София заобича грозните животни заради Саймън Уот

На пандите се обръща твърде голямо внимание, докато има и други, непознати и "естетически предизвикателни" животни, които трябва да бъдат пазени, за да оцелеят. В това вярва Саймън Уот - биолог, писател, научен лектор и телевизионен водещ. Той посети България като част от Софийския фестивал на науката, който се провежда за пета поредна година у нас.

Уотс е автор на блога Ready, Steady, Science!, чиято цел е да направи науката интересна и да се представя интересно в музеи, училища, театри и фестивали. Освен това той играе главна роля в "Дружеството за защита на грозните животни" - комедийно предаване с природозащитна насоченост и участието на публиката.

Накъдето и да се отправи той из Великобритания, всяко населено място избира свой "талисман - грозно животно" с, по думите му, "демократичен вот", а в неделя (17 май) София стана първият град извън Острова, който избра свой талисман.

Малко преди неговата забранена за деца комедийна вечер за жабите в петък (15 май) да се състои, Саймън сподели с Novinite за неговата мисия и любов към "грозните животни" и убеждението му, че науката в никакъв случай не трябва да се свързва само с учените.

За българската публика заниманието на научен ТВ-водещ е малко странно. Защо вместо това не избрахте да пишете сложни научни анализи или статии за научни издания?

Мисля, че науката е далеч по-важна, за да бъде само за учените. Тя трябва да се споделя с възможно по-широка аудитория. По няколко причини: на първо място, тя е полезна. Подготвя ни за бъдещето. Науката ще бъде отговорът на климатичните промени, на проблемите с населението, с храната и с чистата вода. Според мен много от великите неща в живота ни днес се дължат на науката. Искам да се опитам да помогна на всеки да получи информацията, от която всички ние се нуждаем, от нужната ни визия и любопитство. Това ни дърпа напред. Освен това, обаче, искам и да празнувам. Знаете ли, че имаме съвсем нови постижения всеки ден, има толкова много интригуваща информация за откриване. Мисля, че Вселената е и винаги ще бъде интересно място, така че аз просто се забавлявам да говоря за това. 

Как се справяте с балансирането на забавление и наука?

Философът Маршал Маклуън казва, че всеки, който се опитва да разграничи забавлението и науката, не знае нищо за нито едното. Вижте само добрия учител: той е добър артист. Един добър учител винаги те учи на нещо, дали ще е за самия теб, дали ще е за света, за Вселената, за науката, историята или каквото и да е, което е интересно. Аз винаги съм обичал информацията и комуникацията. Затова винаги съм смятал, че в науката ние трябва да крадем, да взимаме назаем от обществените науки, колкото можем.

Ако сме подвели някой да мисли, че науката е скучна или нещо подобно, то не сме си свършили работата както трябва, защото тя просто не е. Вижте например с какво разполагаме тук, в Европа - Големият адронен колайдер, най-голямата правена някога машина, най-якото място във Вселената. Как би могло такова нещо да съществува и хората да не искат да знаят за него? Това е нормално, любопитството е един човешки инстинкт.

Защо започнахте тази инициатива с грозните животни?

Аз съм биолог на практика, така че прекарвам повече от времето и идеите си в говорене за наука, в писане за наука, но биологията е моята страст. И понеже много говоря за наука, хората започнаха да ме питат кое е любимото ми животно. А аз обикновено казвам - мравката. Едно малко, но прекрасно насекомо - но хората изглеждат разочаровани. Затова аз прекарвам около 10 минути да се оплаквам как хората не виждат създанията, които не са толкова хубави. След което ми хрумна, че трябва да положим усилия в тази насока, защото заради това умират около 200-250 вида всеки ден.

А ако това е в продължение на кризата, която сполетя нашето биоразнообразие, не можем да си позволим да не говорим за това. Затова стартирах "Дружеството за защита на грозните животни" по две причини: едната е да накарам хората да приказват за тези видове. Също така обаче, това е и комедийна вечер. Исках да се забавляваме, защото това е една депресираща тема. Трябва да се шегуваме с това, иначе ще изгубим всякаква надежда.

Според Вас ще се промени ли отношението на хората към природата, ако знаят повече за грозните животни?

Надявам се да се промени. Във вестниците по цял свят, дори тук, в България, в Япония, в Китай - имаше десетки хиляди статии, които се отнасяха до най-грозното животно на света - рибата-сопол (блобфиш). Така поне в кратък срок хората разбраха за животно, за което иначе не бяха чували. 

