Икономистът Георги Ангелов: Гръцките банки в България са апетитна хапка

Интервю на Novinite.com (Sofia News Agency) и Novinite.bg с икономиста Георги Ангелов

Ще бъде ли спасена Гърция?

През последните две години Европа смяташе, че Гърция трябва да бъде спасена на всяка цена. Идеята беше, че по този начин ще се прекратят всякакви спекулации за бъдещето на Еврозоната. Обаче стана точно обратното. Гърция знаеше, че ще бъде спасена на всяка цена, и затова нямаше стимул да прави реформи – защо да прави реформи, след като Западът е готов да плаща?

Постоянното отлагане на реформите доведе до по-голям спад на гръцката икономика, бягство на инвеститори, загуба на доверие и отново постави въпроса за фалит на Гърция. Въпреки това ЕС отново беше благосклонен към Гърция – опрости й 100 милиарда дългове, обеща ново финансиране в подкрепа на реформите. Много европейски лидери поеха огромен политически риск и прокараха спасителния план за Гърция, въпреки че той не е популярен сред избирателите. Въпреки тази безпрецедентна щедрост от страна на Европа самите гръцки политици не искаха да поемат отговорност за реформите – и идеята за референдум за спасителния пакет беше само израз на тази безотговорност. Това преля чашата. Защото ако в Германия има референдум, Гърция няма да получи и една стотинка помощ. Ако гръцките политици бягат от отговорност чрез референдум, немските също могат да го направят и тогава Гърция е обречена.

В крайна сметка Гърция сама се постави в сегашната ситуация – кредитът на доверие към страната се изчерпа. Оттук нататък или Гърция ще приложи реформите и ще се държи като европейска страна, или ще бъде изхвърлена от Европа и ще влезе в Третия свят. Никой в Европа няма да прави повече компромиси за Гърция. Нещо повече, ако Гърция бъде изхвърлена от Еврозоната и ЕС, тя ще може да бъде използвана за назидание на други проблемни страни. Т.е. вече изхвърлянето на Гърция от ЕС не е анатема, а дори се приема за оздравително. Гърците трябва да осъзнаят, че вече нямат право на грешки.

Как според Вас ще се развие кризата?

Видя се, че гръцките политици не са толкова глупави, колкото изглеждат. Те веднага разбраха посланието на Европа и вървят към създаване на временно кризисно правителство и нови избори. На тези избори избирателите ще могат да решат дали да подкрепят реформите, или да обрекат Гърция на изолация и бедност. Да се надяваме, че здравият разум ще надделее.

Ако гърците подкрепят реформите и гръцките политици проявят смелост и отговорност, Гърция има шанс да се стабилизира и да постигне икономически растеж. Ако това не се случи, Гърция няма да остане член на ЕС. Това е ясно и тази яснота действа оздравително – гърците вече знаят пред какъв избор са изправени.

Въпросът с другите проблемни страни е свързан директно с Гърция. Ако ЕС не успее да се справи с малка Гърция, той няма да може да се справи и с по-големи страни като Испания и Италия. Затова Гърция е толкова важна, тя е лакмус тест за това, доколко ЕС може да решава проблемите си. За да може ЕС и еврото да имат глобална роля, те трябва да покажат решителност при решаването на собствените си проблеми. В противен случай ЕС ще се разпадне и никой по света няма да разглежда Европа като голяма световна сила. Тук не става въпрос за Гърция или Италия, става въпрос за оцеляването на Европа и затова е необходима твърдост, не трябва да се правят никакви компромиси с бюджетната дисциплина и реформите.

Като филиали на чуждестранни банки, банките в България са пряко свързани с благосъстоянието на компаниите майки. Преди година банковите експерти казваха, че това не е проблем, тъй като дружествата майки са от страни в еврозоната, те са добре капитализирани и имат желание да подкрепят своите звена тук. Това обяснение звучи като илюзия днес, нали?

Всъщност още в началото на световната финансова криза западноевропейските банки бяха ударени – повечето западни страни трябваше да спасяват банките си, включително Германия, Великобритания, Дания, Белгия и т.н. В Ирландия спасяването на банките беше толкова скъпо, че цялата държава фалира. Много западни банки все още разчитат на помощи от правителствата в съответните страни.

