Българо-Румънски търговски отношения

Българо-Румънски търговски отношения
Булфото
A A+ A++ A

Дору Драгомир, Българо-Румънската двустранна търговска камара

Двете съседни държави [България и Румъния] имат търговски връзки от древността. Още преди създаването на първите им средновековни държави търговците на север и на юг от Дунав обменяли стоки между регионите. С течение на времето се увеличиха търговските отношения, като качеството на търговските отношения варира в исторически план - в зависимост от политическите и административните режими на двете страни. Всеки път, когато търговията е либерализирана, търговците в региона развиват нови отношения с взаимна изгода.

В началото на 20-ти век търговците от Габровския регион в България създават силна общност в Букурещ. Ефектите му могат да се видят днес, тъй като градската улица Габровени е кръстена на тях. В социалистическия период, поради сходни политически режими, търговията между двете социалистически страни е много силна и освен търговските аташета на посолствата, всяка от тях има търговски представители в отделните индустрии в съседната страна.

След като социалистическите режими се сринаха, България и Румъния навлязоха в период, в който бяха на различни пътища по отношение на чуждестранните инвестиции и влязоха в сурова конкуренция на отрасли, произвеждащи сходни стоки. Преди 2007 г. растежът на Румъния е по-бърз от този на България поради чуждестранните инвестиции, населението и географските измервания, както и приватизационните стратегии на активите на старите индустрии.

В началото на 2007 г. двете държави бяха приети като държави-членки на Европейския съюз, а на равнище ЕС двете страни се считат за все по-обвързани една с друга. От този момент икономиките на Румъния и България нарастват, а увеличеният брой мултинационални компании обединяват административното управление на дъщерните дружества в региона, като имат общи управленски екипи и за двете страни в една от столиците, обикновено в Букурещ. Все повече румънски мениджъри биват изпращани в България, за да администрират българските обекти и съответно обратното. Освен мултинационалните компании, особено в граничните региони, много местни компании развиват търговията между двете страни.

Стъпка по стъпка по-големите национални компании също създават собствени дъщерни дружества във всяка от страните. Пионерите от румънската страна бяха: Mobexpert, Arabesque (под марката Budmax), Petrom и Romsdal. От българска страна бяха: Белла България, Монбат (за дълъг период от време в Румъния беше най-голямата българска инвестиция извън българската територия) и Датакс.

През последните години търговията отбеляза увеличение и ръста от 3 милиарда евро през 2013 г. до почти 4,2 милиарда евро през 2017 г. и тенденцията продължава. В момента Румъния четвъртият по големина търговски партньор на България в световен мащаб и третият в ЕС с балансирана търговия на износ и внос. През последните години, с подкрепата на Търговските офиси на българското посолство в Румъния и румънското посолство в България, бяха създадени две търговски камари. Те са: Румънската индустриална камара в Русе, която най-вече покрива граничния район, и Румънската двустранна търговска камара с офиси в Букурещ и София, която обхваща цялата територия на страната.

Освен това бяха създадени повече организации за подпомагане на малките предприятия и развиване на търговските отношения и партньорства в тези пазари и в резултат на това нивото на инвестициите се увеличава значително. Последните цифри от търговските регистри на двете страни, които Българската двустранна търговска камара има, показа, че Румъния е регистрирала над 2400 дружества с български капитал.

България регистрира над 2200 компании с румънски капитал. Повечето от тези дружества са регистрирани в граничните райони и в столиците на двете държави. Тези цифри показват нарастващия интерес от страна на румънците и българите към инвестиране на капитал и развитието на нови пазари за техните продукти или услуги в региона. В същото време повече компании разбират добавената стойност на идентифицирането на допълнителни услуги и продукти, които могат да бъдат опаковани заедно и представени на европейските и международните пазари.

Трите основни бариери за развитието на търговските отношения са свързани с:

- Езикът - различен и труден за научаване и от двете страни.

- Транспортна инфраструктура - на 600 км от Дунавската граница има само две пресечни точки (мостове).

- Липса на доверие и от двете страни, въз основа на предишни неуспешни бизнес дейности.

За да се преодолеят тези бариери, заинтересованите страни имат важни роли. На образователното равнище забелязахме засилен интерес от страна на двете страни към развитието на езикови курсове и особен интерес на младите хора да научат съседния език поради все повече и повече възможности за работа.

Румънските компании, които присъстват на българския пазар, се интересуват от набирането на персонал, говорещ румънски, а и българските фирми в Румъния са в подобна ситуация. Освен това двете икономики имат много силна аутсорсинг индустрия, в която работят близо 90 000 служители - 60 000 в Румъния и 30 000 в България.

Освен специалните умения, които служителите на тези компании трябва да притежават - счетоводство, ИТ и т.н., те трябва да имат добри познания по чужди езици и напоследък румънски и български са станали по-важни в региона. На ниво инфраструктура и двете правителства обсъждат възможностите за по-нататъшно развитие на междусистемните връзки по пътната и железопътната инфраструктура. През последните години на всяка официална среща на правителството пътната инфраструктура е една от основните теми, като се има предвид, че пет от европейските коридори на ТТМ преминават през Румъния и България. Що се отнася до доверието, всички организации за подкрепа на бизнеса се опитват да създадат по-добра среда за търговия и инвестиции в двете страни.

Основната дейност на ДТКБР е да идентифицира най-добрите търговски партньори за националната компания на съответната страна и да ги подкрепи, като започне да развива търговията или дори инвестицията, като представлява компанията пред партньори, органи, фирми от трети страни и т.н.

Считаме, че заедно двете страни могат и трябва да представляват входната точка на пазарите на ЕС за продуктите от Източна Европа, Балканите, Азия и др. В същото време те могат да представляват чудесна възможност за инвестиции от западната икономическа зона, поради някои очевидни предимства: фискални възможности, все още ниски разходи за труд в сравнение с останалата част от ЕС, добри бизнес познания, общ пазар на ЕС и др. Това е причината ние, в ДТКБР, да сме готови да подкрепим не само двустранния бизнес, но и трети страни, които търсят подкрепа в района, за да намерят най-доброто решение за техния бизнес в румънските или в българските региони.

“Тази статия първоначално публикувана на сайта на EU SCOOP на английски език и беше преведена от екипа на EU SCOOP"

#България #Румъния

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »