Големият Васил Михайлов руши пирамиди от човешки отношения в "Брудершафт"

Преживяването от играта на Васил Михайлов на една малка сцена е все едно да яздиш необуздан жребец в стая.... Големият български актьор ври и кипи в премиерната постановка „Брудершафт“ в „Театър 199“.

Преди да се каже каквото и било за този спектакъл, е добре да се обясни значението на неговото име. Брудершафт е ритуал за сближаване, в който двама души, кръстосали ръце през лактите и гледащи се в очите, отпиват от чаши с алкохол...

Другата страна в тази красива церемония е елегантната Стефка Янорова. Тя е вторият силен, но и стилен, герой в един "Дом за събаряне", както се казва в оригинал лежерната руска комедия. В нея има от всичко по много – любов, омраза, лъжи, истини, носталгия и най-много - страх от самотата, способен да преобърне мирогледа на всеки един от нас.

Той е железничар, отраснал в сиропиталище. Определя се като „самотен много и възрастен малко“. Тя е разведена от 20 години, изискана, наивна, умна, но по думите й „с годините става сантиментална и започва да циври“.

Според него тя има „неграмотен поглед към живота“ и „пренебрежително отношение към железниците“. Намира фигурата й за „целесъобразна“, нищо че я нарича бабичка, която се отнася „връждебно към интимности“. Смята, че „фантазиите са за интелигенцията“ защото той е „открит и прям човек“, който спокойно може да й каже „Само не ми навирайте културата си. И мен не са ме намерили на релсите“.

Според нея той е „вожд на пролетариата“ и „пролетарска мутра“, говорещ за секс, а на неговата възраст за секс говорят само „фукльовците и маниаците“.

Тези две колоритни персони се озовават в истинска пирамида, която се оказва не само финансова, но и заплетена по дяволски начин от собствените им деца...

Пирамида, от която боли, но оставаш безучастен, тъй като става въпрос за твоите генетечни издънки. Ситуация, която кара железничарят Степан Николаич да възкликне простичко: „За децата ние, родителите, сме автомат с три бутона - „Дай да ям“, „Дай пари“, „Гледай детето“. Непознатата му спътница пък преобръща мирогледа си не само за Степан, но и за живота като цяло.

Така, след смях през сълзи, една млада по дух двойка в Русия осъзнава, че на „Ти“ се преминава само след пиене на брудершафт. Нищо, че преди това, дори на „Вие“, човек може да говори за всичко – от баналните истини до най-възвишените философски мисли.

Режисьор на спектакъла е Асен Шопов, а сценографията е на Владо Шишков.

Авторът Анатолий Крим е сред най-поставяните рускоезични драматурзи на нашето време. В един и същи момент 27 театъра играят негови пиеси само в родната му Украйна. По сценариите му са снимани пет игрални филма.