Димитър Бечев: Формулата за Македония са избори с посредничеството на ЕС

Димитър Бечев е регионален експерт за Централна и Източна Европа към водещата консултантска и информационна компания Oxford Analytica. Той e специалист по разширяване и политика на добросъседство на ЕС, както и по политиката на Балканите. Бечев е магистър по право и международни отношения от СУ “Св. Климент Охридски” и доктор по международни отношения от Университета в Оксфорд.

- Г-н Бечев, последните събития в Македония - протестите и изтеклите файлове, че са подслушвани незаконно 20 000 македонци, ще поставят ли страната в международна изолация?

- Македония е изпаднала в международна изолация от доста дълго време, процесът на интеграция в ЕС и НАТО е блокиран. Сега по-скоро се наблюдава обратния процес, тя започва да привлича интерес. Още миналия месец представители на Европейския парламент станаха медиатори между двете основни политически партии по заръка на комисаря по разширяването. Въпреки изолацията се наблюдава известно раздвижване и интересът към страната се покачва.

- Ще има ли и раздвижване в самата Македония заради протестите?

- Трудно ми е да предвидя доколко тези протести ще дадат реален резултат. Това може да се случи, ако успеят да намерят устойчивост. Вероятно е да се стигне до избори, особено ако кризата се задълбочи. Но дори да се стигне дотам, много е важно кой ще организира изборите, дали ще е сегашното правителство или преходен кабинет с широко участие.
Премиерът Никола Груевски е показал, че много успешно манипулира предизвикване на предизборна ситуация. Той умело избира подходящия момент и след това се завръща с още по-голямо мнозинство. Нещо подобно не е изключено да се случи и сега. Затова е много важно какво ще се стане в идните дни.

- Ако няма промяна, страната ще се отдалечи ли фатално от европейската перспектива?

- Македония има европейска перспектива. Преди 10 години тя беше след Хърватия по напредък от страните от бивша Югославия в процеса на присъединяването. Сега в момента е изпаднала от процеса. През 2008-9 г. Гърция наложи вето и оттогава процесът забокусва и непрексънато е изпреварвана. Това от друга страна е изгодно на правителството в Скопие, защото Гърция е прекрасно оправдание за застоя. Еврокомисията даде препоръка за преговори за присъединяване, но Гърция не е склонна да отвори вратата. Така че, този порочен кръг може да продължи години, ако не и десетилетия.

- Преди 10 г. Македония беше в първата група за присъединяване към ЕС, тогава дойде на власт Никола Груевски. Правителството му ли е проблемът за порочния кръг?

- Премиерът Груевски дойде на власт през 2006 г., а през 2005 г. Македония получи статут на кандидат. Тя беше преди Сърбия и Черна гора, които в момента преговорят за членство. Просто управляващите решиха да сменят името на летището "Петрововац" на "Александър Македонски", както и магистралата. Така се започна процес на антиквизация. Затова през 2008 г. се стигна до гръцко вето, когато Македония беше буквално на вратите на НАТО.

Между интересите на Гърция и Груевски обаче се получи съвпадение. Атина няма интерес Македония да се присъедини към ЕС и да се променят нещата. Тя вече е в блока и може да използва това, за да оказва натиск. Никола Груевски от своя страна също има изгода - прекрасно алиби в очите на избирателя да изглежда защитник на македонските интереси и националната чест. Оказва се едва ли не, че властите в Атина и Скопие игрят в един отбор.

- Изборите ли са най-добрият вариант за Македония?

- Изборите са добър вариант, но те трябва да бъдат проведени в подходящия момент и с международни гаранции, най-вече с посредничеството на ЕС. Трябва да стане ясно, че бъдещата власт не е опетнена от порочни практики като корупция и скандали, както този със записите, които изтекоха. Силовите институции не трябва да бъдат използвани срещу опонентите на кабинета, нито за опора на задържане на властта.

Ситуацията в Македония е следната - ако нямаш държавна работа, тоест в публичния сектор, ти си буквално на улицата. Тази практика се е превърнала в огромен механизъм за контрол и осигуряване на политическа подкрепа. Промяната й не може да дойде изведнъж, тези порочни практики не могат да се изкоренят веднага, но трябва да се тръгне към промяна.

Добър вариант за страната би бил коалиционно управление, както бе предложено през 2011 г. Но в крайна сметка без значение, каква формула ще бъде избрана, тя трябва да се реализира с посредничеството на ЕС.

Разбира се, възможни са и доста негативни сценарии, свързани с ескалация на конфликта. Най-плашещите са конфронтация в самото общество и разделяне на протестиращи и контрапротестиращи. Другият е силово пректаряване на протестите и опит на властта да заглуши народното недоволство. Това ще задълбочи изолацията и ще засили нестабилността в страната.