185817 статии       |       379 интервюта       |       1521 снимки       |       38128 абоната       |      
USD 1.81347| EUR 1.95583| GBP 2.22633|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигналИранКоронавирус

ГОРЕЩА ТЕМА: МС предлага: Извънредното положение да продължи до 13 май
Размер на шрифта:   

По-малкият износ за Русия е заради лошата руска икономика, не заради санкциите

23 ноември 2017, четвъртък / 14:18; Коментари: 0
Send to Kindle
По-малкият износ за Русия е заради лошата руска икономика, не заради санкциите
Източник: pixabay.com

Спадът на износа на България към Русия през последните 4 години се дължи на проблемите на руската икономика, а не на санкциите на ЕС спрямо Русия. Това се посочва в доклад на Българската стопанска камара (БСК) относно българския износ за Руската федерация.

Според БСК санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката.
В най-добрите за българския износ към Русия години износът на стоки, обект на настоящите санкции на ЕС, е бил 11-12 мил. евро. За 2016 година този износ възлиза на 5.2 мил. евро.
Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки към Русия не надхвърлят 20 мил. евро.

Косвените загуби за българската икономика са по-големи. Основните загуби идват от пренасочването на стоки на други държави членки от Русия към България, притискайки допълнително българските производители на националния им пазар.

През последните 4 години се наблюдава промяна на продуктовата структура на износа. Наблюдава се тенденция към увеличаване износа на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност, но има и изключения.

Според данните на БСК България е на 17-то място сред доставчиците на фармацевтични продукти в Русия и на 36-то място сред доставчиците на машини и апарати.

За периода на санкциите на ЕС се наблюдава много голям спад на износа ни на консервирани плодове и зеленчуци и на напитки към Русия. Износът ни на тези продукти към Руската федерация далеч вече не е на водещите позиции. Спадът на износа при напитките е няколко пъти в сравнение с периода преди налагането на санкции, а износът ни на вино към Русия е намалял с 30-40 пъти.

За настоящата 2017 година се наблюдава ръст на износа ни към Русия. Тенденцията обаче се дължи основно на износа на тръби за пренос на газ.

В числа износът ни към Русия нараства с по-бавни темпове от общия износ. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа - след Румъния и преди Македония, то през 2016 г. е 19-та - след Унгария и преди САЩ.
Износът за 2016 година е наполовина спрямо най-силните ни експортни години - 2012 и 2013 година.

Вносът на Русия сумарно от целия свят бележи ръст. От 2001 година до 2016 година вносът на Русия се е увеличил с 4 пъти. От 2012 година насам се отчита спад.

Най-голям ръст бележат стоковите групи конфекция, трикотаж и маслодайни семена. Техният внос в страната се е увеличил с над 10 пъти. Около 2 пъти е нараснал и вносът на неорганични химикали и на месо и месни продукти.

Според БСК българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

  • Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият;
  • Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти; 
  • Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години;
  • Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики;
  • Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории;
  • Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос;
  • Сигурност на доставките;
  • Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика;
  • Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика - следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители - над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с "увеличаване на двустранния стокообмен". А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти.
ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО