Сигнал: НС нарушава принципите на надзора

Решението на Народното събрание да възложи на Сметната палата одит на банковия надзор на БНБ в периода 01.01.2012 - 31.12.2014 г., включващ и индиректен одит на КТБ АД, е поредното грубо нарушение на националното и европейското законодателство, сигнализира мажоритарният акционер в КТБ АД - „Бромак“ ЕООД.

Сигналът е адресиран до европейските институции.

Намесата на Сметната палата в надзорните функции на БНБ поставя българската държава в конфликт с транспонираните във вътрешното й законодателство европейски изисквания, сочат от "Бромак". Изброени са три основни принципа, нарушени със споменатото решение, за които мажоритарният собственик на трезора обръща внимание, въпреки че БНБ е един от основните фактори, които “спомогнаха” КТБ АД да бъде обявена в несъстоятелност:

Принципът на независимостта на националните банки, формулиран в чл.7 от Протокол №4 за Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ към Договора за функционирането на Европейския съюз, страна по който е и Република България;

Принципът на независимостта на банковия регулатор съгласно чл.4, т.4 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. във връзка с чл.4, параграф 1, т.40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г.;

Принципът на независимия външен одит по чл.27.1. от Протокол №4 за Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ към Договора за функционирането на Европейския съюз, който изисква отчетите на националните централни банки да се проверяват от независими външни одитори.

Сметната палата няма право да одитира дейността по банков надзор. Решението на Народното събрание противоречи и на Закона за кредитните институции, съгласно който контролът върху актовете по банков надзор се осъществява от Върховния административен съд. В случая контролът на Сметната палата върху същите актове означава изземване на компетентност, предоставена по закон на българския съд, е отбелязано в сигнала.

Решението на комисията в Народното събрание е и в пряко противоречие със Закона за Сметната палата. Съгласно този закон сферата на дейност на Сметната палата се ограничава до осъществяване на контрол по изпълнението на бюджета и други публични средства. Сметната палата може да одитира БНБ, но не и нейната същинска оперативна дейност по надзор на кредитните институции.

Сметната палата може да одитира БНБ само по отношение на бюджетните разходи и годишното превишение на приходите над разходите, дължимо към държавния бюджет, както и другите взаимоотношения на банката с държавния бюджет. Вмешателство на Сметната палата в работата на БНБ, в качеството й на национален банков регулатор, законът не допуска.

И ако спрямо БНБ Сметната палата може да извършва ограничен по предмет одит, то по отношение на КТБ АД Сметната палата изобщо няма правомощия да изпълнява нито пряк, нито индиректен одит. КТБ АД е частна банка, която никога не е управлявала или разходвала бюджетни или други публични средства, напомнят собствениците.

КТБ АД не може да бъде одитирана от Сметната палата и защото не попада в категорията на юридическите лица, които имат задължения, гарантирани от държавата. В тази връзка следва да се има предвид, че след отнемане на лиценза на КТБ АД с цел изплащане на гарантираните депозити на вложителите в банката българската държава предостави заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По този заем задълженото към държавата лице не е КТБ АД, а Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Не КТБ АД, а Фондът е непосредствен получател на предоставената от държавата финансова подкрепа под формата на държавна гаранция. Фондът е този, който разходва по своя преценка държавните средства и няма правно основание последиците от поетите от него задължения към държавата да бъдат приписвани на КТБ АД.   

Освен върху незаконосъобразността на решението на Народното събрание, в сигнала е акцентирано и върху мотивите към решението. В мотивите е предопределен резултатът от одита на Сметната палата, като предварително са зададени негативни характеристики на КТБ АД, които Сметната палата априори трябва да възприеме и да потвърди.

"Според нас в мотивите неправилно се твърди, че в КТБ АД са установени незаконосъобразни практики, при положение, че такива констатации няма – лицензът на КТБ АД е отнет поради документално обезценяване на активите по методика, приета от назначените от БНБ квестори. В мотивите е декларирана и безрезервна вяра на одитори и квестори, при условие, че квесторите нямат изискуемата от закона квалификация, не са изпълнили законовото си задължение да изяснят състоянието на КТБ АД в едномесечния законов срок и не са предложили нито една оздравителна мярка. Същевременно докладите на одиторите нямат качество на одит и не могат да се ползват за доказателство. Категоричното ни мнение е, че в мотивите е формулиран крайният извод, до който трябва да стигне Сметната палата по отношение на КТБ АД – „че не инцидентно, а системно и продължително са нарушавани правилата на разумното търговско банкерство, установени в Закона за кредитните институции и актовете по прилагането му”, сочат от "Бромак".

Сигналът е адресиран до Европейската централна банка, Европейската сметна палата, Европейската банкова федерация и четири главни дирекции към Европейската комисия. Копие от писмото е изпратено до Народното събрание, Министър-председателя, Министъра на финансите, БНБ и Сметната палата.