Какво ядем: Сиренето ни се прави в Полша, с мляко от Косово

Фермерите у нас масово отказват да отглеждат животни за мляко - особено крави. Негативната тенденция вече дава резултат - от няколко месеца и особено с настъпването на есента прясното мляко в България драстично намалява. Това се е случвало и в предишни години през есенните месеци, но този път производителите на млечни продукти са изправени пред почти пълната липса не само на краве мляко, но също и овче и козе.

По данни на земеделското министерство от април, когато у нас са произведени 62 хиляди тона краве мляко, до септември, когато количеството е вече 52 хиляди тона, има непрекъснато намаление. Спадът за тези месеци е с 16% и според прогнозите в бранша суровината ще продължи да липсва още повече, защото има процес по масово отказване на фермерите от това да отглеждат животни за мляко, особено крави.

Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров в момента, фермерите масово колят крави и овце, защото не издържат икономически.

Подпомагането за селекционни животни в предходния програмен период беше 600 евро годишно за крава, но в новия са заложени 200 евро на животно годишно и това според Зоров гарантира още повече откази.

“При животновъдите е вече страшно, масово се закриват ферми, защото никой не иска да работи на загуба.Продължават да работят само такива, които са теглили кредити и няма как да се отърват от задълженията си, предимно средни по размер стопанства. Или такива, които имат и мандри, и се надяват да изплуват на повърхността, но това все по-рядко им се удава", коментира пред “24 часа" Димитър Зоров.

Проблемът далеч не е само в субсидиите, защото фуражите поскъпнаха с около 100% в сравнение с миналата година по това време. Дори онези, които имат възможност сами да си произвеждат фуражи, усещат натиск, защото торовете също са поскъпнали, а ако не торят, добивите са по-малки.

През лятото, когато могат да се ползват пасища, също има проблеми, тъй като у нас от години не се решава въпросът с ползването на общинските пасища.

“Определено има недостиг на мляко, не съм смятал с колко е паднало производството, но за млекопроизводителите като нас това е пагубно. Не е въпросът само до цената му, която неминуемо се покачва. Но когато не мога да натоваря мощностите си докрай, себестойността на продукцията ми се увеличава, защото имам и постоянни разходи, а продукцията е по-малко", обясни и Димитър Маджаров, собственик на едно от най-големите млекопреработвателни предприятия в България.

Единият изход за някои производители е да поръчват определени количества млечни продукти за производство навън. Това се прави от години в такива периоди, в които млякото у нас намалява, но този път тенденцията се е засилила.

Обикновено се поръчва производство на родни млечни продукти в Полша, по-рядко в Румъния и доскоро се е правело с местно мляко.

Напоследък обаче има дефицит в почти цяла Европа и продуктите се приготвят с мляко, откъдето се намери.

“Колегите са изпаднали в безизходица напоследък да обикалят близките държави в търсене на прясно мляко. Ходят с цистерните в Косово, Северна Македония, Сърбия, Румъния, но и там млякото започна да намалява. Само в Гърция има достатъчно, но е много по-скъпо", каза Зоров.

Димитър Маджаров все още не е ходил да търси мляко в чужбина, но е чувал за свои колеги, които го правят.

През август и септември родните производители са внесли известни количества от Унгария, но и там вече свършило. А в началото на октомври

Сърбия наложи забрана за износ на прясно мляко по същата причина – добивът е започнал да намалява. Цената на пастьоризираното прясно мляко по магазините напоследък се доближава до 3,50 лв. за литър, а видовете с по-висока масленост, дори са още по-скъпи.

Много дребни фермери продават млякото си в големите населени места, като спират с колите си между блоковете и сипват продукцията в пластмасови бутилки. Но и това мляко рядко е под 2,50 лв. за литър.

Поскъпването на транспорта и войната в Украйна са нанесли допълнителен удар върху млекопроизводството. Повишените транспортни разходи надуват крайните цени, дори всичко останало да беше останало както преди.

А след отварянето на Европейския съюз за внос от Украйна оттам у нас са внесени големи количества сухо мляко. То се влага вече масово в производство и това не е тайна, каза Зоров. И прогнозира, че докато трае войната в Украйна, сегашното положение ще се задълбочава и нищо чудно до Нова година кашкавалът тип “Витоша" да стигне до 40 лв. за килограм.

Неговата цена всъщност вече се приближава до тази цифра. Има градове като Враца, Пловдив и Сливен, където цената на този тип кашкавал на едро вече минава 21 лв. и няма как по магазините да не стига почти до 30 лв.

Кравето сирене на някои места като Благоевград например се продава за 15 лв. по цени на едро.

Напоследък на пазара на млечни продукти има още един феномен – дори заместващите продукти, в които има палмова мазнина, или онези, в които се влага сухо мляко, поскъпват чувствително. Например сиренето с растителна мазнина през последната седмица прехвърли 5 лв. килото по цени на едро, колкото струваше миналата година по това време сиренето от краве мляко.

Причината е, че в световен мащаб има недостиг на палмова мазнина и нейната цена също се покачва.

А според Зоров все повече производители у нас преосмислят рецептите си и нищо чудно скоро потребителите да усетят, че в продукцията се влагат все повече сухо мляко и растителни мазнини.