Турция е на кръстопът

Коментарът е публикуван в сп. "Икономист".

Критиците на Турция са на мнение, че демокрацията е в опасност, но в изборен момент това не изглежда така. Хиляди селяни са по улиците, гражданите – със стотици хиляди, за да слушат посланията на политиците. Страната е покрита със знамена. В сегашните избори активността на гласоподавателите може да надвиши 80% - по-висока отколкото в повечето европейски държави – и, въпреки твърденията за чести измами с манипулиране на бюлетините, изборите са в голяма степен честни.

Вероятният победител на 7 юни ще е управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, основана от обаятелния Реджеп Тайип Ердоган, работил дълго време като премиер, а сега е президент. Проучвания на общественото мнение сочат, че ПСР ще получи над 40% при гласуването. От изборна гледна точка, ПСР е с невероятен успех. От основаването на партията през 2001 г. тя излиза победител в седем последователни парламентарни, местни и президентски избори, както и в два референдума. На парламентарните избори през 2011 г. резултатът й беше близо 50%. Ердоган спечели през 2014 г. президентските избори в първия кръг.

Но въздействието на ПСР върху страната е било нееднозначно. Турция имаше силно икономическо десетилетие, но сега е изправена пред стагнация и висока безработица. В чужбина външната политика на Ердоган е пълен провал. Мирните преговори на правителството с кюрдите са на ръба. И Ердоган желае да промени конституцията в силна президентска система. И тъй като сегашните избори ще определят дали той ще успее, те са от голямо значение за бъдещето на Турция.

Оценка на икономиката

Най-голямото предимство на ПСР е, че идва на власт след низ от коалиции, белязани с кавги и довели Турция почти до банкрут и дотации от Международния валутен фонд /МВФ/ през 2001 г., От тогава растежът на Брутния вътрешен продукт /БВП/ е впечатляващ, инфлацията беше овладяна, банките усилени и външните инвестиции скочиха. Турция, която тази година председателства Г-20 на най-развитите страни, твърди, че е на път да стане една от десетте най-развити икономики в идните 10 г. Има висок инвестиционен рейтинг , а от 2005 г. преговаря да се присъедини към ЕС.

Но растежът спадна рязко, до прогнозирани 3% или дори по-малко за тази година. Това означава, че Турция няма шанс да овладее безработицата, която достига 11%. Дани Родрик, икономист от Принстънския университет, отбелязва, че източниците на турския растеж – краткосрочни заеми и растящия дефицит по текущи сметки – също будят безпокойство. При ниво от 6% от БВП, през 2014 г. дефицитът по текущи сметки на Турция е най-големия в рамките на клуба на най-богатите страни – ОИСР. Лирата потъна с около 40% към долара през последните две години. Турската зависимост от имущество и строителство /страната е най-големия производител на цимент в Европа/ е друга слабост. Големи проекти в държавния сектор, включително трети мост и тунел под Босфора, ново летище на Истанбул, "налудничав канал", съединяващ Черно с Мраморно море, президентски дворец с 1100 стаи за Ердоган в Анкара и огромна джамия на планински връх в Истанбул. Небостъргачите, изникващи край Анкара и Истанбул може би са предвестник на имотна криза.

Ердоган не подобри доверието в инвеститорите с неколкократен натиск върху централната банка за запазване на лихвените проценти прекалено високи. Президентът изглежда убеден, извратено, че високите лихвени проценти предизвикват висока инфлация. Неговите атаки срещу това, което нарича "лоби на лихвения процент" подкопаха ценената независимост на централната банка. Поради което не е изненада, че агенциите за кредитен рейтинг преразглеждат рейтинга на Турция.

Президентът изглежда незаинтересован от структурни реформи, от които се нуждае една икономика, хваната в "капана на средния доход". Турция е силна в основни производства като бяла техника, мебели и коли, но е слаба във високите технологии. Участието на работната сила, особено сред жените, е ниско. Турските резултати в ОИСР са най-ниски за строгото регулиране на продуктовия пазар и е на 55-то място в класацията на Световната банка за облекчаване на правенето на бизнес.

Турците идат

Поради икономическото отслабване външната политика на Ердоган е частично предназначена за получаване подкрепа у дома. Както твърди Синан Юлген от мозъчния тръст в Истанбул EDAM, "Ердоган похити външната политика за вътрешни цели". Реториката на президента възприема все по-засилващ се антизападен тон. Той поощрява сектантското сунитско чувство и турския остър национализъм, окарикатурявайки опонентите си като предатели, работещи за западните интереси и взимащи участие в заговори, планирани отвън. Израел, Америка и ЕС всичките те са набеждавани за участие в такива заговори. Турция промени позицията си на съюзник с Израел в един от неговите най-резки критици.

Ердоган видя в безпорядъка след Арабската пролет възможност за Турция да играе по-голяма роля в бившата Отоманска империя. В Египет той подкрепи свалянето на Хосни Мубарак и неговата замяна с Мохамад Морси от Мюсюлманско братство., а в Сирия подкрепи сунитските бунтовници срещу Башар Асад, който принадлежи към алауитската секта. Много лидери на Запада виждаха в ПСР умерен модел за ново поколение ислямистки лидери.

Но Ердоган нямаше охота да подкрепи кюрдите срещу Асад, защото те искат да обособят отделна държава в района , където се срещат границите на Турция, Сирия и Ирак. Неговите интереси повече приличат на тези на друго крило на бунтовниците, които са врагове не само на Асад, но и на кюрдите. И, като турците, са сунити – Ислямска държава /ИД/.

Последното лято, когато кюрдските сили бяха обкръжени от ИД в Кобане, Турция не им помогна. Турците категорично отрекоха подпомагане на ИД, но слуховете за тайна помощ останаха. До скоро те правеха малко за спирането на джихадистки бойци да стигат до Сирия. И все още отказват да позволят на американците да използват военновъздушната база Инджиплик, в югоизточните райони на страната, за да бомбардират цели от ИД в Ирак и Сирия.

Преди три години външната политика на Ердоган спечели аплодисменти от Запада и Близкия изток. Сега различните й направления се провалиха. Западът осъди Турция заради неохотата за подкрепа на кюрдите в Сирия. Когато Морси беше свален с преврат и Асад остана предизвикателно на власт, Турция престана да служи за пример за арабския свят. В момента е в неудобното положение да няма посланици в Египет, Израел, Либия и Сирия, както и да е изтеглила посланиците си от Австрия и Ватикана поради разправия за споменаването от папата на арменския геноцид от 1915 г.

Външната политика, която изглежда увеличаваше популярността на Ердоган, сега вече прави точно обратното. Някои турци са раздразнени от това, че тяхната страна е все повече изолирана. Директната цена е висока: Турция прие 1,7 млн. бежанци от Сирия. Продължаващият напредък на ИД отвъд границата с Ирак притеснява много турци. Проблемите с кюрдите в чужбина прави по-трудни преговорите с тях у дома.

Места за кюрдите?

Ердоган заслужава похвала за опита си да постигне мир с 15-те милиона кюрди в Турция. Чрез преговори с Абдула Йоджалан, затворения лидер на ПКК, турските кюрдски партизани, той направи много повече за справяне с оплакванията на кюрдите, отколкото всеки предишен турски лидер. ПКК спазва прекратяването на огъня от две години. Но един опит за амнистиране на бойци от ПКК преди няколко години предизвика ожесточена реакция сред турските националисти, когато партизаните се завърнаха триумфиращи и в униформи. По-натъшните разговори с Йоджалан може да се окажат безплодни, ако правителството не е готово да предложи реална децентрализация на властта.

Дал това може да се случи зависи от това дали прокюрдската партия спечели места в парламента. Според конституцията, национална партия трябва да спечели поне 10% от вота преди да заеме каквито и да е места в парламента. Прокюрдската HDP е близо до това число според проучвания на общественото мнение.

Ако HDP спечели места, това ще е голяма стъпка, поставяща кюрдите в центъра на събитията. Ако това не стане, ПСР ще вземе повечето от нейните места, кюрдите ще се почувстват зле без представители и тогава би съществувала опасност мирният процес да се провали. И Ердоган ще има голям шанс да спечели крайната си награда: нова правителствена система и силно президентство. За да създаде това, на него му е необходима нова конституция. Ако ПСР получи мнозинство от 3/5 (330 места), тя ще може да гласува нова конституция, която ще трябва бъде поставена на референдум; При мнозинство от 2/3 (367 места) нова конституция може да има и без референдум.

Промяната на конституцията не винаги е лоша идея. Както изтъква премиерът Ахмет Давутоглу, сегашната конституция е писана през 1982 г. от генералите, които управляваха тогава Турция и искаха да бъдат ограничени правомощията на цивилните правителства, и тогава имаше много сблъсъци между президенти и премиери. Когато през 2007 г. армията се опита да блокира президентството на Абдула Гюл, съосновател на ПСР, правителството промени конституцията, за да има право за директен избор на президент.

И все хак с оглед на поведението му преди, плановете на Ердоган за силно президентство са обезпокояващи. Той премахна проверките по отношение на властта си. Неговият подход е мажоритарен и аналитичен: докато неговата партия печели изборите, всички критици могат да бъдат прегазвани. Критични вестникарски групи бяха подложени на своенравни финансови глоби. Журналисти бяха уволнени. До средата на миналата година Турция имаше в затвора повече журналисти от която и да е друга страна, докато 40 не бяха пуснати на свобода. Репортери без граници, базирана в Париж група, класира Турция на 149 място сред 180 държави по равнище на свободата на пресата, преди Русия, но след Венецуела.

Властите често се опитват да закрият достъпа до критични към тях страници в интернет или в социалните медии. През втората половина на 2014 г. Турция подаде 477 искания до Туитър за отстраняване на съдържание – пет пъти повече от всяка друга страна. А откакто Ердоган стана президент 105 души бяха обвинени за обида на държавния глава.

Набезите срещу медии и суровото смазване преди две години на протестите за парка Гези в Истанбул задълбочиха разрива с поддръжниците на Фетула Гюлен, ислямски духовник. Гюленистите, преди съюзници на Ердоган срещу армията и светските среди, сега станаха врагове. Битката с тях се засили след огласяването на записи от телефонни разговори за това, че официални лица от ПСР взимат подкупи. Ердоган незабавно преназначи стотици полицаи, прокурори и съдии, които работеха по случаите за предполагаема корупция.

Все повече се разраства миризмата на корупция. Правителството прокара закони за придобиването на по-голям контрол върху правосъдието и полицията. Усилията за извършване на разследвания за корупция срещу висши фигури в ПСР на практика бяха стерилизирани. Трансперънси интернешънъл подреди Турция на 64 място в класацията по корупция, под места като Куба и Саудитска Арабия.

Турция е на кръстопът. В едната посока се намира по-силен автократичен президент, който може по-добре да смазва критиците у дома и да предизвиква западните си съюзници в чужбина. В другата е по-отстъпчиво парламентарно управление, което е готово за реформа на икономиката и ангажира опонентите у дома. Както осъзнаха някои турци, както и кюрди, добрият път за насърчаване на втория път е в парламента да е HDP.