Какво иска Пригожин и какви може да са последиците за Русия?

Какво иска Пригожин и какви може да са последиците за Русия?
Стоп каър/1тв.ру
A A+ A++ A

"Аз я измислих. Аз я създадох. Аз я управлявах."

Тези наскоро изречени думи описват мрежа от дезинформация, прераснала във водещ руски медиен холдинг. До миналото лято авторът им бе почти неизвестен извън Русия, където медиите подбираха думите си за него. Половин година по-късно западни експерти и журналисти разсъждаваха дали е заплаха за властта, а в родината си се оказа един от десетте най-споменавани хора, докато изглеждаше все по-важен във войната.

"Създателят" и на руската частна армия "Вагнер", и на печално известната "фабрика за тролове", обвинявана в намеса в американските избори през 2016 г., обаче отново се превръща в трудна тема за медиите в Русия, защото прекрачва граници.

Звездата на Евгений Пригожин залязва, смятат някои наблюдатели. Кремъл потуши заплаха в зародиш или просто му показа тавана на възможностите му, твърдят други. Как Пригожин и "Вагнер" ще се разбират с руската система, няма да е без значение в следващите етапи от войната; битката за Бахмут вече напомня това.

Какво иска Пригожин и какви може да са последиците за Русия? "Дневник" разговаря с наблюдатели, които следят кариерата му, и обобщава мненията на запад.


Когато организация и държава се сливат

Бивш затворник, продавач на хотдог, след това - ресторантьор. Готвача на Путин бе популярно прозвище, с което в медии се обозначава неяснотата на връзките му с руския президент, особено на запад: "съюзник" на Владимир Путин за едни, човек с ограничено влияние - за други.

Двамата вероятно се запознават в десетилетието, когато Пригожин излиза от затвора, помилван през 1990 г. преди края на 13-годишна присъда по обвинения в грабеж, мошеничество и склоняване към проституция на непълнолетни.

Трийсетгодишният тогава Пригожин, тренирал ски-бягане в спортно училище, започва начисто. Първи в Санкт Петербург произвежда (макар и в дома си) и продава хотдог. Някогашен съученик му поверява управление на верига магазини, скоро отваря и първия си ресторант. Следват още няколко - до плаващия по Нева New Island. Там Путин води двама президенти - Жак Ширак от Франция през 2001 г. и Джордж Буш - младши от САЩ през 2002-ра. Година по-късно празнува там рожден ден.

Пригожин първо привлече вниманието на Запада далеч преди инвазията. Преди "фабриката за тролове" най-известна бе ЧВК "Вагнер", действаща в различни точки на света.

Разследване на базата на американски грами и вътрешни документи на "Вагнер" описа организацията като част от много по-голяма глобална мрежа с преки връзки с руската държава, в която "служители и бойци често общуват с високопоставени руски представители, включително в службите за сигурност и Министерството на отбраната".

Тази мрежа има план за мащабни дезинформационни кампании, мрежа от фирми посредници (например за добив на ресурси), настъпва в Африка за сметка на Запада; но е и много по-зависима от очакваното от логистиката на Министерството на отбраната, отколкото човек може да очаква.

Гъвкавостта на "Вагнер" между ролите си на посредник на Кремъл и търговска организация "не само често затруднява разбирането на мотивациите ѝ където и да било, а подчертава и предизвикателствата на справяне с режими, в които границите между частното и публичното са пропускливи и се изменят" според едно от американските разследвания, прегледани от "Политико".

"Документите, изглежда, обрисуват картина на организация, която обръща с охота внимание на появите си в медиите. Това е в съзвучие със заключение, до което стигнат все повече изследователи - че "Вагнер" на практика стана PR образувание с паравоенно крило, а не обратното." Алън Магард, аналитик от C4ADS, прегледала документи на "Политико"


Промяната в Украйна

Покрай този възход се появиха и радикални коментари. В "Ню Йорк таймс" руският журналист Михаил Зигар цитира "източници" от руската администрация, според които Путин вече не възприема Пригожин само като противотежест на генералите; мнозина го разбирали като потенциален конкурент за Кремъл, насред недоволството от неуспехите във войната.

