Избегнат ли е Грекзитът?

Лидерите от еврозоната се споразумяха по условията, при които Гърция да се стреми към трета спасителна програма, но нейното излизане от еврозоната – т. нар. Грекзит – остава действителна възможност.

Гръцките банки са затворени, почти без пари, и дни ги делят от крах. Премиерът Алексис Ципрас обеща широка реформа в замяна на тригодишен заем от 53,5 милиарда евро. Европейският съюз и Международният валутен фонд (МВФ) обаче ще имат нужда от доста повече, а и финансовите министри от еврозоната твърдят, че дори преди да бъде разгледана сделка, Гърция трябва да приеме ключово законодателство до 15 юли. Ако спасителното споразумение се провали, Гърция ще изпадне от еврозоната.

Какви са сценариите?

Простичко казано, Гърция ще остане в еврозоната или ще я напусне, или за постоянно или поне временно.

Вътре

- Гърция изпълнява тридневен ултиматум, като правителството и парламентът приемат шорокообхватен пакет от реформи, покриващи пенсиите, трудовия пазар, данъците, особено ДДС, и приватизацията.
- Съгласува се мостово финансиране, за да бъде запазена платежоспособността на гръцките банки.
- Парламентите на Германия и Финландия се съгласяват да започнат нови спасителни преговори.
- Постига се споразумение по трета спасителна програма, за да остане Гърция в еврозоната.

Временен Грекзит

- Една от идеите, представени на лидерите от еврозоната, е “почивка” (time-out) на Гърция от еврозоната, което да й даде възможност да преструктурира дълговете си.
- Говори се, че германското финансово министерство е предложило петгодишен период (вън от еврозоната – бел. прев.).
- Само че условията за влизане в еврозоната са толкова строги, че “почивката” вероятно ще премине в постоянна.

Вън

- Гръцките депутати не приемат законите за реформи до 15 юли, банките фалират и правителството приема нова валута.
- ИЛИ правителството в Атина приема законите за реформи, но германският парламент отказва да позволи да започнат нови спасително преговори, което води до Грекзит.
- ИЛИ пък спасителните преговори се провалят.
- ИЛИ се съгласува трета спасителна програма, но споразумението не минава през съответните осем парламента в еврозоната.

Сценарий 1: Гърция остава вътре

Това е тежка задача, макар лидерите от еврозоната да се договориха Гърция да остане в еврозоната. Първо, парламентът и правителството на Гърция ще трябва да приемат пакет с по-строги реформи, дни след като депутатите ратифицираха пакет, предложен на еврозоната премиера Алексис Ципрас. А това е голямо препятствие за гръцкия лидер, след като 17 депутати от коалицията не подкрепиха първоначалния му план, а 15 се въздържаха. Така че той ще трябва да разчита на опозиционните партии, за да минат новите реформи, наложени от еврозоната.

Високопоставени фигури в неговото ляво правителство, начело със СИРИЗА, включително председателката на парламента Зои Констандопулу и енергийният министър Панайотис Лафазанис, вече изглежда са враждебно настроени.
Дори (Ципрас – бел. прев.) да постигне успех, парламентите в Германия и Финландия трябва да се съгласят да започнат нови спасителни преговори. А след това, ако преговорите завършат успешно, осем парламента от еврозоната трябва да дадат зелена светлина на спасителното споразумение.

При каквато и да било сделка ще се наложи краткосрочно мостово финансиране, което да покрие спешните икономически и дългови нужди на Гърция, както помощ от Европейската централна банка (ЕЦБ) за отваряне на банките и възстановяване на ликвидността.

Сценарий 2: Гърция напуска еврзоната временно

Мислеше се, че това предложението на германското финансово министерство дори не е било поставяно на масата на преговорите. Впоследствие обаче то се появи в проектодокумент за разглеждане от лидерите на еврозоната.
Подробностите са повърхностни, но според този сценарий на Гърция могат да й предложат “бързи преговори по почивка от еврозоната с възможно преструктуриране на дълга”. Временният Грекзит би продължил най-малко пет години.
Германското предложение казва ясно, че “достатъчно преструктуриране на дълга” не е възможно в рамките на еврозоната. Като част от решението “почивка” би могло да има техническа и хуманитарна помощ. Не се споменава обаче за дългово облекчаване, което според МВФ е необходимо.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че “няма такова нещо като временен Грекзит” и вероятно е прав. За Гърция идеята да напусне и след това да се върне би била почти невъзможна. А и германският канцлер Ангела Меркел уточни, че всичките 19 членки на еврозоната ще трябва да се съгласят на Грекзит, но Гърция през цялото време настояваше да остане в еврозоната.

