Писателят Давид Фоенкинос: В този груб свят деликатността е от първостепенно значение

Един от най-интересните съвременни писатели - французинът Давид Фоенкинос идва отново в България, за да ни представи своя най-нов роман "Шарлот" (ИК "Колибри"). Биографичният роман спечели награда „Рьонодо” за 2014 г. и пресъздава трагичната участ на немската еврейка с рядка чувствителност и дълбочина.

През 2001 г. Фоенкинос издава първия си роман – „Инверсия на слабоумието или за влиянието на двама поляци“. За „Еротичният потенциал на жена ми“ (2004) получава наградата „RTL-Lire“, а романът му „Деликатност“ от 2009 е отличен с десет награди. Романтичната едноименна комедия от 2011 с Одри Тоту в ролята на Натали е номинирана за „Сезар“ в категория “Най-добра адаптация”. 

През 2015 г. излезе и екранизация по романа „Спомените“, с режисьор Жан-Пиер Рув, с Мишел Блан, Ани Корди, Одри Лами и др. В България, от романите му са преведени още „Инверсия на слабоумието“, „Еротичният потенциал на жена ми“, „В случай на щастие“ и „Независими сърца“.

Срещнахме се с Фоенкинос, за да си поговорим за това що е то деликатност и има ли почва у нас, какво го вдъхновява, защо е толкова впечатлен от Шарлот Саломон и що за странно приятелство има с Фредерик Бегбеде ("Любовта трае три години", "Разкази под екстази", др.).

Кой е Давид Фоенкинос - тук и сега?

Леле, това е един доста "дълъг" въпрос. Щастлив съм, че съм пак в България, защото съм идвал и преди и беше голямо удоволствие за мен. Сега ще открия за себе си и Варна (писателят е специален гост в 23-тото издание на Международния кинофестивал „Любовта е лудост” във Варна - бел.ред.). Това е важно събитие за моя професионален живот, защото моята книга "Шарлот" постигна голям успех във Франция.

Това е история, по която работих почти 10 години - моята мечта беше да открия за света този артист (става дума за художничката Шарлот Саломон (1917-1943), убита в Аушвиц на 26 години - бел. ред.) и тази изключителна жена. 

Така че моето състояние в момента май е следното: направих книгата, която винаги съм искал да направя, затова отсега нататък кариерата ми ще бъде само низходяща.

Мислите, че сега сте в своя връх?

Да, точно така. Затова в момента моето състояние на духа е едно падение (смее се), но пък вече ме видяхте на върха.

Започнахме с Вашата визита у нас. Как Ви се струва България като цяло?

Трудно е, идвайки за няколко дни, да обобщя и да обсъдя една държава. Няма съмнение, че се срещам с доста симпатични хора, които се радват да ме видят. Това е един много топъл прием. Беше ми страшно приятна идеята да се върна. Тук откривам една любов към литературата.

От книгите Ви разбирам, че усещате женската чувствителност. Можете ли да се определите като "разбирач на женската душа"?

Да, но не в цялост. Има още много какво да уча за жените. Трябва един цял живот, за да разбереш жените. 

Но жените не са единственият ми обект на интерес. Като цяло, да си писател означава да си любопитен за всичко, да се опиташ да разбереш. Например в "Деликатност" е също толкова трудно да се приближиш до чувствителността на една жена, колкото до тази на един депресивен швед. Затова трябва да се опиташ да се приближиш до всеки персонаж. 

Но обичам жените. Наистина.

Споменахте "Деликатност". Дали в днешно време това е ценно качество или по-скоро се оприличава на "безличност"?

Това е много важно качество. Особено в един толкова брутален, груб свят.

Деликатността - това са много неща. Това е и нежността, и силата да запазим своите убеждения, представата за себе си, както и един начин да бъдеш внимателен към другия. 

Може ли да се сложи знак на равенство между "деликатност" и "романтичност"?

Не, защото деликатността обхваща всякакъв тип взаимоотношения. Разбира се, в любовните такива е много важно да бъдем деликатни. Винаги съм смятал, че с една любовна връзка се създава един свят и двете части решават заедно какъв да е той. Така че деликатността може да бъде важна, но в една връзка и нещо друго може да е важно - има двойки, които може да се обичат до лудост, до бруталност. Трябва да намерим своето равновесие. 

