Мариан Якубоци: Проектът Eastring повишава ролята на вертикалния газов коридор

Извънредният и пълномощен посланик на Република Словакия в София Мариан Якубоци е заемал различни постове в дипломатическия корпус на своята страна досега, сред тях са трети секретар в посолството на Словакия в Москва (1998-2002) и заместник управляващ мисията в Берлин (2005-2009). Говори английски, немски и руски.

Посланиците от Вишеградската група организираха по-рано тази година семинар за добрите практики, свързани с електронното управление. Кои са най-важните неща, които България би могла да научи от четирите държави и в частност от Словакия?

Уъркшопа, който вие споменавате, смятам за успешен. Той се състоя от 2 части: едната беше посветена на обмена на опит за състоянието на електронното правителство в държавите от Вишеградската четворка и в България. Във втората част отделните компании представиха своите продукти и апликации, които могат да предложат в България. Конкретно за Словакия, ние стартирахме нашите електронни услуги в края на 2013 г. Те касаят особено живота на гражданите, например регистрация на постоянно пребиваване или смяната му, регистриране на колите, включително смяна на собственост. Можете да получите електронно историята на колата и информация за техническия контрол, през който е минала. Пак през декември 2013 г. започнахме да издаваме електронни документи за самоличност, притежават ги около 800 000 жители – около 20% от населението. Заедно с електронния подпис дават възможност на гражданите да се възползват от електронни услуги, които и юридически лица и компании могат да използват. Те могат да подадете по електронен път данъчна декларация. Стартирахме и проект "Електронно тържище", който позволява на държавната администрация да си набавя различни стоки и услуги по електронен път, от компютри до инжекции или услуги в строителството. Държавната институция подава своето искане в системата и регистрираните доставчици предлагат своята цена. Всеки вижда цените и може да подаде евентуално по-ниска за поръчката.

Около 6000 фирми са регистрирани като доставчици за държавната администрация. В резултат обществените поръчки са прозрачни и разходите по тях стават по-ниски. Още един пример: така наречената „интелигентна полицейска кола“. Софтуер и хардуер, инсталирани в полицейска кола, които освен класически дейности като измерване на скоростта и запис имат възможност да разпознаят регистрацията на колата и да идентифицират собственика й, а и самата кола, имат връзка с база данни за собственици на колите и тази за откраднати автомобили. Тази година близо 800 ще ca оборудвани с тази система. И тъй като ние знаем , че този въпрос е актуален и в България, фирмата, която извършва тази дейност в Словакия, е участвала в този уъркшоп и е направила своето предложение.

В какво друго биха могли да си сътрудничат Словакия и България както двустранно, така и в рамките на Вишеградската група?

На 30 юни приключва председателството на Словакия във Вишеградската четворка, така че бих се съсредоточил върху моментите, които реализирахме по време на нашето председателство. Имахме среща на мининистрите на земеделието от групата, заедно с министрите от България и Румъния. Имахме много интензивно сътрудничество в България и Румъния по т.нар. климатичен пакет. Имахме срещи с министъра на околната среда. Нашето сътрудничество, на „Четворката“, с другите държави е съвсем прагматично. И когато сме повечето държави, имаме по-голям шанс да отбележим успех в рамките на ЕС.

Наскоро бе създадена Крайовската група за сътрудничество от България, Сърбия и Румъния. Румънският премиер Виктор Понта, който беше основен инициатор, заяви, че групата се създава по модела на Вишеградската четворка. Мислите ли, че двете групи биха могли да си сътрудничат?

Т.нар. формат от Крайова е все още много млад. Ние имаме в рамките на Вишеградската група формат „V4+“, което означава сътрудничество с други държави или групи. Още бих искал да добавя нещо много съществено за сътрудничеството в рамките на Вишеградската група. Ние сътрудничим в рамките на тези области, където имаме възможност да постигнем съгласие. Където имаме общ интерес. Ако се окаже, че нямаме или пък нашите позиции се разминават, тогава не сътрудничим. Но не правим никаква драма от това. По време на нашето председателство организирахме около 140 събития - почти всеки втори ден по едно. Смятаме, че наистина сме способни да намерим общи интереси. Мисля, че такъв вид сътрудничество е атрактивно и за други държави или формации и групи. Бих споменал например срещата на министър-председателите на Вишеградската четворка с френския президент, която се осъществи преди няколко дни, но също и сътрудничеството с държавите от Западните балкани или Прибалтика. В никакъв случай не бих могъл да изключа сътрудничеството с Крайовската група; но в интерес на истината мисля, че най-напред трябва да изчакаме, за да видим какво ще е развитието й.

За Словакия скоро ще приключи председателството на Вишеградската група и ще започне ротационното председателство на Съвета на ЕС. Как се подготвя страната и какъв организационен опит би могла да предаде на България, чийто ред идва две години по-късно?

