С падането на Груевски започва краят на модела от 1945 г.

9 години управление са достатъчно време за ясна и категорична оценка за едно правителство.

Отиващият си македонски премиер Никола Груевски ще бъде запомнен с 5 неща:

- Започна поредната насилствена денационализация на гражданите в Република Македония. Проектът "Скопие 2014" не е само архитектурен кич, а удар в сърцето на националното съзнание. Груевски брутално налагаше т. нар. антиквизация в национален план.

- Запази цялата югосистема за управление - зловещата държавна сигурност на югодиктатора Йосип Броз Тито УДБА. Запази не само същите й правомощия, но и същият статут във вътрешното министерство както това бе направено след 1945 година.

- Доведе до невиждани нива антибългарската кампания. Замрази двустранните отношения и лично се намеси да няма нов договор за добросъседство.

- Предаде всички стратегически национални обекти на оста Белград-Атина.

- Постави под семеен контрол над 70 на сто от икономиката на страната и изгони стотици хиляди младежи от Македония.

Как стана това?

Първо с помощта на вътрешните "политически опоненти", които са част от системата.

Второ, с помощта на Европейската народна партия, която и през тези драматични месеци не се засрами да го приеме, при това на два пъти - лично Жозев Дол. (Партията на Груевски ВМРО-ДПМНЕ е член на ЕНП).

Трето с пълното отсъствие на България от Балканите през последните 20 години.

Чий проект е Груевски?

Несъмнено великосръбски. На последния конгрес, само преди седмица в Куманово, Груевски каза буквално следното: Отношенията със Сърбия трябва да служат като пример за добросъседство. А седмици преди това в Скопие сръбският премиер Вучич подкрепи тази теза: Има какво да се учим от Груевски.

При вчерашния инцидент край Куманово стана едно много важно събитие: Сърбия обяви, че Македония е изтеглила граничната си полиция от границата със Сърбия и поради тази причина властите в Белград изпращат допълнителни сили. С една дума Груевски казва следното: Братя, Сърбия ни е на помощ. Тя единствена ни помага!

За мъката от загубата на Груевски Белград се произнесе дори и чрез сръбският военнопрестъпник Воислав Шешел. Той се оплака, че чужди сили искат главата на Груевски.

Кои се губещите в България?

На първо място дежурните патриоти, включително и такива като Георги Първанов и командированите "войводи" от ВМРО - при Иван Костов, Стефан Софиянски, Яне Янев, Николай Бареков, Валери Симеонов или сега Бойко Борисов. С падането на Груевски те губят основната карта "за защита на националните интереси".

Защо мълчи Борисов?

Ами, ако проследите модела Груевски ще разберете, че Борисов е част от същата тази система, от този едноличен режим, където институциите се рушат систематично и всичко зависи от волята на един човек - Човекът държава.

Забележително е мълчанието и на Даниел Митов, който би трябвало да се радва, ако наистина Груевски пада само от "американския сценарий". Милият мълчи, защото е опериран от национално достойнство и рефлекс както всички български политици след 1945 година.

В продължение на 70 години България къде мълчаливо, къде за съжаление със съгласие си затваряше очите и подкрепяше избиването на десетки хиляди патриоти в Македония. Днес е началото на края на великосръбския модел от 1945 година. Време е да помогнем Македония да заживее свободно - да разбере от къде идва, коя е и накъде върви.

Велизар Енчев, независим депутат. Лидер на движението "Българска пролет", бивш посланик в Хърватия, Източник: БГНЕС