Калин Терзийски си изля душата след делото: Възхвалявам свирките, а не разстрелите

Един от най-известните съвремени писатели - Калин Терзийски, изля душата си, след като свърши делото, което бяха завели срещу него наследниците на големия писател Николай хайтов, който вече не са сред нас. Въпросният процес бе загубен от Терзийски и се наложи той да събира парите (около 7 хиляди лева) за обезщетението от своите приятели и последователи във Фейсбук.

ЕТО КАКВО НАПИСА ПО ТЕМАТА КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ:

ОТЧЕТ ПРЕД СЪВЕСТТА

Мили приятели

след пет години делото на наследниците на писателя Николай Хайтов срещу мен приключи. Днес аз изпратих в банковите сметки на тримата сумите, които върховният касационен съд беше определил. Тези пари дойдоха от най-верните и будните читатели, приятели и съратници в борбата за чистота. Да. В борбата за чистота. Защото аз определям живота си именно така - една дълга и много трудна борба за чистота. Някой ще възкликне възмутен - та ти си осъден именно защото използваш мръсни думи! Ех - ще кажа аз - комунизмът убиваше хора с тояги в концентрационни лагери и даваше телата им на прасетата, а аз изразих отношението си към тоя същия комунизъм, използвайки една дума, носеща сексуални конотации - "свирки". Тоест - аз извършвах ужасно престъпление, изричайки дума, една от думите, назоваващи това, което носи най-голямата наслада в човешкия живот - любовната игра.

Каква трагедия е човешката душевност, каква мътилка е човешкият морал - казвах си в тия пет години! Това, което правят всички или поне мечтаят да правят - изречено с думи - може да се приеме като страшна обида и заради него да те осъдят и накажат жестоко. Все едно средновековието се е върнало. Лицемерие и брутална отмъстителност - срещу шегата и сексуалната освободеност. Сексът и говоренето за него, дори и в метафоричен стил могат и са подложени на преследване. Странно. И то от тези, които са наследили насилието на комунистическия режим. Свирките са по-страшни от изкормванията и обесванията, пребиванията и удушаванията - извършвани от диктатурите. И диктатурите могат да се връщат като призраци от миналото - за да наказват по техния си садистичен начин - за това, което смятат за обидно или неморално. Страшно. Любовта и сексът са все още по-неприемливи от насилието и предизвикват див и зъл бяс - предимно у любителите на насилие. Каквато се оказа и българската съдебна система. Но пък от друга страна аз останах такъв, какъвто съм. Аз съм все още на страната на любовта. Аз съм дете на цветята. Аз съм хипи, християнин и будист - на пук на догматиците - аз съм именно и трите неща едновременно. Аз предпочитам да обичам, отколкото да мразя. Аз възхвалявам свирките, а не разстрелите. На моралистите показвам красивия си среден пръст. Аз съм син на Джон Ленън и Джим Морисън (също съден за неприлично поведение), аз съм дете на любовта и възрастен мъж на любовта и старец на любовта и свещена крава на любовта - готов съм да простя и на злите и да прегърна и гадните. И ще го направя. Прощавам на всички, които са точили остриетата на злобата си върху моето име, моята душа и моя свят. Прощавам на Хайтови за петгодишния тормоз. Те не знаят какво правят. Готов съм да простя дори на тези мъчители от комунизма, които са го направили такъв мрачен и ужасен пъкъл - те не са знаели какво правят. Не мога да простя на диктатурите - но на хората - винаги. Предпочитам да пея, отколкото да вия, предпочитам да пиша стихотворения, отколкото доноси или показания, предпочитам да описвам приказката Живот, отколкото да се съдя с някого. Пожелавам на всички прекрасни свирки - в най-метафоричния и щастлив смисъл; свирки - сиреч - удоволствия при които примижаваш и си представяш рая. Аз - за разлика от повечето сегашни пишещи - не си меря приказките и не си държа езика зад зъбите. Защото съм поет. А Русо е казал добре: Достатъчно злоба получавам за това, което казвам, за да получавам и за това, което премълчавам. Аз не премълчавам - езикът ми играе и се забавлява както сам реши - и нека казва всичко, което му диктува сърцето - пък времето ще реши кое е важно и кое - не!

Прегръдки и обич за всички хора наоколо, в света!