Експерт: Гръцкият референдум създаде повече проблеми, отколкото разреши

Експерт: Гръцкият референдум създаде повече проблеми, отколкото разреши
Снимка: www.bgonair.bg
A A+ A++ A

Руслан Стефанов е директор "Икономическа програма" на Центъра за изследване на демокрацията. Магистър е по икономика и бизнес администрация от Университет за национално и световно стопанство в София и Университета за икономика и бизнес администрация във Виена. Работи в областите противодействие на корупцията, сива икономика, държавно управление, икономика на знанието и иновации и др. Изследователският му фокус е насочен към антикорупцията, неформалната икономика, иновационната политика, конкурентоспособността и безнес средата. Има множество публикации у нас и в чужбина. Владее английски, немски, руски, испански.

Г-н Стефанов, как ще се отрази обстановката в Гърция на нас и нашата икономика?

Аз съм на мнение, че всичко, което се отразява негативно на съседите ни, се отразява така и на нас. Още повече, че сме част от една обща зона за свободна търговия, движение на капитали, хора и стоки. Kолкото по-бързо Гърция си стъпи на краката и се върне към растеж, толкова по-добре за България.

Негативните последици, които виждам, са по няколко линии. При лош сценарии, най-бързо ще се отрази спадът на нашия износ към Гърция. Може да има различни ефекти на заместване и реално да не се стигне до прекомерен спад. Но твърде вероятно, ако е голяма корекцията на доходите на гърците, да имаме такъв. На второ място ще бъде намаляването на шансовете за работа на многото българи, които живеят там. На трето – по линия на съществения дял гръцка собственост в България, включително не малка част от банките. При тези равнища на несигурност в Гърция, би било наивно да смятаме, че собствениците имат същата мотивация както при нормална, растяща икономика. И не на последно място не трябва да забравяме, че една по-дългосрочна криза означава, че политическото противопоставяне ЕС – Гърция и разделение вътре в ЕС ще се задълбочи. Аз смятам, че основният ефект от референдума там е именно в това, че на практика гръцките политици отказаха да поемат отговорност за действията си, да изразходват собствен политически капитал и изправиха гръцкия народ срещу останалите европейски народи. Нека само си представим какво би се случило, ако по сходен начин бъдат попитани останалите европейции по-специално Скандинавските страни, Холандия, или Германия. Отговорът също би бил "Не" за Гърция, което ще направи диалога още по-труден. В този смисъл този референдум създаде повече проблеми, отколкото разреши. Преди него нямаше причина да не се стигне до разумни взаимни компромиси.

Като част от една по-голяма общност, смятате ли, че Гърция е изолиран случай или пък има потенциал този сценарий да се повтори и в друга държава от ЕС?

Непосредствена – не. Но подобна опасност важи за много държави, особено от периферията за ЕС, включително и България. Теоритично погледнато, това което всички като икономисти очаквахме и знаехме, че ще се случи някой ден, е, че периферията ще прегрее и при неизбежното икономическо свиване, ще има прблеми с дълга. И ще се получи това, което стана в Гърция – натрупване на прекалено голямо количество дълг. До 1999 г. лихвените равнища в Гърция бяха едни, в Германия – други. Когато се сложи една обща шапка, което се случи с въвеждането на еврото, тогава лихвените равнища за Гърция станаха прекалено ниски, а за Германия и Франция – прекалено високи. Ако човек проследи цялото развитие на еврозоната, ще си спомни, че между 1999 и 2006 г. Германия мина през един труден период. Това беше адаптация към тези по-високи лихви. И точно това сега ражда сериозни притеснения и се смята, че гръцкото правителство не реагира колегиално, оценявайки цялостната ситуация. Тъй като една не малка част от Европа мина през своите проблеми, за да се установи еврозоната като обща валутна територия. При германците опозицията беше най-сериозна. Те смятаха, че не трябва да се преминава от марката към еврото. Французите също имаха големи проблеми в началото с повишаването на цените, по-високите тарифи и т.н. Т.е. това, което се случи на Гърция и в бъдеще ще продължава да има риск да се случва на всички страни в периферията на ЕС. Включително и за тези нововлезли във валутния съюз държави. Между другото, ако погледнем бързината на натрупване на дълг в България при последната криза, ще видим, че ситуацията е различна само от гледна точка размер и продължителност, но принципите са същите – държавни институции, които не могат да удържат натиска и постепенно прехвърлят задължения от частния в държавния сектор. Това показва само, че е въпрос на късмет, че дългът ни е бил 16% от БВП и е станал 30%. При следващата криза може би вече ще е 50% и ще стане 100%. А когато достигне 100%, това вече е неустойчивост. Затова нашият апел винаги е бил натрупването на дълг в държавата да бъде параноично следено и коригирано. Дори рамките на ЕС (60% от БВП) са все още твърде високи за България и биха породили неустойчивост. Излизането от строгата дългова рамка е може би най-голямата дългосрочна опасност за конкурентоспособността на страната ни.

Повече от експертния коментар на Руслан Стефанов можете да прочетете ТУК. 

#Гърция #Руслан Стефанов #ЕС

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »