Джамбазки: Българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море!

Българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море. Македония не е северна, горна или долна. Македония е една и тя е братска, втора българска държава на Балканите.

С такава позиция излиза българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО  Ангел Джамбазки по повод новината, че Съветът по общи въпроси на ЕС вчера даде зелена светлина за откриване на преговорите за присъединяване на Македония и Албания към ЕС. Процесът трябва да протече обаче под условието, че Договорът за добросъседство трябва да се спазва и да не се правят никакви опити за изопачаване и злоупотреби с общата ни история, подчертава Джамбазки.

В своята позиция евродепутатът призовава също така тези, които доволно потриват ръце, че е дошъл моментът да се направи ревизия на ЕС, да не бързат с изводите.

Нашият интерес е ЕС да се върне към изконната концепция „Европа на отечествата“.

Знам, че сега общественото внимание е съсредоточено другаде и едва ли някой ще се развълнува сериозно от темата, която поставям, но вярвам, че тя е важна за българския национален интерес. Рано или късно, когато преминат паниката и истерията, ще трябва отново да обърнем поглед към геополитическите процеси около нас и да се съсредоточим отново в защитата на българския национален интерес в братска Македония, заяви Джамбазки и допълни:

Позволете ми едно кратко отклонение преди темата за братска Македония. Наблюдавам от няколко дни усиленото злорадство на чужда, външна пропаганда за това, че ЕС се е разпаднал. Нашият интерес не е ЕС да се разпада, а да се промени, да се реформира, да се върне към идеята, към концепцията „Европа на Отечествата“.

Без съмнение ЕК закъсня със своята реакция, без съмнение кризата показа по безпрецедентно остър начин „кривиците“ на сегашния съюз, които отдавна критикуваме - мекушавост, липса на бърза реакция и навременни решения, отказ да се поеме отговорност, страх в бюрокрацията, дезертьорство и прочее, и прочее, и прочее.

Всички тези „кривици“ ще бъдат повод и обект на отделен разговор, който предстои. ЕС ще трябва да се промени и да се превърне в това, за което е замислен - повече от международна организация, по-малко от федерална държава и ние българите имаме интерес от това.

А сега по темата. Съветът по общи въпроси на ЕС (министрите по въпросите на ЕС), даде най-после зелена светлина за откриване на преговорите за присъединяване към ЕС с Македония и Албания на видеоконференция вчера. Споразумението все още трябва да бъде потвърдено и одобрено в писмена форма. Кога ще се случи това, все още не е ясно, въпреки че се очакваше да се случи в началото на май, на срещата на върха на Европейския Съвет в Загреб. Имайки предвид извънредните мерки свързани с пандемията, не е ясно кога точно ще се случи.

Въпреки всичко, най-накрая след години на застой, последвани от трескави и важни реформи, Албания и Македония бяха оценени и подкрепени. Това е от особено важно значение, като се вземе предвид шамара, който им беше нанесен през есента от иначе представящия се като проевропейски настроен френски президент Еманюел Макрон. Добрата новина е, че най-сетне тези две приятелски, а в случая с Македония и братски държави, поемат по един път, който неминуемо ще доведе до сближаване и просперитет.

Колкото и нескромно да звучи, смятам за редно именно тук да споменем заслугите на българската държава. След почти десетилетие на застой, Европейският съюз в крайна сметка реши да бъде по-активен в политиката на разширяване. Ако през деветдесетте и последващото го десетилетие имаше ясно изразен ентусиазъм относно разширяването на ЕС, то в последните 12 години в тази сфера се наблюдаваше една летаргия. Изключение прави разбира се присъединяването на Хърватска, което обаче беше по-скоро плод на историческа неизбежност, отколкото на някаква особено активна политика на ЕС в сферата на разширяването.

Истинският катализатор, ЕС да възобнови усилията си относно интеграцията на страните от Западните Балкани и по-специално отличниците сред тях, а именно Македония и Албания, беше българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Единната и последователна позиция на България, относно процеса на присъединяване на Албания и Македония, беше основната причина комисията на Жан Клод Юнкер да възобнови усилията си за диалог и провеждане на реформи в страните от Западните Балкани. С това България потвърди своята позиция на регионален лидер и постави интересите на съседите си по-високо от своите собствени. Това е и една от причините нашето председателство да бъде толкова високо оценено.

За страните, които тепърва ще започват преговори обаче трябва да е ясно, че това не е край, а начало. Амбициозните реформи във вътрешните въпроси не бива да спират, а от особено значение в случая на Македония е поддържането на добросъседски отношения. България ще продължава да подкрепя своите братя от другата страна на Гюешево, но трябва да бъде ясно, че няма да търпим връщане към отминалите времена и лошите навици.

Нека правителството в Скопие, което и да е то, да не забравя - Договорът за добросъседство трябва да бъде спазван и работата на съвместната историческа комисия трябва да продължи. Стига това важно условие да бъде спазено, ще можем да се съсредоточим върху развитието на икономическите и инфраструктурните връзки, така нужни на двете ни държави. Нека е ясно, че няма да допуснем нито изопачаване и фалшифициране на общата ни история, нито продължаването на антибългарската коминтерновска, просръбска политика. Исторически парадокс е, че в момента от Скопие се пътува по-бързо до Белград, отколкото до София. Правителствата от двете страни на границата трябва да ускорят своите усилия по изграждане на транспортни връзки. Само така ще паднат изкуствените граници.

Отново повтарям и напомням - българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море.

Защото за нас е пределно ясно, че Македония не е северна, горна или долна. Македония е една и тя е братска, втора българска държава на Балканите.