Русия и Гърция готови за Бургас-Александруполис, чакат България

Гръцкото правителство е готово да възобнови преговорите по петролопровода Бургас-Александруполис. Това заяви гръцкият министър на енергетиката Панайотис Лафазанис по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

"Гръцкото правителство е готово да обсъди всякакви възможности за възобновяване на преговорите по проекта. Гърция се опитва да се превърне в енергиен център в региона. Нашата цел е да се ​​гарантира, че тръбопроводите ще имат значителна роля в развитието на стабилността. За тази цел полагаме усилия за провеждане на мултивекторна енергийна политика. Тя не е насочена срещу нито една  страна и на никоя не дава предимство. Ние искаме да си сътрудничим на равни начала с всички играчи", каза Лафазанис, цитиран от Интерфакс.

В същото време и Русия обяви, че  и тя  е готова да възобнови преговорите по петролопровода Бургас-Александруполис. Това заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от ТАСС.

"Ще го обсъдим днес, ще имаме среща с министъра на енергетиката на България", каза Новак.

Споразумението за строителство на петролопровода Бургас-Александруполис бе подписано между Русия, Гърция и България на 15 март 2007 година. Съоръжението трябваше да свърже Бургас с гръцкото пристанище Александруполис на Егейско море и чрез него доставките на петрол да заобиколят натоварените проливи Босфора и Дарданелите.

Планираше се капацитетът на тръбата с дължина 285 км да бъде 35 млн. тона петрол годишно с последващо увеличение до 50 млн. тона. През декември 2011 г. българското правителство обяви решението си да излезе от проекта. Парламентът на България с мнозинство реши да бъде прекратен междуправителственият договор по проекта Разходите за строителство се оценяваха на стойност около 1 милиард евро.

Учредителите на проекта са: Trans-Balkan Pipeline BV са: TK-AD (Русия) - 51%, "Проектна компания" Бургас-Александруполис БГ "(България) - 24.5%," Help SA - Truckee SA "(Гърция) - 23.5%, гръцкото правителство - 1%.

Страните не се пристъпиха към реализация на проекта. През 2012 г. проектът беше замразен. През 2013 г. България прие окончателно решение да се оттегли от него.