Джаз в "Антракт" и сблъсък на две книги в дните около 24 май

Джаз в "Антракт" и сблъсък на две книги в дните около 24 май
A A+ A++ A

В деня на българската писменост в клуб "Антракт" се готвят да ... затворят врати с концерт от най-обичаните български песни.

Програма от джаз, боса нова, популярни български песни на Остава, Камелия Тодорова, Тодор Колев и други обичани наши изпълнители ще представят Цвета Ботева (вокал) и китаристите  Йордан Рибаров и Янко Аргиров - последният ще участва и с авторски песни.

Два дни след празника, на 26 май, на трезво ще обсъдим

 КАК ДА ГОВОРИМ ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО СЛЕД ЗАКРИВАНЕТО ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА ВЪЗВИШЕНОТО?
 
Разговорът е за книгите  „Похищението на България“ на Ани Илков (2014) и „Бакърена фабрика“ на Владимир Сабоурин (2015). Ще участват Ани Илков, Владимир Сабоурин, Александър Кьосев, Кирил Василев и Венцислав Арнаудов. Ето как организаторите от Центъра за култура в Софийския университет "Св.Климент Охридски"
виждат основанията за дискусия:
 
Сърцето на политическата публицистика на Ани Илков е утопично и радикално: той говори за българската политическа действителност чрез език, който най-малко бихме очаквали – езика на възвишеното. И чрез него мери мизерността на родния преход с най-високата възможна мяра, без да спестява нищо за „помътняването на живота“, за бездарието и комплексарството при превръщането на българските политически мечти в чалга-действителност.   

Подобна е и поезията на Владимир Сабоурин, шокираща и радикална. В нея има „енергетика на еротическото“, но едновременно политическа и теологическа мощ (Ани Илков). Провокативният й, понякога скандално обсценен, език е утопичен инструмент – зад него има други, високи търсения. Също като текстовете на Илков,  стихотворенията на Сабоурин поставят въпрос: какво става с нас, какво става с мисълта, с чувствата и дори с думите ни, когато не сме готови да направим нито един компромис.   

Съкровеното желание и на двамата автори е ботевско: ни повече и ни по-малко от това да изкарат българите „от Розовата долина на овчедушната глупост“. Те не се интересуват от политиката като „изкуство на възможното“, а мислят за нея като поети, т.е. невъзможно – развълнувани са от това кой би могъл да завърши българският епико-политически роман (не вулгарното четиво, с което вече свикваме) според собствената му висока копнежна мяра.



 

#24 май #концерт #книги

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Култура
Последно от Култура

Всички новини от Култура »