След ужаса в Италия! Нашенката Таня Василева: Хората масово съдят държавата, но не съм чула някой да каже, че коронавирусът е измислица (ВИДЕО+СНИМКИ)

Българката Таня Василева живее отдавна в Италия. Пандемията от коронавирус я заварва именно на Ботуша, в град Помпей, където се намира и към момента. За разлика от други медии, които заложиха на материали с българи на Апенините, които си седят вкъщи и спазват тотална карантина, Novinite.bg реши да се свърже с Таня, която има неизмеримо по-широк „поглед“ върху случващото се в Италия, страната, която бе ударена най-рано и най-тежко от коварния враг COVID-19.

Пловдивчанката има работа, която налага постоянно да излиза от своя дом, защото е от т. нар. „професии на първа линия“, без които не може. Ето защо тя има какво да разкаже, видяно и попито от първо лице, а не чуто-дочуто по телевизиите, радиата или разказано от близки. Таня Василева се съгласи да разкрие що за чудо е коронавирусът, от епицентъра на заразата. На Ботуша вирусът-убиец продължава да взима животи и да сее страх и ужас у жителите.

Днес, 4 май, държавата минава в т. нар. Фаза 2 от борбата срещу заразата, което е бленуван напредък. Моментът е повече от важен и Novinite.bg го използва, за да запознае читателите си със случилото се досега и очакванията занапред за Италия, която се превърна в символ на кошмара, но и на непоколебимия дух, на обединението.

Интервю на Стефан МАРКОВ, Novinite.bg

- Таня, благодаря ти, че се съгласи да говориш с нашата медия, за да добием по-реална представа за случващото се в Италия. Изведнъж от Апенините преди два месеца започнаха да валят потресаващи вести за ковчези, военни камиони с трупове и задръстени болници. Защо стана така, че адът сякаш слезе в Италия?

- Трябва да започна с това, че Италия бе обявена за една от най-засегнатите нации, но тя бе и държавата, която реши да декларира открито своето незавидно положение докато много други държави опитаха да потулят реалната ситуация. Като една от държавите с най-добра здравна система, не й се досвидяха масовите тампони (бел.ред. – в Италия така наричат „бързите“ тестове), чрез които започнаха да тестват в най-засегнатите зони. Много други страни решиха да не обявяват реални данни, а и не тестваха масово. С времето се разбра, че вирусът не признава граници, националност и политика и всички страни почнаха да показват истинската картина. Така настигнаха или дори надминаха Италия. Имам предвид Испания, Франция, Белгия, Германия и др. САЩ също. Там дълго време го играеха бодряшки, но после видяхте какво се случи …

- Откога живееш в Италия и какво те накара да отидеш точно там?

- От 12 години съм тук. Пристигнах в градчето Кастеламаре ди Стабия, реших да потърся временна работа. Хареса ми и реших да остана. Тази страна винаги ми е харесвала, установих се в Помпей, който е малък град, но световно известен със своята история. Намира се на около 20-ина километра от Неапол. Помпей е в подножието на вулкана Везувий. Тук хората са много темпераментни. Не съжалявам за своя избор.

- Ти се намираш на юг, където коронавирусът засегна Италия по-слабо. Въпреки това и при вас има доста жертви. Какво е обяснението на факта, че в богатата северна част на Ботуша и по-специално градове като Бергамо, Бреша, Милано, Торино, COVID-19 се разпространи толкова мълниеносно?

- Проблемът е многопластов. Тук обаче специалистите имат отговори. Регионите с най-замърсен въздух са точно най-засегнатите. На север, например, са повечето от най големите фабрики, става дума за огромни производствени зони. Това прави областите там такива с най-замърсен въздух и то не само в Италия. Освен това засегнатите най-тежко региони са много по-заселени от южна Италия, с много повече старчески домове. През зимата в Северна Италия температурите са доста по-ниски, дори в пиковете на познати в миналото грипни зарази – северът е по-засегнат. Така че – всички тези дадености дават отговора.

- Може ли да се вярва на твърденията, че заразата е плъзнала след мача Аталанта-Валенсия от ШЛ, както и заради рейв фестивал в Бергамо няколко дни след това? Поне такива тези бяха огласени в България и то от оперативния щаб, който е назначен да бори заразата.

