Четин Казак: Опасяваме се, че едни лобита ще бъдат заменени с други

Дали скритата цел на подготвените конституционни и законови промени не е новите управляващи да окупират съдебната власт, като я подчинят на волята си - този въпрос си задава депутатът от ДПС Четин Казак, който бе избран в състава на парламентарната комисия, която да работи за промени в конституцията.

С цел да се постигне максимално съгласие комисията се сформира на паритетен принцип, а не на пропорционален. Още преди първото заседание обаче участниците си размениха реплики от парламентарната трибуна. Novinite.bg потърси мнението на един от тях, Четин Казак, който е юрист и експерт по международно право

Какви очаквания имате от работата на комисията, г-н Казак?

Очакваме да чуем сериозни аргументи и отговори на три основни въпроса. Какво налага промените в конституцията в посока реформирането на съдебната власт? Това ли е най-адекватният начин за прилагане на стратегията за продължаване на съдебната реформа, това ли са най-необходимите мерки, които ще допринесат за това?
Вторият кръг от въпроси е доколко тези предложения или част от тях са допустими да бъдат извършени от обикновено Народно събрание, вместо от Велико народно събрание, т.е. дали отговарят на изискванията, поставени за разпределението на правомощията на обикновено и Велико народно събрание за промени в конституцията. И третият кръг от въпроси е дали тези промени, вместо да решат проблемите в съдебната система, няма просто да сменят едни хора с други - близки до сега управляващите, т.е. дали скритата цел не е новите управляващи да окупират, да яхнат съдебната власт, като я подчинят на волята си. Тъкмо на тези три основни кръга от въпроси очакваме да получим отговор по време на дебатите за тези промени.

Вие направихте вече коментар, че имате дъблбоки резерви – те в тези три кръга ли се фокусират?

Да, точно тези три кръга въпроси се съдържат нашите възражения. И основното ни притеснение е, че с тези промени ще се укрепи сегашното управление. Което автоматически означава ние да дадем евентуално нашата подкрепа за управление, в което присъстват ксенофобски и фашистки партии, като "Атака" и Патриотичния фронт.

Управление, което вие не подкрепяте...

Да, не го одобряваме, както и нашите избиратели не биха могли да възприемат като поведение от наша страна евентуалната ни подкрепа за него.

Имате значителен европейски опит като евродепутат, знаете колко пъти Брюксел ни критикува за проблемите в правосъдната система – не смятате ли че сегашният опит е закъснял?
 
Че е закъснял – закъснял е. Но вие знаете, че ние променяме нашата съдебна система повече от десет години. Не за първи път променяме конституцията в частта й за съдебната власт - все с намерение да я реформираме да отговаря на съвременните изисквания и на европейската ориентация на България. За съжаление положението продължава все още да е неудовлетворително, меко казано. Именно от тази гледна точка нашите притеснения са дали поредните промени в конституцията ще доведат до осезаем резултат. Дали това са най-адекватните мерки за ефективно осъществяване на съдебната реформа? Ето чухте и мнението на бившия правосъден министър на Румъния г-жа Моника Маковей, която изрично призова да не се занимават управляващите с промени в конституцията, а да предприемат други по-адекватни и по целенасочени, конкретни и ефективни мерки.

Препоръката е да се прилага по-добре сегашният закон, не да се прави нов - какво все пак очаквате от промените, които правосъдният министър е подготвил?

Нека чуем какво ще предложи. За съжаление Министерстовото на правосъдието много закъсня с предложения за ефективни реформи и промени в законодателството. Вече почти 8 месеца, откакто е на власт този кабинет, а няма внесен нито един съществен закон от Министерстовото на правосъдието. Дори въвеждането на електронното правосъдие, което има подготовка на ниво законови промени още от предното правителство, за 8 месеца не можа да се придвижи до Министерския съвет. Министерството се бави с оптимизирането на законодателния проце. Но макар и закъснели, очакваме да чуем какви са идеите на министерството

От друга страна дали мерките на изпълнителната власт ще са достатъчни? От години се говори за лобита в съдебната система, които са непробиваеми. Смятате ли че сега ще се стигне до значителна промяна на статуквото?

Надяваме се, нали това е целта. Това е общата ни цел и задача. Но опасенията са, че едни лобита ще бъдат заменени с други. Въпросът може да бъде замазан, за да рапортуваме пред европейските институции за поредната промяна в конституцията, а реално няма да се е случило нищо.

Какво знаци биха подсказали, че се разсича възелът от проблеми в съдебната власт?

Ако се вземат мерки, които не целят просто подмяната на едни хора с други. А законодателни и организационни мерки, които да ни убедят, че се върви към оптимизация на съдебната власт и на нейните органи. Мерки, зад които не прозира намерението да се яхне прокуратурата и тя да се подчини на политическата воля на управляващите, а да се реформира по начин, който да я направи по-ефикасна. Цялостният съдебен процес да се ускори и изпълнението на присъдите да се гарантира по ефективен начин.

Оттеглянето на представителите на прокуратурата от контактната група, работила по промените, как възприемате?

Явно това недоволство е оценка за неадекватността и неефективността на взетите мерки. Затова очаквам да видя дали предложенията ще бъдат убедителни или отново ще има по-скоро показни и организационни промени. 

Създадената днес парламентарна комисия ще може ли делово да напредва в материята?

Промените в конституцията са нещо много сериозно. И за него не случайно конституционният законодател е предвидил  много условия и изисквания от гледна точка на изискуемо мнозинство, срокове и т.н., за да се даде от една страна достатъчно време, за да се обмислят промените, да се прегледат от всички страни; от друга страна те да получат достатъчна политическа и парламентарна подкрепа, за да не се променя основният закон по волята само на една политическа сила. Затова тези промени много трудно могат да се предвидят дали могат да бъдат приети в по-кратки срокове. Първо знаете че въобще за да има успех трябва да получат подкрепата на  минимум 161 прдставители

Отсега очаквате, че не е  възможно да се съберат 180 гласа?

Това е минимумът въобще за да не спре проектът още в началния етап. Ако не събере още на първо четене 161 гласа, той просто катастрофира. Отпада. Затова е важно какви ще бъдат аргументите, с които ще се търси убеждаване и постигане на съгласие.