Това е една книга (става въпрос за "Деликатност" - бел. ред.), която говори за това, че трябва да видим всичко важно в човека срещу себе си. И че е изключително трудно да бъдем щастливи.

А имате ли любимци сред персонажите си?

Сега, вярно е, че Шарлот не е точно персонаж, защото това е истинска личност. Когато обаче пишем един роман, дори и за човек, когото действително е съществувал, тогава този човек вече се превръща в герой/ героиня. Така че това е Шарлот.

Иначе от своите персонажи много обичам Маркюс от романа "Деликатност".

Защо?

Защото той някак стои отстрани. Той има едно специално отношение към света. На пръв поглед той може да изглежда малко луд, малко странен, но когато го опознаем, го заобичваме. 

Разбирам, че сякаш имате сантимент към маргиналните хора. И в романа "Спомените" старите хора са някак встрани от обществото. Така ли е?

Да, така е. Наистина старите хора са встрани от обществото и в един момент те дори нямат право да решават за своя собствен живот. Донякъде това е и темата на романа - една възрастна жена, която решава отново да вземе в ръце съдбата си. 

Откъде черпите вдъхновение коя да е следващата Ви книга?

Не мога да обобщя. Всеки път е едно различно приключение. Например, "Спомените" е вдъхновен от моя личен живот, от взаимоотношенията ми с моите баба и дядо, когато бях млад. 

Тоест, влагате и автобиографичен елемент?

Що се отнася до чувствата - да. Но не точно в персонажите, не и в историята. А при "Шарлот" - да, защото открих картините й.  Вдъхнових се от нея, защото ми направи силно впечатление.

Забелязах, че често използвате похвата да обясните нещо в бележка под линия. Защо?

Намирам го за много секси. Харесва ми визуално. Все пак, една от целите на писателя е, ако не да бъде странен, то да има някаква особеност. На мен изобщо не ми пречи, ако някой не харесва книгите ми. Но поне искам да се разбира, че когато някой чете моя книга да знае, че е моя. 

Това е моят начин на писане и той по някакъв начин изразява моя начин на живот. Понякога ми се случва да имам "малки" мисли, които да излизат от основното действие. 

Знам, че сте добри приятели с друг известен френски писател - Фредерик Бегбеде. Позволявате ли си взаимно да си давате съвети за писане?

Така е, приятели сме. Но няма особено съперничество, защото писателите имат много различни вселени. 

Странно е, защото сте много различни като писане и като чувствителност.

Да, много сме различни, наистина. Освен това Бегбеде доста ревнува, защото продавам повече книги от него в момента. Това го дразни (смее се).

От кои писатели черпите вдъхновение и на кои се възхищавате?

На много. Първо в живота ми навлязоха големите руски писатели, по-общо - писателите от Изтока. От Гомбрович (Витолд Гомбрович - полски романист, бел. ред.) до Кундера (Милан Кундера - чешки писател, бел. ред.). Много, много. 

Не бих казал, че писатели ме вдъхновяват, но има много такива, на които наистина се възхищавам. Например Филип Рот (американски писател, бел. ред.). В момента чета Роберто Боланьо - много е интересен.

Във Вашия живот се преплитат изкуството на литературата, на музиката, на киното. Кое изкуство обаче тепърва искате да покорите?

О, не, да покоря - не, но много обичам живописта. Затова бях толкова чувствителен към Шарлот Саломон - нейното творчество е едновременно и роман, защото има много литературен текст, който придружава нейните картини. Картините й разказват история, малко като комикс. А освен това има и музикални индикации. Впечатляващо е как всичко това някак се обединява.

Много обичам това, музиката, киното. Но литературата е най-важното нещо за мен. Това е дрога. Сладка.

Като всяко изкуство?

Да, но бих могъл да спра да се занимавам с музика или да правя филми, но не бих могъл да спра да пиша. 

За финал, какво ще пожелаете на своите читатели?

Бих искал читателите на "Шарлот" след като прочетат книгата, да открият и да разберат наистина коя е тази жена.