Александър Йорданов: Македония се люлее в люлката, която сама си изплете

Александър Йорданов: Македония се люлее в люлката, която сама си изплете
A A+ A++ A

Опитите на опозицията да разклати властта в Македония едва ли ще доведат до обрат, смята бившият посланик на България в Скопие Александър Йорданов. Управлението на страната е твърде сложно, защото изисква коалиционни усилия, поясни той в интервю за Novinite.bg. За да управлява една македонска партия, тя трябва да има подкрепата на още една албанска партия. Но в тези протести албанци не участват.

Александър Йорданов е български политик и дипломат, литературен историк и критик. Председател на 36-то Народно събрание. Извънреден и пълномощен посланик в Полша (1998-2001), Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005).
 
Какво се случва в Македония, г-н Йорданов, как разчитате новините от последните дни?

Положението в Македония е напрегнато от протестите, които продължават вече няколко дни в големите градове на страната – Скопие, Битоля и Прилеп. Конкретният повод е едно трагично събитие, случило се през 2011 година непосредствено след победата на изборите на управляващата и днес политическа партия ВМРО-ДПМНЕ. Това събитие е убийството на един младеж, привърженик на победилата на изборите партия, Мартин Нешковски, който воден от чувство на радост от победата тръгнал към трибуната на тогавашните ръководители на партията, сред тях и тогавашния и сегашен премиер Никола Груевски, за да ги поздрави. Пресрещнат обаче от специалните части, тигрите от личната охрана на премиера Груевски, намира смъртта си. Това е конкретният случай. „Тигърът“ Игор Спасов, който е убил младежа, е осъден на 14 години затвор, които и в момента излежава.. Проблемът на протестите обаче е, че поводът не е самата случка, колкото и трагична да е тя, а това, че станаха известни водени разговори на премиера с министъра на вътрешните работи и с шефа на разузнаването на Македония, от които става ясно, че са търсели формула, по която да смекчат вината на полицая и да отвлекат вниманието от това, че той е бил охрана именно на премиера.

Кое е характерното за сегашните протести – първо трябва да се има предвид, че в Македония вече девета година управлява една и съща политическа партия – ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски. Опозиция срещу тази партия и това управление има, но тя е много слаба. Основната опозиционна сила са наследниците на бившата комунистическа партия на Македония – сегашният Социалдемократически съюз. Но те губят вече в четири последователни избори и ситуацията в страната е такава, че тази бивша комунистическа партия не може да спечели избори. Тя може при определени обстоятелства в комбинация с други партии да стигне до управлението на страната, но сама не може да постигне изборна победа.

Управлението на Македония е твърде сложно, защото изисква коалиционни усилия. А за да управлява една македонска партия, тя трябва да има подкрепата на още една албанска партия. Т.е. в Македония няма вариант, при който само партии на македонци да управляват страната. Трябва да управляват съвместно с албанци. Любопитното е, че в протестите срещу управляващата партия в момента албанци не участват. Албанските граждани се въздържат от протест в период, в който има вътрешни и междупартийни борби между двете основни македонски политически партии.

Да разбираме ли, че това са партийни борби, а не граждански протест – макар и закъснял, ако трябва да се отнася към убийството на младежа през 2011 година?

В Македония в последните 10 години се наблюдава едно интересно явление. Както казах партията ВМРО-ДПМНЕ прави коалиция с една от албанските партии, управлява и след като изминат 3 години от управлението провокира собственото си - образно казано - сваляне от власт. Тя провокира обществото с едни или други свои действия, обществото се отдава на пропагандата, че са необходими предсрочни избори, за да се промени нещо в страната. Предслочни избори се произвеждат и отново печели партията, която е управлявала. И така се случва вече три пъти подред, т.е. управляващата партия има общо 4 изборни успеха. Различното този път е, че протестите започнаха не на третата, а още на първата година от управлението на Никола Груевски. Доколко това са граждански протести, аз съм сериозно резервиран да твърдя в смисъл, че животът в Македония е силно политизиран, партизиран и място за т.нар. гражданско общество, което да е независимо в поведението си от политическите партии и политиката на тези партии, почти няма. В Македония няма все още формирано гражданско общество. По-скоро става дума за последната вълна от нетърпеливост на Социалдемократичческия съюз да предизвика избори и отново да се пробва евентуално да получи подкрепа.

Очаквате ли ескалация, за която се коментира по медиите - че ще има изстрели, че ще се стигне до оставка, че може да има убити от снайперисти?

