3.5 млрд. лв. генерира престъпността в България

Дванадесетте най-значими организирани престъпни дейности в легалната, сива и криминална икономика в България генерират близо 3.5 млрд. лв. годишен оборот, което представлява 4.7% от БВП на страната.

Това заяви анализаторът Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който представи доклада „Оценка на заплахите от организираната престъпност в България 2010-2011 г.“, предаде БГНЕС.

Това е и темата на публична дискусия в Народното събрание, чиито организатори са Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и Центърът за изследване на демокрацията.

Изказвания на форума ще направят вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и главният секретар на МВР Калин Георгиев.

За европейската практика за противодействие на заплахите от организираната престъпност ще говори заместник-директорът на Европол Мишел Кие, а Алистър Уули от Агенцията за борба с тежката организирана престъпност (SOCA), Великобритания, ще запознае участниците във форума с опита на своята страна в тази област.

„Говорим днес за оценка на заплахата от тежката организирана престъпност, а не толкова за противодействието срещу нея“, посочи Безлов.

„Моделът, който сме използвали, се базира на анализи и данни на основни български институции и за първи път имахме толкова широк достъп до информация“, каза той.

През 90-те години имаше огромно насилие – убийства, включително и поръчкови, взривове, но през последните години има значителен спад, отчитат от Центъра за изследване на демокрацията.

Според Безлов свързаността на престъпността на „белите якички“ и организираната престъпност е основна заплаха за България.

По думите му особено рискова форма на тази свързаност е корпративната престъпност, която в обществото е позната като „олигархия“.

Според доклада най-големият нелегален пазар – този на сексуалните услуги, има индикации на свиване на потреблението. Въпреки това той носи най-голям приход за българските криминални мрежи – 1.26 млрд. лв. годишно.

Докладът е резултат от междуинституционалното взаимодействие, както и на работата на Центъра за изследване на демокрацията, отбеляза в началото на дискусията председателят на вътрешната комисия Анастас Анастасов.

Оценката на заплахите е един стандартен инструмент в европейската практика, който идентифицира заплахите, подрежда ги по важност от гледна точка на щетите, които причиняват, заяви на свой ред председателят на УС на Центъра за изследване на демокрацията Огнян Шентов.

Така тя дава насоки на политиците да разпределят ресурсите за противодействие на организираната престъпност, добави той.

„Откроили сме 8 заплахи в доклада, които идват както от конкретни престъпни групи, така и източници, свързани със законодателни и институционални проблеми“, посочи Шентов.

В доклада е даден обстоен анализ на динамиката и спецификата на организираната престъпност, проституцията и трафика на хора, контрабандата и нелегалното разпространение на наркотици, измамите с ДДС, пазара на цигари без легален бандерол, пазара на нелегални горива, фалшифициране и изпиране на пари и др.

Разпадат се йерархичните криминални структури, които до 2008 г. са контролирали пазара на хероин. При останалите – марихуана, синтетични наркотици и кокаин, се наблюдава възстановяване на търсенето през 2011 г. след спада от 2009 г. и 2010 г. Големината на вътрешния пазар на наркотици за 2011 г. може да се оцени средно на около 350 млн. лв., става ясно още от доклада.

В него се казва, че ДДС измамите, свързани с организираната престъпност, се оценяват през 2010 г. на около 700 млн. лв. Участниците в тази престъпна дейност са с висок социален статус и висока степен на обществено влияние, тъй като много от тях са участници в легалната икономика.

След пика на тези измами през 2008 г. се наблюдава спад от около 30%, което се обяснява както с икономическата криза, така и с нарасналия натиск от страна на МВР, НАП и ДАНС, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.

Въпреки това нивата на загубите за бюджета остават много високи и достигат 10-11% от приходите от ДДС. Пазарът на нелегални цигари обаче се е превърнал в най-бързо растящия пазар за организираната престъпност в периода на кризата, отчитат още анализаторите.

В рамките на две години той се е утроил, за да стигне през 2010 г. приблизително 500 млн. лв., или 30-40% от общия обем на пазара на тютюневи изделия в натура.

Създаден е и огромен за мащабите на страната нелегален сектор, в който участват 400 000 - 500 000 потребители на нелегални цигари и над 15 000 участници в криминалните мрежи по разпространението им. През 2011 г. се наблюдава спад с около 20% в продажбите на нелегални цигари.

Пазарът на нелегални горива, който е под контрола на организираната престъпност, е сравним по размери с този на нелегалните тютюневи продукти. Щетите за бюджета от тях са 600 млн. лв. загуба от акцизи и около 470 млн. лв. от ДДС, се посочва в доклада.

Според анализаторите доходите от престъпна дейност запазват високите си равнища въпреки икономическата криза. По-голямата част от престъпните мрежи в България контролират легални бизнес структури, което улеснява изпирането на пари.

Поради това степента на проникване на организираната престъпност в легалната икономика е значително по-голяма от равнището, наблюдавано в Западна Европа, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.