Тези коментари станаха възможни, след като звездата на Пригожин изгря и в Украйна.

Включването на "Вагнер" в сраженията в Донбас осветли дейността ѝ. Тя пое обсадата на градове като Бахмут, започна да получава още повече оръжия и боеприпаси от Министерството на отбраната. Започнаха и обиколки за вербуване на затворници.

След изтекъл клип от една от тях Пригожин обяви, че стои зад "Вагнер". Оттогава, според САЩ и Великобритания, групата е набрала 40 от 50-те си хиляди бойци от затвори в Русия.

Публикациите за "Вагнер" и войната в медиите и "Телеграм" (където стотици хиляди са абонирани за свързани с групата и Пригожин канали) станаха ежедневие. Пригожин смеси грубия език с уважение към врага, дори към украинския президент Володимир Зеленски, когото предизвика на дуел от кабината на бомбардировач. Постоянно изтъква приноса си във войната. Настоява, че има "нулеви политически амбиции".

"Ситуацията се промени", смята социологът Светлана Стивенсон от университета "Лондон метрополитън". "Преди бе част от потайните хибридни държавни операции и това го устройваше, (дейностите му) са подсъдни. Устройваше и руската държава. С войната всичко се разкри. И той вече няма нужда да се крие", обясни в телефонен разговор с "Дневник".

"Пригожин иска повече ресурси за "Вагнер" - повече затворници, повече оръжия, повече танкове", каза за "Дневник" журналистът в изгнание от руската редакция на Би Би Си Андрей Захаров. "За него е важно да изглежда силен, за да няма проблеми с вземането на ресурси", а и вероятно като защита предвид лошите отношения с министъра на отбраната Сергей Шойгу, продължава Захаров.

"Той е в пълна зависимост - не само че получава ресурси, взема и пари, защото има договор. Искаше да бъде по-силен, за да няма проблеми с вземането на ресурси и да има повече. Колкото по-силен изглежда, толкова повече ресурси." Андрей Захаров, журналист, руска служба на Би Би Си

Нулеви" ли са политическите му амбиции? Месеци по-късно няма еднозначен отговор.

"Не разбираме какви са", цитира "Ню Йорк таймс" депутата от пропрезидентската "Единна Русия" Олег Матвейчев. Прокремълският анализатор Сергей Марков твърди пред същото издание, че "говорещите глави" в Москва са получили директива (и той самият) да не насърчават говоренето за Пригожин и "Вагнер"; от друга страна, според Марков, Путин още го подкрепя.

"Не мисля, че има политически амбиции" - най-малкото защото службите и полицията имат достатъчно материали срещу него, за да възпрат всеки негов опит да участва на избори, обясни Захаров.

"Не мисля. Има политически амбиции", каза Стивенсон. "Затова често действа през политически фигури, например като (председателя на Думата Вячеслав - бел. ред.) Володин. Почувствал е, че му е дошло времето да е част от елита."


От "паралелни структури" до (не съвсем тихо) залязваща звезда

Заради конфронтационния му стил и способността да си създава врагове обаче това е невъзможно, смята Стивенсон. Даде пример и с видеоклиповете с екзекуция на наемници с чук (от два поне вторият се оказа инсценировка), и за чука, по-късно изпратен на лидера на партия "Справедлива Русия", Сергей Миронов.

Малко преди първия видеоклип от ноември Пригожин изграждаше отбранителни линии в Донбас (известни в някои медии като "линията Вагнер" или като "линията Пригожин") и в съседните на Украйна Белгородска и Курска област. Тогава Институтът за изследване на войната (ISW) ги наричаше структури, паралелни на Министерството на отбраната.

Пригожин се опита и да се върне към отколешния си конфликт с губернатора на Петербург Александър Беглов. Близки до Кремъл източници на "Медуза" твърдяха, че в момента "може да се смята за пълноправен представител на близкия кръг на Путин".

