Депутатите одобриха предложените от Москов промени

Във вторник депутатите гласуваха на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Предвиждат се промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

В областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, се предлага с промените.

Със законопроекта се предвижда центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да подлежат на задължителна акредитация.

За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна, само ако лечебното заведение планира да провежда обучение на студенти и специализанти. Въвеждането на задължителна акредитация на посочените лечебни заведения има за цел повишаване на качеството на предоставяните от тях здравни услуги, според вносителите от МС.

Със законопроекта се цели и създаване на правна регламентация на възможността лечебните заведения да създават обединения с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК. Лечебните заведения, включени в тези обединения, няма да могат да сключват самостоятелно договори с обществения фонд.

Получаването на комплексна медицинска услуга от страна на пациента има за цел осигуряване на всяка отделна част от цялостния процес на лечение, като по този начин НЗОК да разходва бюджетни средства за лечение на заболяването, а не на отделни негови фрагменти, са аргументите на вносителите.

Според МЗ законопроектът предвижда възможност за осигуряването на комплексно медицинско лечение чрез: вливане или сливане на лечебни заведения, обединения на лечебни заведения, основаващи се на договори за функционални обединения, или участие в консорциуми.

Предвижда се приватизацията на лечебните заведения чрез продажба на акции или дялове - собственост на държавата или общините, или на обособени части от лечебни заведения с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, да се извършва по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Предлага се решенията за приватизация да се вземат от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването след решение на общото събрание - за лечебните заведения, в които държавата притежава 100 на сто от акциите или дяловете и за лечебните заведения със смесено държавно и общинско участие в капитала, и след решение на съответните общински съвети - за лечебните заведения, в които общините притежават 100 на сто от акциите или дяловете.

Предлага се възможност лечебните заведения със 100 на сто държавно или общинско участие в капитала и лечебните заведения със смесено държавно и общинско участие в капитала и техни обособени части да могат да се продават по пазарна оценка на персонала на приватизиращото се лечебно заведение или на наемателите на отделни части от лечебни заведения, при определени условия, на които те трябва да отговарят и без да се прилагат методите по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

След широкото обществено и експертно недоволство в крайна сметка мнозинството се съгласи тези разпоредби за приватизацията да отпаднат. Министър Петър Москов потвърди, че идеята за приватизацията на лечебни заведения ще отпадне.