Фина и дълбока, поетесата Албена Фурнаджиева рисува обич

Талантът е като буйна река - веднъж отприщен, той не може да бъде спрян. Може само да бъде обуздан. Изключителен пример за това е Албена Фурнаджиева - юрист по професия, поетеса по призвание. Фина и нежна натура, която притежава истинския талант да докосва душите. 

Още от седемгодишна възраст, дарбата на Албена е претворена в стихове. Стихове, в които всеки може да намери себе си, защото, както самата тя се изрази, те са "букет от емоции".

В четвъртък, само няколко дни след най-българския празник - 24 май, Албена Фурнаджиева представи своята трета поетична книга "Рисувам обич". Последвала първата - "Пясъчни рози" (1996 г.) и след нея - детската стихосбирка "Немирници" (2010 г.), компилацията "Рисувам обич" е съвършен подбор от близо 500 стихотворения.

Стихосбирката е разделена на две части - "С хеликоптер над чувствата" и "Нова архитектура за душите ни", като и двете са свързани от Любовта. Тази, която се "разтапя като бучка захар" и която "напъпва" във всеки следващ стих. 

Посланието на Фурнаджиева е едно - във времена на духовен разпад, единственото спасение е стремежът към духовен максимализъм, дори на цената на тиха изстрадалост.

Това пролича и от благотворителната кауза, обвързана с премиерата на книгата. Средствата от продажбата на книгата ще бъдат дарени на фондация "За нашите деца", която се грижи малчуганите, лишени от родителски грижи, да попаднат в домашна среда. На премиерата в четвъртък присъстваше и PR-експертът Максим Бехар, който е и член-основател на Съвета на настоятелите на Фондацията.

"Книгата на Албена Фурнаджиева е доказателство, че в България има много хора, които може да не са професионалисти, може да не са професионални поети, но истинската поезия идва от онези, които искат да поднесат послание и то достига до хората много по-дълбоко от онези, които се наричат професионалисти", убеден е Максим Бехар.

Днес те срещнах.

Някъде между забързаните улици

ти премина като звук от акустична китара. 

Целия ден ми е весело - пея, 

защото те зърнах.

* * *

Случайна среща между двама. 

Разменят поглед, 

после пак...

В очите им избухва пламък - 

съвсем като съдбовен знак.

Албена Фурнаджиева, "Рисувам обич"