Пригожин критикуваше яростно грешките на Министерството на отбраната, обикаляше колонии, настояваше за забрана на "Ютюб", отправяше остри послания към САЩ, по негова идея Думата забрани дискредитацията на "доброволци" (наемници от ЧВК "Вагнер"), сражаващи се в Украйна. На моменти изглеждаше в съюз с чеченския лидер Рамзан Кадиров. Натрупа почитатели сред множеството последователи на свързаните с "Вагнер" провоенни канали. Изискваше от министерството - включително чрез каналите в "Телеграм" - радикални кадрови решения, включително срещу командващия някои групи в Украйна Александър Лапин. Впоследствие, насред "коледно примирие" между Москва и Киев (по инициатива на руската страна), Пригожин обяви, че "само и единствено" ЧВК "Вагнер" щурмува съседния на Бахмут Соледар.

Още по това време, в хода на настъплението срещу града, течението започна да се обръща срещу него.

По-голямата част от Соледар бе овладяна за дни и той обвини армията, че краде победата на "Вагнер"; военните възразиха. Пригожин първи обявява овладяването на населени места около Бахмут - Красна гора и Береховка в последните седмици; на военните първо им трябват няколко дни.

В същия ден подкрепяният от Пригожин командващ армията в Украйна Сергей Суровикин бе сменен от началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили след само три месеца на поста - рокада, която според Андрей Захаров не бе насочена срещу Пригожин, но равносметката, от която остава горчива.

"Мисля, че Пригожин малко прекали с критиката, а Путин не я обича. Излиза, че не спечели войната с Герасимов и Шойгу, а обратното. С тях нищо не стана, а той има проблеми с ресурсите." Андрей Захаров, журналист, руска редакция на Би Би Си.

Дни по-късно избухна срещу Кремъл заради решението на Думата да не разглежда искането за блокиране на "Ютюб" - мрежа, която нарече "чумата на нашето време". Също в средата на януари Путин посети Беглов - ясен знак, че основателят на "Вагнер" не може да разчита на помощта му. Месец по-късно "Ройтерс" съобщи, че Кремъл е решил да пресече спекулациите за политическата му кариера в зародиш, нареждайки на Пригожин да спре с критиката и съветвайки държавните медии да не споменават него и "Вагнер" поименно. "Позицията на политическия блок е да не го допуска в политиката. Страх ги е малко от него и го смятат за неудобен", казва за агенцията Сергей Марков.

В анализ за разрухата на държавността, позволяваща на Пригожин да превръща гражданите на Русия в ресурс заради собствената си власт, Стивенсон допусна, че Пригожин ще е във възход, докато може да снабдява държавата с "живия си ресурс" (наемници, затворници). Докато го има, и политическата му експанзия ще продължава.

Дни след публикацията Пригожин загуби достъп до набирането на затворници. Министерството на отбраната, което започна да прави същото през есента, го запази за себе си.

"Да, мисля, че залязва", каза Стивенсон в разговора с "Дневник" седмица по-късно. "Кремъл му даде достъп до затворниците, но той беше много недискретен и предизвикателен... мислеше, че може да изгради алианс с Кадиров, но той отхвърли наскоро призива му за подкрепа". Впрочем Кадиров обяви тази седмица план да основе "конкурентна" на "Вагнер" ЧВК.

"Пригожин видя промяна в политиката, на чиято база да се издигне, но подцени силата на руската държава и това, че армията и силите за сигурност винаги ще са голямата сила в тази държава." Светлана Стивенсон, социолог, "Лондон Метрополитън"

Бизнесменът обаче продължи с критиките. Обвини "чудовищната военна бюрокрация" за забавянето в превземането на Бахмут, високопоставени военни - в "измяна", защото не му се доставят снаряди. Три дни води задочен спор с Министерството на отбраната, докато то (без да го споменава) не обеща бързо да даде боеприпаси. Влезе в конфликт с губернатора на Свердловска област, че не погребва бойците му с почести.

Продължи да дава собствени срокове във войната: превземане на Донбас до две години, на Бахмут - до пролетта. В разговор с "Дневник" експертът Марк Войджър бе предпазлив за тях, тъй като обслужват собствените интереси на бизнесмена.

