Икономисти: За първи път от 22 г. дефицитът е тест за България

За първи път от 22 години насам ще тестваме дали България ще може да финансира дефицита си, заяви икономистът Лъчезар Богданов на дискусия на „Макро Уоч" в неделя.

„Ако бяхме изтеглили само с 1 година напред свиванията на дефицита и финансовата консолидация, това щеше да спести на бюджета пари за финансиране на целия падеж от януари," пресметна Лъчезар Богданов, управляващ сътрудник от „Индъстри Уоч", цитиран от БГНЕС.

Според него България трябва да премине към балансиран бюджет, защото дори малкият дефицит е финансов риск, който страната не може да поеме.

Има голям риск да надхвърлим дефицитът за тази година, каза Десислава Николова, главен икономист в Института за икономическо развитие (ИРИ). Според нея сезонността на бюджета също трябва да се прогнозира като финансов риск.

Рецесия в Еврозоната ще доведе до малък икономически растеж за България, като ИРИ прогнозира растеж от по-малко от 1%, а Европейската комисия – 1,4%.

В бюджета за 2012 г. е прогнозиран ръст от 3,6%, като по неофициални данни от Министерството на финансите бюджетът би издържал и при ръст от 1%.

„Риск за бюджета ще бъде и ако предизборните харчове започнат още от тази година, каза още Десислава Николова от ИРИ.

„Идеята, че кризата е свършила и всичко в Европа вече е наред, просто не е вярна," категоричен е Георги Ангелов от „Отворено общество".

Негативно влияние върху България може да има и ситуацията в Гърция, където през 2013 г. предстоят парламентарни избори. Ако правителството не е достатъчно стабилно между май и юли може да има повторение на кризата в Гърция, което да се отрази негативно и на България.

Гърция е в списъка на най-големите вносители на стоки от България заедно с Германия, Белгия, Румъния, Италия и Белгия. Всички тези страни регистрират спад на БВП, посочиха икономистите от Mаcro Watch.

„Намаляването на фискалния резерв от 12 млрд. лв. през 2008 г. до 4,5 млрд. лв. за 2012 г. е сред основните икономически проблеми на България," отбеляза Георги Ангелов.

По думите му при изтегляне на Сребърния фонд през 2013 г. резервът ще е малко над 2 млрд., което ще ни постави на последно място в Европа.

Той определя квазидържавните дългове са още един проблем, на който не се обръща достатъчно внимание. Те възлизат на малко над 10,3 млрд. лв., като държавните компании дължат 7,2 млрд., общините – малко под 1 млрд., а финансовите институции – 2,2 млрд.

Най-голям дълг за последното тримесечие на 2011 г. имат НЕК (над 2 млрд. лв.) , БДЖ (767 000 лв.) и АЕЦ „Козлодуй" (750 000 лв.).

„Това е финансов риск, който не може да се пренебрегне," смята Георги Ангелов.

Според Георги Ганев, програмен директор към Центъра за либерални стратегии, ако проектът за АЕЦ „Белене" не е бил спрян, дългът на НЕК щял да нарасне до 20 млрд. лв.

Георги Ганев обърна внимание на опасността от дефлацията. При ръст на цените в определени сектори (например при горивата) в други сектори се трупа дефлация, вследствие на която номиналният доход към БВП не може да расте.

Според представените от Ганев данни през 2008 г. България е била нетен кредитор, а за последното тримесечие на 2011г. е отчетен номинален спад на БВП.

Българското правителство прогнозира номинален БВП за 2012 г. в размер на 81 млрд. лв. Реалният размер според Димитър Чобанов, преподавател в УНСС, ще бъде малко над 78,5 млрд., или с 3 млрд. по-малко.

„Очаква се това да доведе до спад в износа, строителството и търговията на дребно, както и в икономическото производство. Съществува риск от изтичане на капитали от страната, което е непосредствено следствие от липсата на реформи през последните години," обясни Димитър Чобанов.

Според него използването на съкращаването на капиталовите разходи като метод за решаване на проблеми с бюджета не е добро решение в дългосрочен план.