Горан Свиланович: Вместо за енергийна независимост нека говорим за енергийна взаимозависимост

Горан Свиланович: Вместо за енергийна независимост нека говорим за енергийна взаимозависимост
A A+ A++ A

7 милиона души вече са станали вътрешни бежанци в Сирия, 4,5 милиона са навън. Трябва да продължим да обсъждаме как да запазим жив един от основните стъблове на ЕС - свободата на движението и Шенгенската система, докато обсъждаме и ограниченията на системата, като знаем, че стотици хиляди прииждат към нас - това каза в интервю за Novinite Горан Свиланович, генерален секретар на Регионалния съвет за сътрудничество часове (РСС) в навечерието на конференцията "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа" в София.

В понеделник г-н Свиланович официално получи втори мандат начело на РСС, който често бива описан като "оперативна ръка" на Процеса за сътрудничество в Югоизточна ЕВропа (ПСЮИЕ) - организация, създадена по инициатива на България. Споразумението за преизбирането му бе подписано от външния министър Даниел Митов, който в момента е ротационен председател на ПСЮИЕ.



РСС всъщност е наследникът на друга организация - Пакт за стабилност в Югоизточна Европа (ПСЮЕ) - създадена от Запада и Русия, за да помогне на държавите в региона по пътя им към политическо и икономическо възстановянане.

Конференцията "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа" цели да изследва решенията за енергийна диверсификация и сигурност на доставките като част от по-широка стратегия, която по думите на г-н Свиланович може да доведе до интегрирането на държави от Западните Балкани, които не са членките на ЕС, в Енергийния съюз, още преди да са се присъединили към Обединена Европа.

Г-н Свиланович, ПСЮЕ се превърна в РСС през 2008 г. за да потвърди желанието на държавите от Югоизточна Европа да поемат инициативата в отношенията си. До каква степен се случва това през последните шест години?

В нашия статут на РСС е записано, че задачата ни е да подпомогнем регионалното сътрудничество, за да подкрепим каузата на страните да се присъединят към ЕС и НАТО. Работим с по-широки групи икономики - тринайсет на брой - и с ПСЮИЕ, който в този момент се председателства от България, поела ролята от Албания тази година. Като председател на ПСЮИЕ тя определи различни цели и те са свързани с енергийното сътрудничество. Вчера имах среща с външния ви министър. Една от целите на България по време на председателството й е пресконференцията, която ще даде възможност на комисар Марош Шефчович да обясни Енергийния съюз като процес, в който България е въвлечена заедно с останалите страни членки, но също и - затова съм тук всъщност - със страните, които се стремят към присъединяване: тези, които все още не са членки на ЕС, но са част от процеса на създаване на Енергиен съюз. Надявам се, че ще станат членки на Енергийния съюз, въпреки че все още не са членки на ЕС.

Обратно на въпроса - имаме тригодишна работна програма. В сърцевината й е заложено засилено сътрудничество между държавите по въпроси, свързани с икономическо развитие и растеж. Затова посредничихме между страните, които се ангажираха със стратегията за Югоизточна Европа 2020: създаване на работни места и европейска перспектива. Това е въпрос от ключова важност за тези страни. Заетостта все още не е достатъчно висока. Ръстът на БВП страда от кризата, която започна през 2008 г., и въпреки това забелязваме растеж. В нашата работа в РСС основни са заетостта и икономическият ръст. Как действаме по тези въпроси - имаме споразумение с министрите на икономиката. Те поставят целите, обясняват какво ще правят на национално и после какво ще правят на регионално ниво. Става въпрос основно за премахване на бариери в търговията, по-голяма свързаност между образователната система и пазара, но също и по-добра техническа свързаност - енергетика, железопътен транспорт, магистрали.

Нека започнем с "физическата" страна на бариерите - инфраструктура или липсата на такава. Хората, които пътуват в дадена страна в региона, влизат или излизат от нейна съседка срещат трудности, какво да кажем за туристите от други региони. Какво прави РСС по въпроса?

Във Виена, на Срещата на върха на Западните Балкани, министрите и Европейската комисия ни възложиха да се справим с така наречените "меки връзки" - да си го кажем, не строим пътища. Значителни ресурси - около 600 милиона евро - са заделени за подобряване на инфраструктурата. От тези 600 милиона 200 са грантове, отпуснати чрез Инструмента за преприсъединителна помощ (ИПА). Проектите вече са одобрени от министрите и въпреки че са фокусирани върху страните, които искат да се присъединят, мрежата, магистралите, железопътната инфраструктура и енергийните коридори са част от голямата европейска мрежа, следователно са от голямо значение за България. Например част от проекта е път от Ниш до София и после продължава оттам до Истанбул. Когато става дума за железопътен транспорт, идеята е същата: да свържем широкия европейски регион, да кажем от Истанбул до Мюнхен. Затова смятам тези пректи за важни и за страните членки на ЕС: те са част и от техния собствен дневен ред за развитие.

Що се отнася до РСС и "меките връзки" - част от тях например е свързана с премахването на бариерите, които съществуват на контролно-пропускателните пунктове. Понякога проблемът е в работното време - чака се, защото работното време не е едно и също от двете страни на границата. Тази пречка може лесно да се отстрани и проблемът не е свързан с пари, става дума само за споразумение между държавите. Друга част от тази подобрена свързаност е увеличената мобилност на работната сила. Трети фактор са роуминг таксите. Ако сте инвеститор, който пристига от България в Босна и Херцеговина - където ние сме базирани - може да се изненадате колко скъпо е да използвате мобилния си телефон, Интернет и т.н., тъй като идвате от държавите членки. И това е нещо, върху което трябва да работим със страните, които желаят да се присъединят, за да изравним таксите им, после да ги намалим и да ги доведем до нивото на ЕС. Това е част от по-широкия дневен ред на понянието "свързаност".

Понякога проблемите на свързаността са по-скоро двустранни. Какъв е подходът на РСС към регионалните отношения? Вие лично модерирахте дебат между министър-председателите на Сърбия и Албания в края на август. С какво усещане останахте: освен Косово има ли и нещо друго, което пречи на диалога?

Подходът на РСС е регионален, но вие правилно споменахте, че има списък на двустранни спорове - нека откровено наричаме нещата с истинските им имена. Но на срещата във Виена ние се съгласихме: знаем, че имаме проблеми. Затова няма да правим списък с проблеми - защото така можем да стимулираме хората и политиците да добавяме към списъка, вместо да отмятаме и да се съгласяваме за това, което вече сме решили. Така че във Виена бяха подписани две гранични споразумения [Босна-Черна гора и Черна гора - Косово], за да помогнем за разрешаването на тези проблеми - което смятам огромна крачка напред. Вярваме, че във времето между Виена и Париж, където ще е следващата среща на върха, ще успеем да отметннем още няколко от тези въпроси, така че двустранните спорове да се решават двустранно, но страните да бъдат насърчавани и подпомагани в процеса. Тази роля е основно за ЕС, защото компромисите, които се достигат по време на този процес - например първо и второ споразумение от Брюксел между Белград и Прищина - се достигат в контекста на тази сесия. Докато този контекст съществува, докато тези страни се приближават и накрая влизат в ЕС, ще бъде по-лесно да се постигне компромис.

Както за страните членки, така и за нечленуващите в ЕС, кризата с мигрантите, която разтърсва Европа, е значителен фактор. Какви биха били препоръките ви за успешен регионален отговор на кризата?

Ще се опитам да съм честен - няма да си играя със стастиката, но част от нея трябва да имаме предвид. Ще използвам следните данни на ООН: 7 милиона души вече са станали вътрешни бежанци в Сирия. Четири милиона и половина вече са вън. В Турция има два милиона, но също и в съседните държави. Мисля, че това, което трябва да бъде цел номер едно, е да се спрат войната и зверствата. Това задържа хората в собственана им страна. Цел номер две: трябва да се справим със стотици хиляди, които вече са поели по пътя. Но както и самият вие посочихте, има разлика в отношението на страните и дискусията в Брюксел между вътрешните министри беше важна. Не всички въпроси са разрешени, има разлики в отношението на държавите. Трябва да продължим и да обсъждаме как да запазим жив един от основните стъблове на ЕС - свободата на движението и Шенгенската система - докато обсъждаме и ограниченията на системата, като знаем, че стотици хиляди прииждат към нас. РСС няма капацитета да се справи с това. До момента сме направили нещо - предоставихме анализ на пропуските, когато става дума за организирана престъпност и миграция. Направихме го преди да започне кризата и показахме какво липсва в комуникацията между съответните власти. Казвам това, защото вчера обсъждах с външния ви министър Даниел Митов нуждата да се фокусираме върху каналджиите и да гледаме на тях като на част от организираната престъпност.

На срещата на европейските вътрешни министри, която споменахте, бе постигнато съгласие мигрантите от Близкия изток да бъдат приемани в ЕС, но в замяна да не се обработват молбите за убежище на жители на страните от Западните Балкани, които не са членки на ЕС.

Има огромна разлика между двата вида мигранти. Едно са пристигащите от Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, които твърдят, че търсят убежище. Тези страни са безопасни, трябва да сме наясно. Което веднага определя разликата между нашите граждани, които искат убежище и тези от Близкия изток - това поставя нашите граждани на друга основа.

Да преминем на енергетиката. Какво бъдеще предвиждате за регионалния енергиен пазар и интеграцията му в европейския енергиен пазар?

Първо бих искал да посоча: няма такова нещо като енергийна независимост. Бих искал да използвам думата енергийна взаимозависимост. Ролята на Секретариата на енергийната общност е ясна - например той е в интересите на Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, защото те са въвлечени в тясно сътрудничество и приемат и адаптират стандартите на ЕС в областта на енергийното сътрудничество. Правейки това, те всъщност се готвят за създаването на Енергиен съюз, което се разпростира отвъд границите на ЕС и включва всички тези държави. Създава се енергиен пазар в рамките на този Енергиен съюз, който е по-голям от ЕС.

Може ли включването на България в европейския енергиен пазар да реши проблемите в енергетиката й?

Не бих казал, че всичко се решава, ако създадете Енергиен съюз, но той е стъпка в правилната посока. Защото това би повишило взаимосвързаността между България и околните страни, би предоставило възможност за България да определи собствения си енергиен микс, да определи до каква степен използва газ, до каква степен енергията идва от лигнитни въглища или възобновяеми източници. Ще намерим начин да увеличим дела на възобновяемите източници и така да направим по-лесен достъпа на други доставчици на различни енергийни източници. Съвсем открито заявявам: не всичко се решава с включването. Освен това уважавам всички онези, които могат да снабдяват с ресурси и да са част от пазара.

България издигна инициативата за изграждане на вертикален газов коридор. На картата са газопроводът Eastring, "Турски поток", TANAP. Можете ли да прогнозирате каква ще бъде газовата карта на региона и как осъществяването на част от тези проекти ще го променят?

Не бих искал да си играя на предсказания какво ще се случи. Само ще кажа, че високо ценя факта, че Русия е значим производител и доставчик на газ и нефт. Освен това знам и че газът може да дойде от Азербайджан, Иран, може от гръцките терминали за втечнен газ - има варианти. А една страна - не само моята или вашата, но и в региона като цяло - се нуждае от свързаност, за да бъде по-гъвкава и да използва различни източници.

Преди време транспортните и енергийни коридори бяха съобразени с „пътя на коприната“. От известно време се лансира тезата за „Новия път на коприната“. Какво влияние оказва това върху проектите, инвестициите, как променя това възможностите за регионално сътрудничество в областта на транспорта и енергетиката?

Новият път на коприната е идея, по която работех по времето, когато бях в ОССЕ и ръководех дейностите, свързани с икономика и опазване на околната среда, така че темата ми е близка. Централноазиатските държави са заинтересовани от това да подобрят собствените си връзки с останалата част от Европа. Така че обсъждаме с тях как да придвижваме стоки, да кажем, от границите на Китей до Мюнхен - и съответно до нашия регион. В момента отнема седмици за камионите да докарат тези стоки и за това има различни причини - отчасти политически, отчасти става дума за корупция. Ако не пътищата, другите проблеми могат да се елиминират. Следователно е нужно да увеличим степента на ангажираност по пътя, за да сме сигурни, че няма корупция, проблеми при граничните пунктове и т.н. За нас това е важно, защото ние сме само част от по-широкия регион - както България, така и останалите държави. Трябва да бъдем ангажирани отвън границите на ЕС и това сътрудничество с централноазиатските държави и търговията с тях единствено ще се увеличат с годините.

#Горан Свиланович

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »