До Вихрен и Синаница, докато не е заваляло

През септември отпускарският сезон клони към заник.  Но това не значи да се затворим у дома, нали? Кратък тур в посока, обратна на морския бряг, показа колко много радост за сетивата можем да си доставим в топлите есенни дни и без кой знае колко ресурси.



На пиринския първенец Вихрен (2914 м) в почивните дни по правило е гъмжило. Средно по стотина души щъкат насам-натам по всяко време, снимат се, закусват, почиват си. Не след дълго избират маршрут за връщане и тръгват, защото нови туристи прииждат от всички посоки и оставането на върха може да причини задръстване.

Едва ли има друг по-посещаван връх у нас в летните месеци. И по-предпочитан от младите хора.  Една от най-честите гледки е момче и момиче, хванати за ръка. Нищо чудно скоро да започнат венчавки и кръщенета на билото. 

Някой вече се е потрудил да пренесе горе статуетка от храм.

Има няколко начина да се стигне до върха, гледките отвсякъде са зашеметяващи. По Царския път от хижа "Вихрен" като че ли се движат най-много туристи.

В един момент на премката Кабата те се изправят пред мраморната грамада и видът й е малко обезсърчителен.

Но когато настроението е добро, няма колебание и забавяне. Това е принципът на Теодора, планински водач.

Друг атрактивен маршрут към Вихрен е от хижа "Бъндерица" през Казаните.  Той дава възможност да се огледа стената на катерачите с вечната преспа.

На метри от снега има цветенца. На това място сезоните са в друга корелация.

Самото изкачване е  изпитание, главно защото е трудно хем да гледаш къде стъпваш и за какво се хващаш, хем да не изпускаш и панорамата зад гърба си, която е великолепна.

Все пак има места, на които можеш да спреш и да си направиш портрет с Кутело и Кончето.

За най-екстремен се смята маршрутът по Джамджиевия ръб. Носи името на Атанас Джамджиев, който се пребил, катерейки се по скалите, за да бере еделвайси.

По този път се тръгва също от пътеката над "Бъндерица".  Погледнат отгоре, ръбът не изглежда толкова тесен, потвърждава го семейство от четирима, току-що преминали и стъпващи на билото.

Има къде да се опреш, не е невъзможно да минеш, обяснява жената. Истината е обаче, че маршрутът през Джамджиевите скали е еднопосочен. Да се слиза оттам е вече прекалено.

Не че няма ентусиасти, които измислят непрекъснато усложнения, с които да вдигнат още малко адреналина. Има и такива, които остават да нощуват на върха, даже са си оформили убежище от ветровете.

От Вихрен ясно се вижда Тодорка с всичките й улеи, по които зимно време вилнеят скиорите и бордистите.

Но стига толкоз напрежение. Да преминем към по-спокойни теми: все още езерата синеят, пъстри цветя радват очите.

Има дори червен здравец, а като говорим за цветя, не бива да изпускаме благородното бяло цвете, което е емблемата на Вихрен - еделвайса.

Не че не могат да се видят и други цветни петна, чужди на природата. Но при толкова много преминаващи...

Както казва представителят на Национален парк "Пирин", когото срещаме на път към Синаница, когато има хора, които хвърлят боклуци в планината, ще се намерят и такива, които да събират.

Парковата охрана всъщност придружава голяма група. Първият ни въпрос е: вие имигранти ли сте заловили? 

Оказва се друго: отбор по киокушин карате от Лондон е на лагер в Сандански и като част от програмата си прави преход до Вихрен. Някои от участниците са били у нас и преди и минават по този маршрут за пети път.

 А ето я пред нас и красавицата Синаница... 

 Доближаваме я отстрани, по полегатите склонове.

Вдясно остават зъберите на Момин връх, не се пробваме да ги изучаваме.  

На върха заварваме само един турист, разликата с Вихрен е очебийна. След като сме нарушили уединението му, той се отправя да прибира своите от плажа в Добринище, а ние разпускаме. Гледките във всички посоки са впечатляващи.  

Вижда се в подножието и хижа "Синаница" с лазурното езеро. 

 Тук е мястото да благодаря на две героини - славните ми обувки, с които стигнах до толкова прекрасни места!

Вече са за пенсиониране, милите, но така не ми се разделя с тях...

Един съвет от мен: не ходете с такива обувки в планината.

Имат си и предимство, разбира се - проветриви са. Не спарват краката. Тук пришити, там залепени, имат пролуки отвсякъде. Май не трябва да ги пускам в пералнята, може да не оцелеят.

За оцеляването на туриста в планината обаче обувките са най-важни. После идва съдържанието на раницата - какво да облечем при вятър или дъжд, какво да похапнем. Има хора, които така се замайват от гледките, че забравят да ядат. Грешка. Зареждайте по-често акумулатора, за да стигнете по-далеч.

Дотук със съветите, да си пожелаем хубаво време и на добър час!