Северна и Южна Корея в опасна игра с огъня

Северна и Южна Корея взаимно се обвиняват за напрежението в региона, но и двете страни нямат намерение да воюват. Поредният им конфликт отново създаде напрежение в Корейския полуостров и засили усещането, че конфликтът няма да има край.

Когато Пхенян поиска от Сеул за 48 часа да изключи пропагандните високоговорители на границата, обещавайки в случай на отказ да стане война, светът се притесни. Въпреки това, условията на ултиматума изтекоха, но нищо не се случи. Северна Корея започна обстрел на високоговорителите на южнокорейското поделение в демилитаризираната зона. Сеул отвърна на огъня. Армиите са в бойна готовност. Изведнъж огънят спря, останаха само заплахите.

На границата, разделяща Северна и Южна Корея, отново е неспокойно и световните медии са пълни със заглавия, че на Корейския полуостров "е на ръба на война" - Пхенян разположи около 70% от подводниците си извън базите и удвои артилерийските си сили на границата с Южна Корея, Сеул също е в пълна бойна готовност.

Това обаче се случва при всяка криза в региона. Тези кризи следват със завидна последователност (на всеки две до три години). Експерти по геополитика съветват да се отнасяме към тези кризи сериозно, но с едно на ум, че са се превърнали в национален спорт. "И двете държави са под голям натиск да се избегне конфликта”, коментира Джен Йонг-сън, професор в Института по хуманитарни науки в Униврситета Конкук в Сеул. Реалната ситуация е, че нито Сеул, нито Пхенян искат война. Независимо от това, от разстояние ситуацията изглежда доста напрегната.

Новата криза започна на 4 август, когато двама войници от южнокорейската армия попаднаха на противопехотна мина. След разследване, Сеул обяви, че севернокорейски командоси заложили мината, като тайно са проникнали в съседната територия. Каквото и да е истината за поставената в граничната зона мина, трудно е да бъде установена - минните полета на границата са много. Проблемът е, че остава усещането, че поводите за конфликт между двете страни са неизчерпаеми.

В продължение на няколко години, отношенията между двете Кореи бяха почти замразени - главно поради факта, че Сеул отказа да отмени "мерките от 24 май," приети през 2010 г. (тогава бе потопен корветът "Чхонан" за което южняците обвиниха Севера, а Пхенян отказа да поеме отговорност).Тези мерки затрудняват икономическите връзки между двете Кореи. И сега Северът реши да припомни, че в случай на непокорство Пхенян има възможност да създаде големи проблеми на южната си съседка, като увеличи напрежението на полуострова.

В средата на август Пхенян настоя Сеул да преустанови започналите съвместно със САЩ военни маневри, на които се тренират общи действия в отговор на евентуално нападение от Северна Корея. В маневрите участваха около 50 000 военни от Южна Корея и 3000 от САЩ. Сеул отрече ученията да са насочени срещу съседите, а президентът на Пак Гън-хе съобщи, че е предложил на Пхенян да се организира поредна среща на разделените през 50-те години на миналия век семейства и е изпратил списък с потенциалните участници в нея - близо 60 000 души.

По всичко изглежда, че двете страни са готови на ново хладно примирие. Представители на Северна и Южна Корея възобновиха преговорите между двете страни в неделя, след като преговаряха цяла нощ. Срещата в Панминджон, селище, намиращо се в демитализираната зона, започна в събота вечерта, малко след крайния срок, който Северна Корея даде на Сеул да спре пропагандните предавания срещу Пхенян.

Северна и Южна Корея са в техническо състояние на война, тъй като техният конфликт от 1950-1953 г. завърши с примирие, но не и с мирен договор.