това. Видя баща си обезобразен. Той беше ужасен, лицето му беше…“, спомня си младата жена.

След побоя Фарук решава да си търси правата. Отива  да си извади медицинско. Само че в Пловдив не успява, защото:

„Споделям какво се е случило и те ми казват: Изчакай да се обадим на шефа на Трето РУ и да видим. Да не си изядем хляба“, обяснява Манаф.

Така той решава до отиде в София. Изкарва медицинско и подава жалби във Вътрешна сигурност и прокуратурата. Това негово действие обаче провокирало и следващите престъпни действия на групата. Месец след побоя и подаване на жалбата Фарук е спрян от полиция в Карлово, а в колата му са открити наркотици. Разбира се, нито проверката е случайна, нито "откритата дрога". Според източници от разследването наркотиците са предварително поставени в автомобила на Фарук. Доказва го и следственият експеримент, направен 5 месеца по-късно.

„В акцията в Карлово, която ми направиха, единият от полицаите ми вика: Това ти е коледният подарък. Бях задържан за 24 часа в управлението, никой не дойде при мен да разговаря. Никой нямаше интерес от къде са тези наркотици. Само ми казаха: Ти си знаеш за какво си тук. Тепърва се започва! Цял живот ще е така. Какви полицаи са? Не знам…"

Следва бързо производство и тъй като Фарук Манаф е в изпитателен срок, той заминава директно в ареста, където остава четири месеца. По-късно разследването доказа, че Фарук е бил "нареден" по схемата, прилагана и при други набелязани "за отстрел", и за която вече ви разказахме.

Заплахите продължават и в ареста, защото извършителите на побоя са били силно притеснени от започналото разследване на Вътрешна сигурност за побоя над Фарук и за открадната марихуана, която е на стойност стотици хиляди левове. Наричат я полицейска трева, защото след кражбата лично единият от задържаните – Атанас Качаков, отвлича Фарук с останалите подсъдими, които си говорят на „колега“, за да я намерят. Като добавим и организацията с подхвърлянето на наркотиците на Фарук и с побой над още хора в полицията, можем да предположим, че не става въпрос за приятелска услуга. Дали това е така? Нека преценят компетентните органи. Ние само показваме фактите…

Докато Фарук е в ареста, разпитани и пребити са още много хора. Само няколко се престрашават да подадат жалба. Един от тях е Кирил Рашев.

„Една сутрин те дойдоха направо вкъщи. Звъняха на звънеца. Те бяха двама полицаи и казаха, че трябва да отидем за някакви документи в районното в Сопот. Качиха ме в патрулката и не ме оставиха в сопотското РПУ, а ме закараха в карловското РПУ, където ме качиха първо при началника. Той ме попита: Знаеш ли за какво си тук? Аз му отговорих, че не знам. Той каза: Ще разбереш след малко.

Преместиха ме в друга стая и  започнаха да ме питат за Фарук, дали го познавам. Дали съм си купувал от него наркотици. Те казаха, че евентуално, ако не подпиша показанията срещу него - те ги бяха подготвили на един лист предварително, до два дни при него и може би мен ще ме чака и по-лоша съдба от неговата. Единият от полицаите каза, че ще направи всичко възможно да ме уволни от работа. Каза: Ще се кача в ресторанта, в който работиш, ще ти подхвърля две топчета и автоматично отиваш при твоя приятел… И аз, естествено, отказах. Последва побой. Обиди, боклук, наркоман сплескан. Имаше удари с палка в тила, в главата, гавриха се с мен, обиждаха ме. 6 часа тормоз. Имах болки в главата, бедрата, бъбреците. Малтретиране, тормозеха ме, обиждаха ме. Единият ми се изплю в лицето. Центрираха ме с един шамар да отида към другия, държаха ме три часа прав и ме биеха с палка…“, разказва Кирил Рашев.

Рашев изкарва медицинско и пуска жалба в Районна прокуратура Пловдив. Преписката е прекратена заради липса на доказателства.

По случая с Фарук Вътрешна сигурност работи повече от 6 месеца. Преди месец той бе освободен под гаранция, а сега предстои да му бъдат свалени обвиненията за притежание на наркотици, защото следственият експеримент и още доказателства го оневиняват. Какво свързва всички пребити и набелязани, освен че се познават с Фарук и криминалното им минало? Дали става въпрос само за откраднатата полицейска трева? Случайно или не близо до родните места на потърпевшите един от задържаните - Симеон Иванов, отглежда коне. Всеки в района знае, че постройките и вилата се ползват от него. Там откриваме гуми, вероятно използвани като саксии за отглеждане на марихуана. В тях и с просто око се вижда, че е имало реколта. В близост има и вода. От наши източници разбираме, че това е мястото, където близо три години е отглеждана марихуана. И само на двеста метра от вила откриваме две ниви с изкопани дупки. Консултираме се със специалисти и разбираме, че всичко е добре подготвено и изчислено за отглеждане на марихуана. Дори и цистерната под земята, която откриваме, е там, за да се полива засаденото.