Македония е държава на неограничените възможности и всичко може да се случи, защото това са елементи с голяма степен на непредвидимост. Но реално върви една сериозна политическа борба, в която може да се предполага, че албанските партии са направили едно задкулисие, направили са завой – те не го показват, но са го направили. И е много вероятно или едната, или другата от тях да са взели вече свое политическо решение при едни предсрочни избори да подкрепят вече не ВМРО-ДПМНЕ, както досега, а Социалдемократическия съюз и по този начин да бъде отстранена сегашната управляваща партия. Лично аз смятам, че това ще бъде доста трудно политическо упражнение, тъй като независимо от сегашните протести, ВМРО продължава да се ползва с доверие в по-голямата част от страната, тъй като експлоатира доста успешно основните македонски политически митове през последните години. Такива са митът за древността и величието на македонския народ; митът, че Македония отвсякъде е обкръжена от врагове и затова само единството на всички и единението може да доведе до оцеляване на държавата; и митът, че се правят реформи и се развива икономиката на страната в положителна посока.

Показателно е, че протестите сега започнаха само няколко дни след 15-я конгрес на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и избирането на Никола Груевски без никаква конкуренция и с подкрепата на широк кръг интелектуалци, заемали в различни години различни позиции в управлението на страната.

Любопитно е, че бившият македонски посланик в София Любиша Георгиевски, след това председател на парламента на Република Македония, беше отново един от двигателите за избора на Никола Груевски за премиер. Така че, аз смятам, че в тези протести разбира се има много силен политическо-партиен елемент от опозицията, главно Социалдемократическия съюз, който постоянно вади записи на подслушани разговори и създава атмосфера на нестабилност. От друга страна социално-икономическата ситуация не е цветуща и няма как да бъде цветуща в страна, която преминава през такъв бурен период на утвърждаване.

Допускате ли участието на външни сили, както се твърди? Имаше изказвания на дипломати за оставка на правителството – това намеса на големите сили ли е?

Македония е твърде малка, за се занимават великите сили с нея. Това е изключено от само себе си. Просто така наречените велики сили - става дума основно за Европейския съюз, имат един единствен интерес – Македония да осъществява реформи, които да я доближават до европейската интеграция, както и да поддържа много добри отношения със страните от ЕС, с които граничи, а това са Гърция и България.

Поддържането на добри отношения със съседите от ЕС е едно наистина незаобиколимо условие за бъдещо членство на Македония в ЕС и изобщо за отправяне на покана за започване на преговори. И не случайно на конгреса на ВМРО-ДПМНЕ за първи път от 25 години - ако изключим един малък период от управлението на Любчо Георгиевски като премиер - за първи път лично лидерът на управляващата партия Никола Груевски призна следното: че отношенията с България са такива, каквито не е нужно да бъдат. Той призна, че македонската страна от десетилетия е водила политика към България на базата на стереотипи от периода на комунизма - това са негови думи. И нещо повече, той за първи път употреби израза „обща история на народите на Балканите в различни исторически периоди“.

Досега македонската историография се пазеше от употребата на израза „обща история“. Защото в тази обща история неизбежно трябва да присъства и България. А това досега беше крайно неудобно за една част от политическия елит на страната. Малко хора обръщат внимание, че в самия преамбюл на конституцията на Република Македония се говори за македонския народ и за други народи, които живеят в границите на държавата, и тези други народи са албанците, турците, власите, ромите и други. Българският народ очевидно попада в категорията „други“. Отиваме в големия проблем, който е в дъното на проблемите – това е въпросът за македонската идентичност. 25 години в Македония непрестанно се говори и пише по този въпрос, но македонците и до днес не могат да решат какъв точно народ са, а оттам не могат да формират и това, което е необходимо за едно успешно държавно развитие – а именно да формират национална държава, нация.

И досега, ако отидете в Македония, ще видите, че няма нито един албанец, който да каже – да, аз съм част от македонската нация. Той смята себе си за част от друга нация и друг народ и не се отъждествява с това, което е Македония в момента. И това е един голям проблем. Отговорността на политическата класа е именно в това – не да засилва етническите междуособици и разделението в обществото, а да изгради мостове между различните етноси, така че те да се почувстват всички заедно македонци. Но не се вижда как това ще се реализира в обозримо бъдеще от сега действащите в Македония политици.

Да обобщим – вие не очаквате действията на политиците от опозицията, дори да доведат до оставка, да променят тази ситуация?

Не, аз мисля, че Никола Груевски оставка няма да подаде. Проблемите ще продължат да съществуват. Напрежението между партиите също. И Македония ще продължи да се люлее в люлката, която сама си изплете в тези 25 години.

#Македония #протести #Никола Груевски #Александър Йорданов

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай