Може ли БСП да спре кервана на ББ?

Може ли БСП да спре кервана на ББ?
A A+ A++ A

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих, че... Сергей Станишев и Георги Първанов се присъединяват активно към ширещата се из Европа дискусия за състоянието на социалдемокрацията - изборно пометена от кризата, която издигна на власт десни и консервативни партии в почти всички страни.

Немски, френски, британски, испански, шведски авторитетни издания предоставят страниците си за анализи, размисли и идеи по темата. Към тях се прибави и Манифестът на европейската лява алтернатива, подписан от извести парламентаристи - социалдемократи, включително и от евродепутата Кристиан Вигенин.

Ясно е, че хората в България само ще спечелят, ако пред Бойко Борисов (и ГЕРБ) има алтернативна политическа сила, която да го накара три пъти да мери преди да реже, както казват кроячите; ако има реална конкуренция. Такава все още няма - социалистите просто изостанаха от ускорения ход на направляваните от т.нар. „пазари" събития и не предизвикват необходимото уважение.

Затова премиерът и сега не уважи Народното събрание, въпреки че там за първи път изложи своите вижданията за стратегията 2020 избраният от него президент на републиката.

Трябваше да отиде от кумова срама. Но не би: мене няма кой да ме накара! Истина е.

...Хубаво е, че бившият президент и бившият министър-председател се опитват да преведат на български дискусионните въпроси за края на „третия път" на лейбъриста Тони Блеър (побратимяването между капитализма и социализма), за вида партия и вътрешнопартийната демокрация, за новите характеристики на потенциално левия електорат, за евентуалните съюзници (еколози, средна класа, прогресивни либерали, демократи) и т.н.

Лошото е, че техният превод често звучи като песен на Лили Иванова, изпълнена на суахили.

Първанов - кандидат за стола на Станишев - предлага например партийните членове да избират лидера на БСП. Социалистите във Франция сториха нещо подобно, но преди вътрешнопартийните избори изработиха програма, която беше задължителна за изпълнение от избрания кандидат на партията за президент – който и да е той/тя. Известен бизнесмен ми казваше, че не е непочтено да копираш, стига да знаеш как – „казвам ти дъще, сещай се снахо"...

Според Първанов „БСП трябва да мръдне наляво и да се върне в автентичното си състояние". Не ми е ясно от този израз колко сантиметра наляво трябва „да мръдне" партията, а още по-малко разбирам „връщането", при това в „автентичното си състояние". Кое е „автентичното състояние" на една партия, която загуби пет последователни избори именно защото не успя да се адаптира към променените икономически, социални, политически, културни, демографски, международни условия в страната, в Европа и в света?

На този въпросителен фон в Стара Загора Първанов извади невероятен аргумент: „Не бива да забравяме, че хората гласуват за лидерите. Ето защо, без лидерска битка с Бойко Борисов, няма да спечелим политическата борба". Предполагам, че историкът е имал предвид изборните победи на цар Симеон и на Бойко Борисов; и двамата бяха разшифровали добре месианските, почти евангелски, очаквания на обеднелия и разочарован народ. Но тази теза (която намирисва на: „аз съм лидерът, който ще събори Борисов") няма нищо общо със съвременните европейски тенденции и практики. Кой познаваше Ангела Меркел - „момичето на Хелмут Кол" - преди мощната партийна машина да я постави на канцлерското кресло? Противоречието у Първанов е очевидно: от една страна идеология, промяна на Устава и т.н., а от друга – „лидерска битка".

Отговорът на Станишев не закъсня: „Ще е абсолютна грешка БСП да се превърне в лидерска партия", каза той в Червен бряг, и допълни: „Всяка лидерска партия има кратка история, след като симпатизантите й се разочароват от лидера". Временният председател на Партията на европейските социалисти е прав. Управляващите лидерски партии са изключение в европейския политически живот – питайте Берлускони. „Хватката" приляга още по-малко на социалдемократите, които навремето се разделиха с Ленин и Троцки в името на демокрацията, против едноличната власт.

Допусна ли грешка опитният Първанов? Според мен – не. Той просто разлая кучетата. Въпреки това виждам как - макар и зигзагообразно, напред, назад, наляво, надясно - воденият от Бойко Борисов керван на ГЕРБ си върви. Още един изстрел далеч от мишената.

Научих, че... както Станишев, така и Първанов определят като „генерална цел" на БСП (която би следвало да се утвърди на предстоящия конгрес) спечелването, „при това убедително", на парламентарните избори догодина.

Целта на всяка партия – голяма или малка – е властта, чрез която ще се реализира съответната партийна програма. Но ако „генералната цел" на българските социалисти е изборната победа, съмнявам се, че ще надскочат сегашния си бой.

Знае ли някой с точност какво ще правят социалистите с евентуалната победа? В състояние ли са наистина – не само на думи - да приложат така необходимите в днешния глобализиран свят на задълбочаващо се неравноправие и социална дискриминация, масово обедняване и обществено изключване на огромни части от населението, старите/нови принципи на Просвещението: свобода, равенство, братство? Управленческата и опозиционна практика на БСП през последните над 20 години не дава оптимистичен отговор на въпроса. В повечето случаи БСП реагираше – често със закъснение - на чужди действия (типичен пример е „Белене"), без да има ясна, последователна, реалистична и разбираема за новите поколения програма, която да изпълнява честно и почтено.

Настъпи ли европейски обрат в полза на социалдемокрацията - на президентските избори във Франция, но най-вече догодина, на общите избори в Германия, където социалдемократите също се вглеждат в зелените стръкове на новите идейни повеи - може би и българските социалисти ще намерят пътя към сърцата и разума на гласоподавателите и към евентуалните съюзници от либералния център (Кунева, например). Днешният „разпасан капитализъм" (определението е на съвременен английски философ) наистина дава възможност за „ляв изход" от кризата – икономическа, морална и политическа (две държави в ЕС, едната от тях, Гърция, е родината на демокрацията, се управляват от не избрани от народа технократи). Ако тази възможност не се пропилее, ако БСП успее да различи миражите от истинските освежителни оазиси в пустинята на финансовите спекулативни бури и отчаяното безсилие на обикновените хора, Бойко Борисов би следвало да трепне и да се замисли за пътя на кервана си и за своето бъдеще.

Няма нищо страшно. Алтернансията е здравословна за политически живот. Стига участниците в смените да поставят обществените интереси над личните и партийните. Знам: трудна за България задача. Засега.

#Сергей Станишев #Георги Първанов #Бойко Борисов #БСП #Българска социалистическа партия

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Задочен коментар
Последно от Задочен коментар

Всички новини от Задочен коментар »