Ще имаме ли скоро закон за лобирането?

Ще имаме ли скоро закон за лобирането и как да се прилага, за да сложи край на порочната практика с мистичните обръчи от фирми, които държат властта в ръцете си? Този въпрос обсъждаха политици, социолози и политолози в рамките на конференция за лобистките практики и начините за овладяването им, организирана от Асоциация „Прозрачност без граници“ (Transparency International).

59% от българите считат, че управлението е под влиянието на значими частни интереси. Изследване, обхващащо 19 европейски държави, пък показва, че България е на челното място по непочтеност и непрозрачност в лобирането.

Публичните власти не са ангажирани по никакъв начин да предоставят обратна връзка за обществеността относно това какви контакти с лобисти са осъществили и какъв е бил резултатът от тях.

От Асоциацията предлагат да се създаде регистър на лобистката дейност, досие на влиянието на лобистите върху процеса по взимане на решения и правно обоснован етичен кодекс на народните представители, които ще гарантират прозрачност – българският гражданин да знае кой и кога пред кого лобира, какви пари се дават и какви са резултатите. Други важни фактори са почтеност и етична рамка на лобирането, както и равен достъп до процесите на взимане на решения.

В България от 2002 г.  тече обсъждане на внесен законопроект за Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност, защото липсата му затруднява защитата на груповите интереси, прозрачността и накърнява доверието във властта. В същото време в обществото липсва консенсус за лобирането, дори известна част от хората го считат за нередно. Думата в представите на много хора означава използване на лични връзки за собствена облага, непочтени политически манипулации, подкупи и корупция. Това съвсем не е така. Лобирането е съществен елемент от механизмите на демократичната система, ако е регламентирано и се контролира. 

В парамента били предложени пет проектозакона за лобирането, но не са приети. Причината е, че са неаргументирани, без посочени социални и финансови параметри.

"В България проблемите не произтичат толкова от формалните лобистки организации, колкото от липсата на политическа култура относно това какъв тип влияние е позволено и какъв - не е, коментира политологът Даниел Смилов.

Зам.председателят на Народното събрание Иван Иванов смята, че проблемът не е лобизмът, а как си прилага и какъв е контролът.

„Всеки депутат идва от някаква общност и няма как да скъса всичките си професионални връзки. Трябва обаче да се знае какви са. Когато предлага промени трябва да се аргументира”, коментира Иванов.

Лобирането у нас е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и извън обсега на публичния контрол.

„В българското общество няма консенсус какво да разбираме под лобизъм и дали то е положителна или негативна практика. Положителната концепция за лобирането в европейската практика е свързана с легитимното право на всяка една заинтересована група да представлява своите интереси пред тези, които вземат решения за публичните политики”, заяви Катя Христова от „Прозрачност без граници”.

Доц. Антоний Гълъбов смята, че скоро закон за лобирането няма да има, защото липсва политическа воля за прилагането сред самите депутати, освен това равнището на управленска компетентност сред политиците, както и все по-фрагментираното общество, е ниска.