Защо се радваме толкова на нещастието на гърците?

„ Всичко трябва да има цена; така всякога ще има размяна, а следователно и общество. И наистина, парите, подобно на мярка, правят нещата съизмерими и след това ги приравняват. Защото няма общество без размяна, а не може да има размяна без равенство и равенство без съизмеримост... Всъщност е невъзможно толкова различни предмети да бъдат съизмерими, но за практическите нужди това става.” /Аристотел, „Никомахова етика”/.

Всичко си има цена и Гърция трябва да си плати дълговете – за да е съизмерима с европейските стандарти, според които гърците живеят. Без да поставя условия, защото не може да си го позволи. Крайнолявата СИРИЗА спечели изборите с нереални обещания да разсече примката, поставена от международните кредитори, и постигна реален резултат - стана първата развита държава, която влезе в списъка на страните, изпаднали в неплатежоспособност пред Международния валутен фонд заедно със Зимбабве, Судан и Сомалия.

Гърция ще си плати цената, защото на богатите страни  в ЕС им омръзна да им извиват ръцете, но защо е тази назидателна радост у нас? В България се вдига повече шум за проблемите на съседите, отколкото там. Получава се: „Да видим колко са зле съседите, а колко доволно и охолно си живеем ние”.

Да, от 1 юли минималната работна заплата у нас вече е 380 лева. Голям повод за европейска радост. Да не забравяме, че България е страната с най-ниска минимална работна заплата в ЕС, която е близо 10 пъти по-малка от най-висока минимална заплата в съюза, според данни на европейската статистическа служба "Евростат" за 2014 г.

По данни на Световната банка ще достигнем средноевропейския стандарт на живот най-рано след 20 години. За целта обаче трябва да увеличим производителността на труда.

В същото време доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на демокрацията и човешките права в света в частта си за корупцията от юни 2015 г. сочи, че корупцията в страната ни остава безнаказана. Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, нарушения при поръчки и търговия с влияние.

На този фон защо е тази еуфория, че ще пострадат съседите? Този възторг във форумите, че гърците ще спрат да щракат с пръсти и да наемат евтина работна ръка от България? За нашите проблеми не ни е виновна Атина, а собствената ни пасивност да си решаваме проблемите. Това няма да стане във форумите в интернет.

На 5 юли в Гърция ще се състои референдум дали да бъде приета програмата на кредиторите (Еврокомисията, МВФ, ЕЦБ) за въвеждане на режим на икономии – съкращаване на разходите за пенсии и заплати, както и повишаване на ДДС. Вчера германският канцлер Ангела Меркел заяви, че "няма да има нови преговори за спасителна програма за Гърция преди референдума". Но не изключи възможността преговорите да продължат. Вратата пред Гърция не е затворена, макар да смятаме, че няма изход. Европа ще защити собствените си интереси, а те не включват излизане на Гърция от еврозоната.

„Добродетелта на добрия гражданин е в това да умее да управлява и да се подчинява. Управляващият има същите добродетели като обикновения гражданин, но притежава и мъдрост, а обикновения гражданин - истинно мнение”. /Аристотел, „Политика”/

Дано на референдума гърците се окажат добри граждани и решат да си платят, каквото са взели, а премиерът Алексис Ципрас като добър управляващ си признае, че подведе избирателите. Пък ние – да не злорадстваме, че е зле съседът, защото съвсем не сме по-добре.