Сценарий 3: Гърция напуска еврозоната

Има толкова много капани за преговарящите от еврозоната през идните дни и доверието в гръцкото правителство е толкова ниско, че Грекзит остава реалистичен вариант. Дори министрите на Ципрас и парламентът да направят всичко, което се иска от тях, те все пак ще трябва да разчитат на финландските и германските депутати да гласуват за продължаване на спасителните преговори. Финансовата система на Гърция “издъхна” и без спешно временно финансиране е трудно да си представим как страната може да остане в еврозоната.

Банките са затворени от 29 юни, когато ЕЦБ замрази кредитната им линия. Оттогава институцията не е увеличавала подкрепата си (т. нар. спешна ликвидна помощ – ELA). На фона на цялото говорене за временна сделка предстои ключов краен срок на 20 юли, когато Гърция трябва да плати задължения за 3,5 милиарда евро към ЕЦБ.

Ако Гърция напусне еврозоната, каква валута би използвала?

Ако Гърция изпадне от еврозоната, възможен вариант за банките би бил да бъдат отново отворени с паралелна валута преди възраждането на бившата гръцка валута – драхмата.
Друга опция би била Гърция да бъде поставена под някакъв вид карантина в еврозоната, при която ще използва еврото, но няма да бъде пълноправен член на зоната. В крайна сметка Косово и Черна гора приеха еврото без да са в еврозоната. Този метод би могъл да се използва и ако Гърция напусне еврозоната временно.
Гърция може също така да поддържа два вида евро – едното за трансакции, а другото по гръцки модел за изплащане на заплати и пенсии в държавния сектор, като за втората цел могат дори да се използват и дългови разписки.

Как би изглеждал Грекзитът?

Няма прецедент страна да е напускала еврото и никой не знае как това може да се случи. Само че решението на ЕЦБ да замрази ликвидността за гръцките банки се усети като първоначална стъпка, тъй като свободният кредитен поток е ключов принцип на единната валута.

Проблемът е вече нанесената щета на банките. Десетки милиарди евро вече бяха изтеглени от частни и корпоративни сметки, а капиталовият контрол лиши гърците от възможността да теглят големи супи пари в брой. Рискът е, че хаотичен дефолт би могъл да навреди дори още на гръцката икономика.

“Принудителен дефолт е, когато хазната е празна, спрете да плащате на служителите и кажете: “Използваме всичките си ресурси, за да плащаме сметките на болниците”, отбелязва проф. Иън Бег от Лондонското висше училище по икономика.
Гърция би страдала от постоянна девалвация и инфлация. Може да свърши като парий на международните пазари, което да продължи с години, до голяма степен като Аржентина през 2002 година.

Туризмът – един от основните източници на пари за Гърция – би бил тежко засегнат, нанасяйки силен удар на една и без това затруднена икономика. Според някои икономисти връщането към драхмата рано или късно би могло да облагодетелства икономиката, но е трудно да си представим нещо положително в краткосрочен план.

Защо финансите на Гърция са в такова бедствено положение?

- От 2010 година изпълнителната власт в Атина разчита на две спасявания от ЕС-МВФ за общо 240 милиарда евро.
- Последната кешова инжекция от международните кредитори бе чак през август 2014 година.
- Когато споразумението с еврозоната изтече на 30 юни, правителството на Ципрас не плати и ключово задължение към МВФ за 1,5 милиарда евро.
- Гърция трябва да намира 2,2 милиарда евро на месец за заплати, пенсии и социални осигуровки в държавния сектор.
- Технически, МВФ казва, че Гърция закъснява с плащането, но ЕФФС (Европейският фонд за финансова стабилност) казва, че това се равнява на дефолт.
- В момента дълговете на Гърция възлизат на над 300 милиарда евро – около 180 % от брутния й вътрешен продукт.
- Банките са затворени и гърците имат ограничения да теглят до 60 евро на ден.

Може ли Грекзит да навреди на останалата част от еврозоната?

ЕС работи усилено, за да изолира банковите трудности на една страна членка от останалите 27. Гръцката дългова криза обаче се възприема широко като най-голямата заплаха за еврозоната до момента и има опасение, че създаването на прецедент би могло да причини непоправими щети на проекта за единна валута.

Евентуален Грекзит би могъл да уплаши глобалните пазари и да насочи вниманието на спекулантите към други крехки икономики от еврозоната. Това би нанесло на ЕЦБ загуби за 118 милиарда евро, отпуснати на гръцки банки, и 20 милиарда, похарчени за изкупуване на гръцки държавни облигации.

Като централна банка ЕЦБ би могла просто да печата пари, за да се рекапитализира, но това се приема като анатема за Германия.
Само че залогът е по-голям от пазарите. Няколко правителства, изправени пред антиевропейски движения, наблюдават нервно събитията в Гърция.

Статия на Пол Кърби, Би Би Си нюз

Източник: БТА