За малките стъпки към газовата еманципация

Три от седемте одобрени от ЕК за региона проекти са с българско участие. Това е една от най-добрите новини, след като, изглежда, най-накрая новите управленци в енергетиката подредиха приоритетите си и се ориентираха към прагматични стъпки, вместо към гранд схеми. Проектите са известни: гръцко-българският интерконектор, газовата връзка със Сърбия и вътрешно оптимизиране на газопреносната мрежа на страната, които да обслужват транзита по южния и север-юг коридори.

Другата добра новина е, че Европейската комисия най-накрая прозря нуждата от нейното лидерство в балансиране на безкрайните национални амбиции. Подходът бе прагматизиран, тъй като в търсене на големите проектни анонси на Газпром и Комисията, и правителствата бяха занемарили малките стъпки.

Вече близо пет години в България не се случва нищо, освен обслужване на руски енергийни проекти, при това по начин, по който не остава доволен никой, в това число и руската страна.

Грешката на българското и на другите правителства в региона е, че вместо реално да оценят шансовете и осъществимостта на предолжените от Газпром проекти, в това число като ги подложат на обективен и независим рисков анализ, препускат в калкулация на виртуални ползи – възможни, но все по-малко вероятни.

В този процес българските политици на най-високо равнище се изкушават да дават исканите им от Русия лични и политически гаранции за тези проекти, които остават да висят във въздуха при сблъска с геополитическите игри в отношенията Запад – Русия.

След това има доста разсърдени, още повече финансови загуби и тъй като в Кремъл не са свикнали да си признават грешките, наблюдаваме непресъхващ и усилващ се ентусиазъм да се инициират всякакви потоци – на юг и на север, само публиката да не остава с впечатление, че газпромовският газ не е всепобеждаващ в Европа. А повече от 180 милиарда кубически метра възможен добив на Газпром остава без реализация.

Истината е повече от скучна – не политиците, а пазарите решават къде да минат тръбите, колко газ и откъде ще бъде потребяван.

Добрите политици са тези, които движат своите решения и поведения в унисон с пазарите и стопанската логика.

Докато мнозина чакат „хъбът“ да се случи на изток и като обслужва руските газове потоци през Черно море, той ще се случи неусетно по линия на одобрените от ЕК три български проекта.

Тише едешь дальше будешь – казва руската поговорка. Твърде често с малки стъпки се стига по-далече, в това число и в енергетиката.