Нима Пригожин не разбира, че всеки докоснал се до властта, но преминал към критики, рискува най-малкото свободата си? Според Захаров той разбира, че е важен за Путин и че няма да бъде арестуван; знае, че е необходим за специални задачи, "фабриката за тролове" или далечните операции на "Вагнер". Според Стивенсон може би е надценил и общественото мнение.

Захаров не смята, че дори при успех в Бахмут важността му може да нарасне. Потокът затворници намаля и преди забраната, с други думи - и интересът към "Вагнер".

"Хората все повече знаят, че при "Вагнер" са пушечно месо. Откъде ще си взима сили? Няма откъде. Откъде ще взима оръжия? От Министерството на отбраната. Иска ли то да му ги дава? Не, иска да има собствена армия. Оттук разбираме, че "Вагнер", като организирана група, е ограничена. Мисля, че това е кулминацията ѝ." Андрей Захаров, журналист, руска редакция на Би Би Си

Пригожин като символ

Страхува ли се Кремъл от Пригожин? Дори да е бил заплаха, тя вече е пресечена, смятат събеседниците на "Дневник". Други (сред които и известният историк, специалист по Русия, Марк Галеоти) очакват още напрежение с министерството на отбраната. Военните наблюдатели на "Медуза" допуснаха възможност междуособиците да осуетят успеха на офанзивата, в която "Вагнер" напредва в обграждането на украинските сили в Бахмут.

Галеоти съзира и една по-различна опасност - от средата, в която той олицетворява настроението на гняв зарадие хода на войната в Украйна.

В подкаста си In Moscow's Shadows ("В сянката на Москва") той се вгледа в дебата в патриотичните среди в "Телеграм": известни руснаци изразяват, ако не симпатии, то желание да се солидаризират с лагера. В хода на конфликта на Пригожин с бившия "министър на отбраната" на донецките сепаратисти Игор Гиркин ("Стрелков", определен от Галеоти като "отдушник на патриотични, но и антипутински мислители"), той вижда разговор на националисти, шокирани от хода на войната и разбиращи като "патиротично да си срещу Кремъл". Фигури като бившият вицепремиер и шеф на "Роскосмос" - по-късно озовал се в Украйна - Дмитрий Рогозин - също търси сродство с този лагер, за риск от който пишат и верни на режима (като цитирания Олег Матвейчев). Според Галеоти този лагер може да е проблемен, ако се разрасне - например с бившия премиер и президент Дмитрий Медведев.

"Разрастващият се култ към Пригожин акцентира върху степента, в която той и "Вагнер" дават резултати. Не следват правилата, не обичат любезностите, но го правят." Марк Галеоти, историк

По-късно в The Spectator Галеоти отбеляза, че истинската опасност от "турбопатриотите" е в отчуждаването на руските институции от обществото. Изследовател от "Чатъм хаус" видя друг риск: заради "знака за ерозията на върховенството на закона в Русия", който дават действията на "Вагнер". Недържавните средства в арсенала на Москва обаче са знак на слабост, която ще бъде последвана от хаос в Русия, казва Саманта де Бендерн.

Според Андрей Захаров Пригожин може да е лидер в крайнодесния лагер само ако Кремъл му позволи. "Само ресторантите му не зависят от Русия... Ако решат, че е много странен, несистемен, няма да го допуснат до изборите." Има още един фактор: "Най-шумният хулиган в квартала невинаги е най-силният."

"Няколко души могат да водят тази група, (но) Пригожин може твърде лесно да бъде дискредитиран, Стрелков е в по-изгодна позиция", смята Светлана Стивенсон.

"Пригожин няма да бъде арестуван, не го виждам като едра риба. Разбира се, че има негодувание срещу Путин заради ставащото, но как ще се канализира това негодувание? Не виждам място за социална революция. Може да са и 15% от населението, но нямат никаква политическа власт." Светлана Стивенсон, социолог

А ако войната продължи още много дълго с неуспехи за Русия, може ли тази група да стане опасна? "Може", казва Захаров. "Но вие гледате на тези неща от държава с публична политика. Има избори, можеш да бъдеш независим от президента, да си кандидат и никой няма да те спре."

#Евгений Пригожин

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »