В международна изолация ли е Русия?

Властите в Кремъл са убедени, че Русия не е в международна изолация и няма причина да бъде. В Белия дом са сигурни, че причините са много. Всеки опит за критика срещу решенията на Кремъл се тълкуват от руска страна като натиск, който цели да дестабилизира държавата и дори да свали Владимир Путин. Затова и санкциите бяха омаловажени, и руската подкрепа срещу "Ислямска държава" си остана на думи.

"Що се отнася до изолацията на Русия, за съжаление, такава реторика виждаме и чуваме през последната година. Цената на тези думи е доста относителна", това заяви прессекретарят на президента, Дмитрий Песков, пред ТАСС.

Изявлението му дойде след обвинения срещу управляващите в Москва, че въоръжават режима в Сирия. Друга причина е, че вчера Европейският  съвет обяви, че удължава срока на санкциите срещу Русия с още шест месеца, защото ограничила териториалния интегритет, суверенитета и  независимостта на Украйна. Друга причина са доказателства, че въоръжава сепаратистите в източната част на страната. Замразяването на активи и забраната за пътуване на 149 физически лица и 37 юридически лица, чийто срок изтичаше на 15 септември, се удължават до 15 март 2016 г. Причината за удължаването на санкциите е, че няма особен напредък и част от Украйна все още е бойно поле.

Говорителят на президента Путин е убеден, че Русия е и ще остане един много важен, отговорен и активен член на международната общност, затова няма опасност да изпадне в изолация. "Активната дейност на президента Владимир Путин на международната сцена показва пълната несъстоятелност на подобна реторика."

Песков подчерта, че е абсурдно да се потивопоставят усилията на Русия и на други страни за решаване на конфликта в Сирия. Според него, Москва и Вашингтон преследват общи цели и не бива изкуствено да се представят пред света като играчи от два лагера.

Позиицята на Кремъл е, че Русия оказва помощ на президента Башар Асад, само защото в момента това е единствената законна сила в Сирия, която може да спре разпространяването на влиянието на "Ислямска държава".

Западът разкритикува Русия, че отново снабдява Асад с оръжия. Москва ще достави на Сирия огнестрелни оръжия, гранатомети и бронетранспортьори, писа вестник  "Комерсант" миналата седмица.

"В момента е в ход или пред завършване доставка в Сирия на няколко партиди от стрелкови оръжия, гранатомети, бронетранспортьори БТР-82А, военни камиони" Урал "и други оръжия, необходими за провеждането на местни военни действия и прехвърлянето на персонала на сирийската армия".

В понеделник говорителят на Белия дом Джошуа Ърнест заяви, че Русия ще се изправи пред международна изолация, ако продължава да подкрепя сирийския президент Башар Асад.

Ърнест обясни, че ако Русия не се присъедини към водената от САЩ международна коалиция, която провежда антитерористична операция в Ирак и Сирия, ще се изолира от международната общност още повече. Вече 60 държави са подкрепили коалицията.

"Интересите на Русия в Сирия не са в пълно противоречие с интересите на останалата част от света. Москва също е заинтересована от успеха на антитерористичната коалиция, който означава ликвидиране на "Ислямска държава", обясни говорителят.

До момента договорка между Русия и САЩ за общи усилия срещу джихадистите няма.

Относно санкциите, Москва не вярва, че ще имат какъвто и да е ефект.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви наскоро, че „подклаждането на конфронтация и опитите за санкционни мерки спрямо Русия са задънена улица“. Той бе категоричен, че ограниченията са контрапродуктивни.

На 7 август САЩ включиха в обхвата на отрасловите си санкции срещу Русия Южно-Киринското находище на Газпром в Охотско море. От руска страна побързаха да обявят, че това няма да повлияе на енергийния гигант.

В края на май Европейският съюз реагира остро на руските контрасанкции. Москва издаде забранителен списък, включващ 89 граждани на ЕС. Забрана да влизат в Русия е наложена на бивши премиери, външни министри, евродепутати и разузнавачи. В списъка влизат бившият британски вицепремиер Ник Клег, експремиерът и евродепутат от Белгия Гай Верхофстат, еврокомисарът по разширяването Щефан Фюле, както и бившият български посланик в Москва Илиян Василев.

Финансови и политически анализатори предупреждават, че в най-лошият случай Путин може да обърне играта и да извлече максимална полза от санкциите. Директорът на Европейския съвет за външни отношения Марк Леонард твърди, че колкото по-силно въздействие оказват санкциите върху Русия, толкова повече подкопават дългосрочните цели на европейци и американци.

"В краткосрочна и средносрочна перспектива санкциите подсилват Путин и консолидират неговата власт. Те му позволяват да държи в шах елита на страната. Той принуди същия този елит да върне парите си в Русия.",коментира експертът.