Да си родилка в България – нужни са ти 9 живота

Няколко фрапиращи случая на отвратително отношение към родилки у нас събудхаи не само моето, но и общественото недоволство. Като започнем с грозния побой над новороденото бебе Никол, минем през арогантното насилие над родилка в Тетевен и дори през случая със забрана на кърмещата майка във варненски мол, и стигнем до най-пресния случай – да свалиш раждаща жена от линейка, защото имало „по-спешен случай“.

В ситуация на демографска криза, при застаряващо население, а жените все повече предпочитат работата пред майчинството, да се държиш по подобен начин към родилка е меко казано кощунство.

Ето за какво трябва да се подготви една жена в България, която вземе решение да ражда:

• ако изобщо си намери работа, при която да й изплащат майчински, то те са на база осигурителния стаж от миналите две години, тоест в повечето случаи тези надбавки са минимална сума, недостатъчна за нищо;
• дойде ли моментът на раждане, трябва да внимава в каква линейка ще се качи, за да не се окаже, че ще я стоварят насред полето, „да се оправя с такси“, защото има други по-спешни случаи (а то такива винаги има);
• да предположим, че в крайна сметка се е добрала до болницата и започне да ражда. Тук пък, ако не си е платила предварително за специален лекар, на когото има доверие, или пък е в частна клиника, не е ясно дали няма да се падне някоя озлобена от живота си специалистка, която вместо да й помогне, да я обвини, че си е убила бебето;
• все пак, в щастливия случай, след всичките изброени „ако“ може и да роди здраво бебенце. Оттам нататък обаче не е ясно в чии ръце попада то. Ами ако дежурната акушерка бъде сполетяна от „бърнаут“ и започне да бие бебето, защото плаче?!
• И ако след всичко това, родилката и бебето са оцелели и невредими, тогава трябва да е нащрек за предразсъдъците към кърменето на публични места. Все пак, може да те накарат да кърмиш в тоалетната на мола, защото в такива места си има „етикет“.

Изобщо, една родилка в България трябва да има 9 живота, като котките. Подобни случаи, характерни повече за страните от Третия свят, са недопустими за страна-членка на Европейския съюз. Варварското отношение на лекарите и акушерите е безспорен резултат от тежките им условия на труд, но това не е оправдание.

Тежко й и горко на държава, която не си цени майките!