Въпреки спекулациите, че Източна Европа ще е проблем за банките, всъщност банковите системи на повечето страни в Източна Европа минаха без големи проблеми през последните три години на кризата. Нещо повече, фалитът на ирландските банки не повлия на техните поделения в Източна Европа. Например в България имаше дъщерна банка на ирландска банка, но тя не фалира, въпреки фалита на банката майка в Ирландия. Поделението на ирландската банка в България беше продадено, намери си нов собственик, който инвестира допълнителен капитал и по този начин банкова система стана по-стабилна.

Отдавна банките в Източна Европа не зависят толкова директно от банките майки. Местните поделения са регистрирани по местното законодателство, регулирани са от местните централни банки, държат капитал и ликвидност според местните регулации. Именно затова ирландската банка в България оцеля, въпреки че нейната банка майка в Ирландия имаше проблеми. В допълнение, Ирландия е краен случай – повечето западни банки са щастливи, че имат поделения в Източна Европа по простата причина, че регионът предлага икономически потенциал, банковите системи тук са стабилни и дори са печеливши. Никой не иска да се лиши от такъв потенциал и ще го направи само в краен случай.

По-трудно ли кредиторите от еврозоната финансират своите звена на Балканите заради кризата?

Банките в региона, и особено в България, от началото на кризата насам се финансират от местния пазар, а не от чужбина. Новите кредити, които се отпускат в България, се финансират изцяло от местни депозити на българските граждани. Всъщност кризата накара банките да се обърнат към местните спестители, което е добро развитие, защото развива местния финансов пазар.

Кои са банките, които вероятно могат да започнат да получават по-малко подкрепа? Какъв е рискът от фалити?

Важното е, че българските банки нямат нужда от чужда подкрепа и се справят сами. С високите нива на капитал и нивата на печалби в банковата система, няма голям риск от системен проблем. Виждаме, че банките в България продължават да привличат нов капитал, което показва, че не са отрязани от финансиране – напротив, успяват да подсилят капиталовата си позиция.

Българската банкова система е концентрирана, като повечето от активите се притежават от големи финансови институции от еврозоната. Трябва ли България да се притеснява, че правилата за рекапитализация на банките ще позволят дружествата тук да бъдат източени, поставяйки икономиката на страната в риск?

Гръцкото правителство има средства от спасителния фонд за подсилване на капитала на банките си. Някои гръцки банки обявиха сливане и привличане на арабски инвеститори, което също подсилва капиталовата им база. Само в краен случай ще се стигне до продажба на поделения на гръцки банки в България – гръцките банки ценят потенциала, който им дава българският пазар, и не искат да го загубят. Но ако се стигне дотам, има други инвеститори, които с радост ще купят гръцките банки в България. Те са апетитна хапка. Никой няма полза да ги убива, напротив, има голям интерес към тях като потенциал за бизнес.

Ако държавата се окаже принудена да се намеси и да подпомогне поделенията на чуждите банки, ще се наложи ли финансова помощ от Международния валутен фонд?

Българските банки имат 10 милиарда лева капитал и значителни ликвидни активи – при това капиталът и ликвидните активи постоянно се увеличават заради печалбите на банките и привличане на нов капитал от акционерите. В допълнение, имаме фонд за гарантиране на влоговете, в който догодина ще има почти 2 милиарда лева. БНБ също има няколко милиарда, които може да използва при необходимост, а правителството има за краен случай и около 5 милиарда лева във фискалния резерв. В този смисъл България може да се справи сама дори и ситуацията да се влоши и МВФ е малко вероятна опция. Обратно, повечето съседни страни вече работят с МВФ – не само Гърция, но и Румъния, Сърбия, Македония имат споразумения с МВФ. Така че МВФ вече е там и помага. Проблемът е, че ако една страна стигне до там, че да се нуждае от МВФ, това показва, че е направила много големи грешки.

Очаквате ли големите западни кредитори в България и на Балканите да се оттеглят или да продължат да гледат на нововъзникващите пазари като привлекателни?

Всичко зависи от икономическата политика в съответната страна. По-скоро нововъзникващите пазари се разглеждат като потенциал и привличат интерес, но за да се увеличи този интерес, е необходимо съответната страна да се разглежда като стабилна и реформаторски настроена, предлагаща потенциал за растеж. Това е отговорността на политиците – не само да се оправдават с кризата в Европа, но и да поемат своята отговорност и да направят страните си по-привлекателни за инвестиции и да премахнат пречките пред икономическото развитие.