Ирина Бокова: ЮНЕСКО трябва да сложи край на порочната търговия с антики

Ирина Бокова: ЮНЕСКО трябва да сложи край на порочната търговия с антики
Снимка: БТА
A A+ A++ A

Ирина Георгиева Бокова е родена на 12 юли 1952 г. в София, България. Тя е български политик и дипломат, бивш заместник-министър (1996) и министър (1996-1997) на външните работи от БСП в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО. За генерален директор на ЮНЕСКО беше избрана през 2009 г. и преизбрана на поста през 2013 г.

Интервюто е взето от репортер на БГНЕС.

Г-жо Бокова, водената от вас световна институция се превърна в пряк участник в редица конфликти, които унищожават световното културно наследство, участниците в тях се занимават с търговия с артефакти – Мали, Сирия, Ирак. Какви са механизмите, чрез които светът да стане по-културен и уважаващ миналото си, а не пепелище?

Напоследък виждаме не само много конфликти, хуманитарна трагедия и вълни от бежанци, преследване на хора заради тяхната религиозна, етническа или друга принадлежност, нарастване на нетолерантността – етническа и религиозна, но виждаме и съвсем съзнателно и умишлено унищожаване на културното наследство. И тук според мен е разликата, че ако при други подобни конфликти сме виждали унищожаване на подобно наследство и паметници като последствие от военни действия, тук виждаме едно съвсем целенасочено унищожаване на история. На практика съществува целенасочено заличаване на паметта, на това, което наричаме културно разнообразие, присъствието – хилядолетно, на различни култури, които са оставили своите паметници. Заедно с това има и друга, скрита страна – търговията с културни ценности, незаконни археологически разкопки. Това е един цикъл с тази незаконна търговия се финансира отново екстремизма, тероризма, преследват се хора и тук е ролята на ЮНЕСКО, която трябва да сложи край. Работим с много партньори – с Интерпол, с международната организация на митниците, с правителствата на много страни, създали сме платформа за обмен на информация, за укрепване на граничните и вътрешните режими, включително работим с т. нар. пазар на такива предмети, за да може това да бъде спряно. И мисля, че сме постигнали вече значими резултати. Но това е една глобална задача, тъй като се появява в различни части на света.

Културата, културното сътрудничество и образованието съвсем не са жертва само на войни. Какви са рецептите за цивилизовано отношение и напредък в тези области? Имате ли информация за застрашени културно-исторически обекти в България, чието бъдеще е мрачно включително заради безстопанствено отношение?

Опазването на културни ценности е една много важна задача. За това съществува и конвенцията за световното културно наследство. Страните по тази конвенция имат съответно своите международни правни задължение. Следователно това е задължение на всяка страна, на всяко едно правителство на държава, която е ратифицирала конвенцията. В момента поради най-различни причини много паметници на културата са, да го кажем, под натиск. Говорим за конфликти, за климатични промени, които оказват своето влияние. Видяхме какво се случи в Непал с разрушаването на тези красиви паметници и пагоди, виждаме какво се случва при наводнения или изригване на вулкани, с някои от културните паметници, които се намират, така да се каже, на морското дъно, с Големия риф в Австралия. Влияе и засилената икономическа дейност, несъобразена с конвенцията, урбанизацията ..... И това, което виждаме, включително в България, например строителство в Несебър, решения, които не са съобразени с автентичността на града, или в Парка Пирин, когато не са съобразени с конвенцията или с Центъра за световно наследство, биха могли да застрашат. В момента няма такава заплаха, но винаги трябва да бъдем много внимателни. И когато се взима такова решение, то трябва да бъде съобразено със защитата на автентичността, за да може да се предаде на бъдещите поколения. Нашият голям интерес е не печалбата на момента от туризъм или някаква друга дейност, а в по-дългосрочен план – запазване на автентичността, истинността, и заедно с това, разбира се, балансирано икономическо развитие.

Страната ни е известна с богатата си история и с почетното си място в тази област само сред специалистите. Не е ли необходимо миналото и културата ни да станат по-популярни както по света, така и като им се обръща по-голямо внимание у нас, включително в нашата образователна система? Все пак който няма минало, няма и бъдеще, нали?

България наистина е държава с огромно културно наследство, наслоявания от империи, цивилизации. Притежаваме едни от ценните паметници от римско време... Имаме преистория. Нека да започна оттам: уникални пещерни стенописи, имаме Магурата, скални пещери край Стара Загора, имаме от траките, от римско време, от византийско време, ислямски паметници, манастири, църкви... В България са създадени няколко азбуки. Забравяме, че и готическата азбука е създадена в Никопол преди много векове. Т.е. ние наистина сме държава с огромно наследство. И, разбира се, това трябва да бъде най-добре познато на българите, да има много повече информация за тези паметници, историята да се преподава в училищата. И след това туристическият интерес към тези обекти да бъдат включвани в маршрути. Голямата идея за културните коридори под егидата на ЮНЕСКО, която беше лансирана преди десет години е сред нещата, които биха могли да доведат повече до престиж и самочувствие, а също така до конкретен икономически резултат.