Изходните точки и приоритети бяха одобрени от нашето правителство още през 2012 г. – четири години преди да започне председателството. Интензивната подготовка беше стартирана през миналата година. Най-напред започнахме да решаваме логистични и персонални въпроси. Винаги е важно най-напред да се прецени какво означава и какво носи едно председателство. По време на тази половин година на нашето председателство ще има около 100-150 събития, които ще се проведат в Словакия. Това означава, че трябва да намерим подходящи пространства и трябва да подготвим хора. Председателстващата държава ръководи срещи на 200 работни групи, ще има около 900 заседания. Това означава езикова подготовка, експертна подготовка, способности за преговори, както и умения за самото ръководене на преговорите. Ние започнахме вече да подсилваме дипломатическата си мисия в Брюксел. Предполагаме, че броят на дипломатите ще стане двоен. Взехме под наем една голяма сграда. Тъкмо на 1 юли, т.е. следващата сряда, ще бъде тържествено открита. Започваме подготовката за прием на хората, които ще работят през цялото време за председателствата. Но най-важното е подготовката в самите министерства,защото секторните политики са сега най-важните в ЕС.

И, разбира се, не на последно място е потенциалът за презентация и пропагация, предоставен от председателството и то не само в рамките на ЕС, но и в третите страни и международните институции. Така че ние сме в подобна ситуация като България – за първи път ще сме председателстваща държава и трябва се подготвим. Ние сме в контакти с българското външно министерство, имахме преговори с вицепремиера Меглена Кунева, където споделихме досегашния си опит. Смятам, че такъв обмен на опит ще продължи, защото ние сега придобиваме още и сме готови да го предадем.

Напоследък доста се говори за газопровода Eastring. Какво мотивира Словакия да го предложи: става ли дума за последен опит да се запази транзитът за Украйна, който Русия иска да спре през 2019 г.?

Eastring е проект, предложен от компанията Eustream – словашки независим оператор на транзитната мрежа. Словашката република е мажоритарен собственик в тази компания. Eustream е важен играч в Европа по линия на транзита на газ - около 10% от потреблението на газна континента се пренасят през него през 2014 г.. Той, разбира се, има конкуренция в лицето на "Ямал" ина "Северен поток". И транзитът през Словашката република намалява, така че естествено Eustream търси възможност да се справи с тази ситуация. Важен момент при този проект Eastring е, че той предлага диверсификация както на източници, така и на трасета - предлага интерконективност там, където в момента я няма, с което увеличава енергийната сигурност на държавите в Югоизточна Европа. Аз не бих казал, че основният момент е спасяването на транзита през Украйна. Защото днес много важна дейност на Eustream са реверсните доставки към Украйна. Eustream и чрез проекта Eastring се стреми да реализира това, с което се занимава - транзит на газ.

Какви са възможностите за свързване към други източници, включително за свързване към т.нар. "Вертикален газов коридор"?

"Вертикален газов коридор", който е регионален газов проект, е според нас напълно съвместим с Eastring. Смятаме, че със свързването си с Eastring "Вертикалният коридор" даже ще увеличи ролята си. Например за газа, който би бил транзитиран от гръцкия LNG терминал до Европа, може транзитът да премине през Eastring. Така че Eustream със своя проект Еastring е отворен към подобен тип сътрудничество и ние можем с него да постигнем ефекта на синергията. Всъщност Еastring свързва газовите хъбове в Западна Европа със съществуващите или бъдещите газови връзки в Турция, чрез които интерконектори би могъл да бъд доставен газ от други места като например Азербайджан, Туркменистан, не изключваме и Иран. И тъй като потокът ще бъде двупосочен, това предлага възможност за транзита на газа от Западна Европа към Източна и обратното.

Защо Словакия толкова твърдо се съпротивляваше срещу квотите за мигранти?

Словакия никога не е приемала предложения задължителен квотен принцип за добро решение. Първо, ние не смятахме, че това е системно решение, защото то заповядва на бежанците къде да отидат. И задължителните квоти всъщност бяха в противоречие със заключенията на априлска срещата на върха, когато се говореше за доброволно приемане. Днес ние решавахме ситуация, в която се говореше за разпределяне на 40 000 мигранти. А всички добре знаем, че мигрантите, които искат да дойдат в Европа, са десет пъти повече. Тогава как ще търсим решението?

Трябва да си сътрудничим в рамките на Европейския съюз и в името на това да направим разлика между тези, които наистина имат нужда от политическо убежище и тези, които са икономически мигранти. Ситуацията трябва да започне да се решава от корена – т.е. защо тези хора пристигат в Европа. Ние винаги подчертавахме, че сме готови да предприемем мерки в рамките на Европейската солидарност и винаги сме готови да я покажем и да действаме подобаващо. Едновременно с това подчертавахме отговорността на държавите от т.нар. първа линия. Не на последно място отстояваме позицията, че със задължителните квоти всъщност бихме подкрепили трафикантите. В заключение само да добавя, тъй като започнахме с Вишеградската група: нашето несъгласие със задължителните квоти показахме и със съвместното становище на групата, това е конкретен пример за сътрудничество.

С други думи приемате решението на Европейския съвет да отхвърли квотите и да приеме преразпределяне на доброволен принцип като успех?

Определено е успех.