- Това и аз съм го чувала, но само от българи, от сънародници. На Ботуша не са се фиксирали върху тази версия, даже напротив. В Италия заразата, всъщност, е плъзнала още през месец януари и това е доказано. Много се говори за нулевия пациент, той не е китаец. Защото чух от българи и това, че хилядите китайци, върнали се в Италия, за да работят в големи заводи са донесли COVID-19. Може и така да е, но в Италия се говори за немец в град Кодоньо, който е изолиран като нулевия пациент.

- Знае се, че сред средиземноморските страни Италия е с най-застаряващо население, което и ти намекна. Това оказа ли се ключово или по-скоро здравната система не бе подготвена за подобно цунами?

- И едното и другото са валидни. Никоя здравна система на планетата не беше подготвена за пандемия с такъв размах. Здравната система в северна Италия е една от най-добрите изобщо в света, с оборудване, последен „писък“ на модата. Въпреки всичко коронавирусът притисна богатата Ломбардия и други северни части до стената. Точно това уплаши и южна Италия, която виждайки как богати региони в севера се огънаха за дни, се събуди, червената лампа светна заслепяващо . Големият проблем е, че Италия е на второ място по дълголетие в света, след Япония. Тук столетниците не са рядкост, напротив. Това също се оказа от значение, вече всеки знае, че болестта засяга най-вече лица, които са преминали 70-годишна възраст. Тук има множество старчески домове, в тях вирусът вилня по небивал начин. Той дори все още вилнее със страшна сила. Давам ви за пример това, че много хора, подават масово искове до прокуратурата, защото винят властите, че за тези хора в старческите домове, за техните родители, мерките са взети много късно, което е било фатално.

- Какво е да ходиш всеки ден на работа в условията на пандемия и да виждаш призрачни улици, да усещащ страха, витаещ във въздуха?

- Аз работя в табакайо. Ние сме с ексклузивно право да продаваме цигари, освен това - при нас се плащат всички сметки  данъци, лото, игри, зареждане на телефони, под прекия контрол сме на монопола на държавата. Поради тази причина бяхме обявени за институция от първа необходимост. На 9 март премиерът Конте обяви цяла Италия за червена зона, нещо като извънредното положение в България, но далеч по-затегнато. Това означаваше, че всичко бе затворено – без табакайо, бензиностанции, аптеки и хранителни магазини. Никой нямаше право да излиза. Прибирайки се вкъщи, на 9 март, още в първите часове след обявената червена зона бях сама, гробна тишина. Пустош. Разстроих се!

- В такъв случай притесни ли се за здравето си и не си ли помисли да зарежеш всичко и да се върнеш в България докато бурята поотмине?

- Отначало дори аз мислех всичко за един тежък грип, което след това се оказа грешно. Постепенно страхът ме обхвана, той бе навсякъде и бе реален. Веднага ми дойде идеята да избягам и да се прибера в Пловдив, при моето семейство. После се замислих и разбрах, че това е голямата грешка на всички. По този начин вирусът се разнесе светкавично по света. Казах си, аз няма да бъда нулевия пациент в България. Оставам в Италия.

- Кой беше моментът, в който беше най-уплашена?

- След като наложиха карантината при нас, в работата ми, много от услугите бяха спрени с декрет. Нашата работа рязко намаля. Тогава моят шеф реши да съкрати персонала, на работа останах единствено аз. Това беше моментът, когато най-много се уплаших. Обхвана ме паника. Замислих се дали аз сама в разгара на пандемията ще се справя сама на работа, сама вкъщи, без да мога да се срещам с близки хора? Но, шефовете ми, доскорошните колежки и приятелите ми бяха и все още са неотлъчно до мен. Това ми даде сила и мотивация да премина през всичко малко по-леко. Няма да крия – много трудно и тежко ми е. Без тяхната подкрепа нямаше да се справя психически.

- Как приеха хората изненадващата промяна и как им се отрази карантината на вижданията и живота като цяло?

- При нас животът се преобърна главоломно от 9 март. Северът вече агонизираше. Вместо да паднат духом, хората-излязоха по балконите да пеят, организираха истински спектакли, но с времето се умориха. Всички тези ковчези и увеличаващ се брой на жертвите… хората дори не бяха погребвани традиционно. Набожните тук са много и бяха с отнето право да погребват по техните обичаи. За тях това бе голям морален удар. Великден и празният площад Сан Пиетро (бел. ред. - Свети Петър), с папата, молещ се сам – бе нещо неописуемо и всички повтаряха, че се чувстват като във филм. Сега вече всички сме отегчени. Притеснени за бъдещето – дали ще има пари за наема, за храна, за каквото и да се сетиш.

- Държавата не помага ли финансово? Италианците обвиняват ли властимащите за ситуацията и спазват ли все още карантина?

- Не мога да отрека, че държавата помага финансово, но в началото не всички приеха нещата сериозно. Много груби нарушения имаше на правилата. С всеки изминал ден смъртните случаи растяха главоломно, заразени имаше навсякъде, вече почти всеки имаше роднина или приятел, който е заразен. За разлика от севера – в южна Италия вирусът удари доста млади хора и това беше труден за преглъщане факт. Тогава видях хора, които преди се смееха, да носят маски, ръкавици, да спазват физическа дистанция. Бях свидетел на това как две момчета си говореха на улицата, хората от терасите започнаха дa им крещят – "всички вкъщи, веднага, кое не разбрахте“! Опозицията и хората обвиняват управляващите, че не са предприели мерки навреме, че не се прави всичко, за да се подпомогне финансово населението. Обвиняват ги, че не се противопоставят достатъчно на ЕС, за да защитят националния интерес. Аз обаче мисля, че властите правят възможното – дадоха безвъзмездно пари на фирми, на много бедни се даде възможност да идат в общината или дадено кметство – да получат ваучери по 300 евро за храна. Отделно всички, останали без работа заради пандемията, получиха по 500 евро и съдействие да се запишат в програми. Всяка една област подпомага финансово допълнително фирмите в нея, отделно от централното управление. Отпускат по 500 евро на семейства с деца под 15 г., за да купят нужното оборудване за дистанционно обучение.

Тази рисунка се превърна в символна и сега е разлепена на много от входните врати по домовете из Италия

- Обединена ли е нацията на Ботуша, знаем, че между Севера и Юга винаги е имало съществени различия, както социални, така и като манталитет? Замити ли са тези въображаеми граници сега?

Има разединение. Факт е, богатият север срещу бохемите от юг. В самото начало на пандемията също имаше разделение. Давам пример: На една врата където дават квартири имаше надпис: "Не се дава под наем на северняци". Но постепенно Италия се почувства изоставена от другите европейски страни и точно това бе стимул да се обедини в борбата си заедно, по-силна отвсякога. Започнаха дарения, много световно известни марки преустроиха производството си, така че да са в услуга на медиците. Маски на Гучи, медицински екипи на Армани, интубатори на Ферари – това беше много важно като послание, което докосна всеки човек в страната.

- Кога мислиш, че животът в Италия ще се завърне в предишното си русло?

- Задавах си този въпрос постоянно, не само аз, всеки. Всеки имаше собствен отговор. На 4 май (бел. ред. - интервюто е взето в неделя, 3 май) страната навлиза във фаза 2, мерките в страната се отпускат, можеш да посещаваш близки и роднини. Но отново само с декларация. Сега е много важно спазването на предпазните мерки, за да не се върнем в началото. Всички сме съсредоточени, за да минем и задаващата се фаза 2. Наясно сме, че краят ще дойде само с ваксина. Всеки ден чувам: „дано свърши по-скоро, дано създадат надеждна ваксина“.

- Какво би посъветвала българите, кое е нещото, което е най-важно, за да не ни "нападне" коронавирусът с по-голяма сила?

- Тук не съм чувала никой да каже ,че коронавирусът е измислица, както чувам в коментари от България. Аз контактувам с много хора в Италия. Да, врагът е невидим, но го има, най-важно е да се пазим. Както казва областният управител на Кампания Де Люка: „Заразата може да я хванете не само от непознат, а най-вече от приятел, човек когото обичате, пред когото се отпускате и не внимавате. Ако В България стане като в Италия – загубени сме, тази мисъл ме измъчва постоянно. Вирусът сломи Италия, а нас ще ни размаже. Нека не хитруваме, защото лъжем само себе си!

Посланието на Таня към сънародниците:

ПОЗОВАВАНЕТО НА ПЪРВОИЗТОЧНИКА НА МАТЕРИАЛА - NOVINITE.BG, ЧРЕЗ АКТИВЕН ЛИНК Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!