Физици събират средства, за да помагат на млади таланти

Д-р Николай Зографов е консултант на една бъдеща водноелектрическа централа. Вецът се събира на една маса и може да захрани само няколко лампички, но смисълът на начинанието е друг. Преподавателят от Физическия факултет на Софийския университет помага на ученици, които участват в конкурса „Уреди за кабинета по физика”.

Целта е да демонстрират сами явленията, които изучават. В случая – със стари компютърни части, шише от минерална вода и кутии от сок да покажат как се създава електричество. „Наука от боклука”, както са избрали да го нарекат.

„Да ви разказват могат много, но със сигурност ще го забравите. Ако го видите, може би ще запомните нещо, но няма да го разберете. Ако го направите, със сигурност ще го разберете”, обяснява преподавателят.

Конкурсът се провежда от 2000 г. традиционно в началото на юни. В него сухите формули отстъпват място на въображението. Могат да участват ученици от V до XII клас.

Проф. дфн Тодор Мишонов дава подробности: „Всеки ученик е изготвил заедно с учителя си конкретна постановка, критерият на конкурса е да е полезна за преподаването по физика. По същество това е някакъв уред, който може да се използва в кабинета по физика. Именно възможността за използване в образованието е нашият основен критерий за първо, второ и трето място”.

Допускат се и по-нестандартни постановки… като изстрелване на ракета. Професорът е категоричен – с наблюдение и контрол от квалифициран човек, подобна атрактивна демонстрация също показва нагледно физичните закони.

Той е виждал както уреди, вдъхновени от филмчета в „Ютюб”, така и такива, сякаш извадени от учебник от 19-ти век.

Децата продължават да се интересуват

„Конкурсът продължава да привлича внимание, в последните години даже се разрасна в град като София, където учениците са преситени с всякаква информация, всякакви забавления. Има един неунищожим вътрешен порив, защото конкурсът е нещо творческо. Ученикът сам прави нещо с ръцете си, не е пасивен наблюдател на някакво шоу”, смята Мишонов.

Той допълва, че често за тийнейджърите участието в конкурса е и едно от последните неща, които правят заедно с родителите си, преди да се отделят от семейството.

Д-р Зографов, който пряко работи с ученици, споделя мнението му: „Популяризирането на науката трябва да е приоритет на много високо ниво, защото вече не е толкова проста и трябва да се представя по разбираем начин”.

Много по-полезно е да се разкаже физиката именно чрез създаването на нещо конкретно, смятат Алберт Варонов и Александър Петков, които са възпитаници на университета.

Алберт вече е докторант, а преди това е минал през магистърската програма по астрофизика. За него изводът е ясен: „От зубренето няма никакъв смисъл, това, което се зубри, то се забравя. Това е нещо, което е създадено, за което е положен много повече труд, отколкото да се назубри материалът”.

Сашо е по-близко до учениците и според него те нямат мотивация да се занимават с материя, която е суха и в която няма предизвикателство: „Отиват в училище, защото им е задължение, не защото им е интересно”.

Положението не е розово

Водим разговора във Физическия факултет на СУ. Съвсем наблизо е ФМИ – „ковачницата на кадри” в силно рекламираната българска ИТ индустрия. Няма начин човек да не направи паралел между едната сграда, която кипи от живот и другата, където е значително по-пусто.

Тази година са приети само 80 нови бъдещи физици. Реализацията на кадри в бизнеса е проблематична, а много от можещите се насочват към чужбина. Междувременно в училищата се затварят кабинети.

Докато проф. Мишонов е имал като ученик уреди, произведени в Австро-Унгария преди Първата световна война, Алберт не си спомня въобще какво оборудване е имал, а Сашо признава: „Имахме един път лазерче, един път – призма, в кабинета в задната стаичка може и да имаше други уреди, защото имаше много кашони, но не сме ги изваждали, за да правим нещо по-солидно като експеримент”.

Д-р Зографов вижда проблем и другаде: „В днешно време ние имаме много повече възможности, защото разполагаме с прекрасна техника. Казвам „разполагаме” по принцип, както хората могат да отидат на Марс, но не се случва все още”.

Има начин

Тенденцията може да се обърне, но за тази цел са нужни ентусиазъм и упорита работа. Физиците дават своя принос в битката за българската наука.

„При абдикацията на държавата от образованието, ние правим това, което са правили хората в българското Възраждане – даскал Ботьо Петков никой не е идвал от районните управления на образованието на султанска Турция да го проверява по какви програми по физика преподава”, обяснява професор Мишонов.

За да държат интереса на талантливите деца, физиците са включили в конкурса и категория за компютъризирани експерименти. На най-добрите искат да дадат мини компютри Raspberry Pi, с които да продължат да правят своите експерименти и сами. Затова събират дарения.

„Ако детето получи в ръцете си едно високотехнологично изделие и вече е направил нещо с това изделие, това е втората степен на ракетата, ученикът не е гъска, която трябва да се натъпче със знания, това е факел, който трябва да се запали”, категоричен е професорът.