Политиците напоследък много говорят за необходимостта от увеличаване на военните разходи до 2% от БВП. Не смятате ли, че подобна норма трябва да бъде въведена за култура и образование, доколкото националната сигурност не се гради от неграмотни и акултурни хора?

Не следя точно този дебат за отбраната, тъй като не е в моята сфера. Но за образованието мога да кажа, че неотдавна на голяма световна конференция – провеждаме ги веднъж на 15 г., приехме новият дневен ред на образованието, който ще бъде представен през септември в Ню Йорк. Надявам се, че ще бъде приет в този вид, в който го одобрихме в Корея. В него се предвижда бюджетът за образование да бъде средно между 4 и 6% от БВП за всяка една държава, като възприехме някои основни цели – за това по какъв начин ролята на учителя да бъде със съответното заплащане, да бъде оценявана в обществото , тъй като те са едни от основните фактори, когато говорим за качество на образование. Какво да бъде качеството на учебните помагала, как да се използват новите технологии... Всичко това са нови идеи. Това, което зная и което приветствам, е, че в България – и в парламентарната комисия, и в Министерство на образованието - се работи много по темата за гражданско образование, за това какви млади хора излизат от училище, не само дали умеят да четат и пишат или да работят на компютри, а какви ценности споделят, какви граждани искаме да бъдат , какво отношение имат те към културно наследство, към околна среда, към темата за климата, за устойчивото развитие. Това са неща, които трябва да залегнат в образованието, за което в България има искрен интерес.

Какво е съотношението бюджет-извънбюджетни средства в ЮНЕСКО? До сериозен удар върху финансирането на ЮНЕСКО се стигна след приемането на Палестинската автономия за член на организацията. Кои са най-големите дарители за тази организация?

За съжаление, наистина загубихме американското финансиране в редовния бюджет на организацията. Бързам да добавя, че Съединените щати остават привързани. Те не само са членове на организацията. Ние работим, особено в последно време, по темата за незаконния трафик на културни ценности, с Държавния департамент, с редица американски експерти, музеи. И ме радва, че САЩ остават привързани към тази важна отговорност на организацията. Загубихме това финансиране, но увеличихме сериозно извънбюджетните средства. Най-големият донор продължава да бъде Италия, тъй като в тази страна се намират няколко от институциите на ЮНЕСКО. Големи донори са европейски страни, Европейският съюз като цяло. Когато бях избрана първия път създадох представителство на ЮНЕСКО в Брюксел и работим много активно с тях. Голям донор продължава да бъде Япония – най-голямата ни програма за образование в Афганистан е с нейната подкрепа. Китай се превръща в един от сериозните донори – преди три години създадохме нов фонд. Имаме сериозната подкрепа на страни като Швеция, скандинавските страни, Норвегия. Това са много сериозни донори, с които имаме предсказуемо дългосрочно сътрудничество. Хубавото е, че в някои от възникващите икономики – като Бразилия, Перу, Мексико, някои африкански страни – с техни средства осъществяваме програми. В Бразилия имаме програми за около 60 млн. долара, в Перу скоро ще станат 20 млн...

Косово иска да бъде призната и да стане член на ЮНЕСКО, Белград се противопоставя на такова развитие. Как ЮНЕСКО ще намери решение на този казус?

Въпросите на членство в организацията зависят от страните членки, не от генералния директор. Този въпрос вероятно ще бъде поставен. Аз още нямам официално писмо. Вероятно ще бъде поставен на следващата генерална конференция.

Вие сте един от претендентите за поста генерален секретар на ООН. Опитът ви като генерален директор на ЮНЕСКО безспорно ще ви помогне както в конкуренцията за поста, така и при изпълнение на задълженията след заемането му, за което в България се надяваме. Кои биха били трите основни приоритета, на които ще обърнете основно внимание?

Отивате малко по-далече... Бих се въздържала от този разговор, нека да го проведем малко по-късно. Но сте прав, че опитът помага. Дълбоко съм привързана към многостранната дипломация, към обединените усилия на ООН. Започнала съм кариерата си като млад дипломат точно в областта на многостранната дипломация. И оставам привързана точно в този свят, който е свят, за съжаление, на конфликти, на разделение, на толерантност. Мисля, че точно работата ми в момента в ЮНЕСКО, в организацията, която е призвана да работи в областта на културата, на междукултурния диалог, на създаване на уважение на идентитети, на примиряване на някои на пръв поглед непримирими различия, на противоречия. Както казваме в ЮНЕСКО повтаряйки думите на Джавахарлал Неру, ЮНЕСКО е съвестта на човечеството. Мисля, че този опит е наистина незаменим.

#Ирина Бокова #ООН #ЮНЕСКО

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »