Моят 10 ноември: Да те оберат по време на филм за промените

Някои столични интелектуалци отбелязаха 10 ноември с присъствие на премиерата "1989". Документалният филм на номинирания за "Оскар" датски режисьор Андерс Остергард бе част от паралелна прожекция в Дома на киното и в още 25 европейски града.

Лентата е разтърсваща заради начина, по който двама свидетели представят събитията. Единият е новият тогава унгарски премиер Миклош Немет, който решава да се лиши от скъпоструващата гранично-контролна апаратура на затъналата в дългове държава.

Другата гледна точка е на източногерманката Грундула. Окуражена от слуховете, че на 19 август границата с Австрия ще бъде отворена за няколко часа, тя отива с приятеля си на прочутия "Паневропейски пикник" край Шопрон. Там двамата неволно са въвлечени в политическата игра на властта, която се играе на закрити врати в "източния" блок. Мъжът е застрелян, а трагичната му смърт парадоксално ускорява решението на премиера границите да бъдат отворени...

И докато някои зрители, като мен, гледаха със зяпнала уста историята, която никой не иска да преживее отново, други, по-находчиви, се възползваха да напомнят историята, в която ние, българите, сме вече 25 години: пладнешки обири и "малки" прецаквания, които ти носят големи нерви и влизане в чудно сивият свят на бюрокрацията.

И така, преживявайки миналото, преживях и тръпката да олекнеш, докато си на кино, в Дома на киното. Някоя от десетките умни физиономии в салона, където по принцип не влизат Сульо и Пульо, отмъкна портфейл с 350 лв. и всички важни документи - лична карта, банкови карти, прес карта, карта за градския транспорт, за фитнес, за разни магазини и т.н.

Казват, че сиромах човек бил жив дявол. Но много по-страшно е, че начетените хора в България все още живеят и печелят от труда си доходи, с които едва успяват да се задържат на границата преди пълното потъване. И са стигнали до там, че не могат да си позволят лукса да върнат пари, които биха им осигурили временен материален "разкош".

Но всички въпроси падат, когато проумееш, че в България срещу 350 лв. цял месец се трудят учители, актьори, учени, медицински сестри, попове, работници във фабрики и кой ли още не... Да ни е честит 10 ноември!