„Ройтерс”: Еврото в България под заплаха – няма редовен кабинет

Продължителната политическа безизходица в България заплашва да отложи плана на страната за приемане на еврото от 1 януари 2024 г., във време, когато евроскептичната и проруска партия "Възраждане" е все по-гласовита по въпроса, а самите българи са дълбоко разделени относно еврото, коментира Цветелия Цолова в анализ за "Ройтерс".

Разтърсена от поредица от избори, които доведоха миналия месец до поредния раздробен парламент, България загуби инерция в плановете си за влизане в еврозоната, казаха управителят на българската централна банка Димитър Радев и рейтинговите агенции, допълва авторката.

"Основните парламентарни партии подкрепят целта за членство от 2024 г., но странят от поляризиращия въпрос, страхувайки се да не загубят избиратели в навечерието на изборите на 2 октомври. В същото време националистическата партия "Възраждане", която се превърна в четвъртата по големина фракция в парламента, води шумна кампания срещу еврото, заявявайки, че то ще "унищожи икономиката".

На фона на забавяне на икономиката това засяга много българи, които се опасяват, че преминаването към еврото ще подхрани вече високата инфлация.

"Ако влезем в еврото, със сигурност цените ще се вдигнат, но се съмнявам заплатите", каза 36-годишната Десислава Александрова, млада майка, докато купува краставици на оживения софийски пазар "Красно село" с 1-годишното си дете. "За щастие получавам плащането си по майчинство и съпругът ми работи, така че сме относително добре. Но за родителите ми, които са пенсионери, наистина е много трудно."

Проучване на Евробарометър през юни показа, че 44% от българите подкрепят присъединяването към еврото - спад от 54% през пролетта на 2021 г. - докато 54% са против спрямо 44% година по-рано.

Присъединяването към еврозоната би помогнало на България да привлече повече чуждестранни инвестиции и да си осигури повишаване на кредитния рейтинг, което би могло да намали разходите ѝ за финансиране на дълга, казват икономисти.

Много хора се опасяват, че злоупотребата с ценообразуване по време на преминаването към еврото може да доведе до повишаване на цените, допълва Цолова и напомня за доклад на Европейската централна банка, който анализира въвеждането в 12 държави на еврото през 2002 г., без да открие "никакви доказателства за значително въздействие върху цените на общо ниво в резултат на преминаването към еврото в брой".

За много млади българи с по-добре платена работа приемането на еврото е единственият път напред за страната, която се присъедини към ЕС през 2007 г. "Не виждам защо да не приемем еврото, особено след като те планират да запазят сегашния фиксиран курс. Това би помогнало на нашия туризъм и ще улесни посещението на европейците", каза Георги Алексиев, 29, самостоятелно работещ архитект.

Близката Хърватия, която също е зависима от приходите от туризъм, е на път да приеме единната валута през януари 2023 г.

"Въпросът... е дали България ще остане за неопределено време в бъдеще закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата си бедност, корупция, институционална слабост... или трябва да се положат общи усилия това да се промени чрез ускоряване на вече сериозно забавения процес на присъединяване към еврозоната", каза централният банкер Димитър Радев.

След неговото изказване парламентът прие решение, с което призова служебното правителство да ускори работата с институциите на ЕС, за да гарантира, че България няма да изпусне поставената през 2024 г. цел.

Рейтинговите агенции Standard & Poor's и Fitch, които оценяват България на инвестиционен клас BBB, заявиха, че влизането в еврото би се отразило положително на кредитния рейтинг на България.

"Все още виждаме, че има общ ангажимент от страната да следва процеса на приемане на еврото... но политическата нестабилност определено забавя перспективите", каза Малгожата Кживичка, анализатор от Fitch Ratings, цитирана в анализа на Цветелия Цолова.

Представител на ЕС, запознат с процеса, каза пред "Ройтерс" в понеделник, че институциите на ЕС са гъвкави и "могат да работят както с редовни, така и със служебни правителства, като се има предвид, че има ясен политически мандат и такъв беше даден наскоро". "Трябва да видим и момент, в който инфлацията в България се успокоява", добави източникът. "Ако работата се ускори, страната все още може да изпълни целевата си дата."

• Страната отговаря на повечето номинални критерии за приемане на единната валута с изключение на инфлацията. През септември средната инфлация в еврозоната е 9.9%, докато хармонизираната за ЕС за България е 15.6%.

• Друго потенциално препятствие е липсата на ясен план за фискална политика за следващата година, след като служебното правителство заяви, че няма да представи проектобюджет за 2023 г. на парламента, докато фискалният дефицит може да скочи до 6.6% от БВП.

Анализаторите казват, че въпреки че може да има известна гъвкавост по отношение на номиналните критерии, страните от еврозоната все още трябва да бъдат убедени, че България може да се бори с широко разпространената корупция и да прилага ефективно правилата за пране на пари.

"Някои от тези реформи ще бъдат много трудни за постигане без работещо правителство", каза Никлас Щайнерт, анализатор на суверенните рейтинги в Standard and Poor's.

Високопоставен служител от еврозоната каза обаче, че критериите за конвергенция са всичко, което има значение. "Ако са годни, те са вътре", каза служителят, цитиран в анализа на "Ройтерс", предаде БНР.