Но ние искаме повече от това, предполагам, че просто ми се иска разговорът да продължи. Много бих искал да кажа, че благотворителността ще помогне. Но тя е много ограничена, тя прави нещо, но това не е отговорът. Кризата е толкова голяма, че вероятно въпросът трябва да стане политически, трябва да гласуваме по екологичните въпроси, да правим международни кампании и да пишем за екологичните проблеми. Затова кампанията трябва да е повече от просто политика или благотворителност.

Защото изчезне ли цял вид, той няма да се върне. Амбициран съм да направя така, че всички да говорят за това. Това е един от проблемите на науката - мислим, че само учените трябва да се ангажират с дадена кауза. Мислим, че трябва да си умен, да знаеш всичко, но това не е нужно. Просто трябва да попиташ правилния въпрос. 

По принцип, причината, поради която вкарвам и хумор е, че проблемът е твърде голям, за да е над сатирата. Шегуваме се за политика, връзки, любов, религия, а трябва да се шегуваме и с опазването на околната среда. И с науката също.

Една част от Вашето шоу е за деца, а друга е за възрастни. Дали Вашето послание достига по-лесно до децата?

Не, ние сме склонни да смятаме, че децата са нашето бъдеще, сякаш вече сме се отписали. Но според мен трябва да се говори с всички. Този разговор трябва да го водим както с децата си, така и един с друг. 

Веднъж видях датската принцеса Мери да изнася реч и тя каза нещо, което много ме впечатли. А то е, че ние трябва да оставим по-добри деца за нашия свят, защото няма да оставим по-добър свят за нашите деца. Затова смятам, че образованието е важно и затова обичам да разговарям и с деца. Освен това, те задават най-добрите въпроси. Те нямат този филтър, който възрастните си слагат: ние се срамуваме, ако задаваме твърде много въпроси, а децата просто питат. И като резултат задават великолепни въпроси. А и изобщо не са цинични.

Във Вашата книга "Грозните животни", издадена вече и в България, представяте на вниманието на обществеността тези животни. Описанието на кое животно обаче Ви затрудни?

В книгата са включени шестдесет застрашени вида. Това беше и истинската причина за издаването - животното трябва да е грозно, да е застрашено от изчезване и се получи малко като кампания "анти-панда". Такива създания живеят например в морските дълбини. А ние знаем толкова малко за тях - знаем повече за повърхността на Луната, отколкото за дълбините на океаните ни. И в резултат на странния си дом, те също са странни. В много случаи ние просто не знаем достатъчно. Така че се опитваме да запълваме празнините в тази непозната материя и да си задаваме въпроси за тези непознати видове.

Има една мравка, която много обичам. Казва се мравка Дракула, по името на вампира. Тя се храни с кръвта на малките мравки, на ларвите. Храни се от децата си. И първоначално като чуеш за нея, се стряскаш защо е наречена така. А причината за поведението й е, че децата имат много по-добро храносмилане от възрастните. Така че възрастните "черпят" от храносмилането на децата си. А като им пият кръвта, те получават това по много по-лесносмилаем начин. По този начин устата им е свободна, за да могат с повече части да носят храна на децата си. Този механизъм действа, но е сложен.

Дали талисманът "Грозни животно" може да стане международна кампания с талисман за всеки град?

Надявам се. Към момента това, което правим, предимно във Великобритания, е да обикаляме различни области и във всеки град хората да гласуват за талисман "грозно животно". Например Лондон избра за свой талисман Дългоносата маймуна, а Уинчестър - жабата "воден скротум", в Бристол избраха плужека, така че където и да отидем избират талисман на града. В неделя и София ще избере своя талисман "грозно животно". Това е първият град извън Острова, който избира свой подобен талисман. Единственото подобно нещо, което сме правили, бяха избори онлайн на нашата общност. На този вот всеки можеше да участва. Хората избраха рибата-сопол (блобфиш), която е нещо като дълбоководно желе.

Сега обаче няма онлайн вот, нали така?

Не, сега вотът ще е на живо, тази неделя учени от Националния исторически музей ще презентират различно животно и публиката ще гласува. Правилото е всичко да става много демократично. Нямам търпение да видя кое животно ще избере София.

Бел ред. - В неделя София избра белоглавия лешояд за грозно животно-талисман.