В рая на бруталната шизофрения

Три мечки правят театър. Брутално. Но когато "Три мечки ентъртейнмънт" правят качествен комерсиален български театър, това е реалност. Доказва го и третата им премиера. След смешно-епичния футболен "Спанак с картофи" и по мъжки еманципирания "Арт", идва ред на "Дакота" - рая на бруталната шизофрения.

Всичко в този спектакъл е брутално - героите, отношенията помежду им, стечението на обстоятелствата, логиката на събитията... Брутално добри са и актьорите Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов, както и гостуващата на триото "мечка" Александра Василева. И последното, но не по значение, брутално добро нещо в "Дакота" е текстът. Написан е от вече познатия на публиката автор - Жорди Галсеран.

Испанец, свободен човек и широкоскроена душа. "Станах писател, защото бях ужасен актьор", казва почти на шега той. Новото поприще обаче му донася титла - Кралят на черната комедия, а преди това започва да се говори за "Методът Галсеран". И тайната е, може би, в това сюжетите да идват не от изключителното напрягане на мозъка, а от живота около теб. Там всичко е много просто, гениално просто, много смешно.

И ако има още някой, чудещ се над какво се смее един Крал, ето и отговорът: "Изненадите, стрясканията, спътникът ми да се пльосне по дупе на асфалта - и аз като всички...." 

"Комичната предпоставка в "Дакота" е способността на един човек да вижда бъдещето си или убедеността му, че това е така, което е същото, обяснява Жорди Галсеран. Тези от нас, които нямат подобен дар, правят нещо много подобно - предугаждат с въображението си. Всички имаме очаквания за желания си живот в бъдеще и се стараем да правим определени маневри, за да се доберем до целта си, до онова, което наричаме щастие. Проблемите започват, когато успеем".

Така, почти смахнато и на ръба на шизофренията започват страстите и неволите на главния герой - обсебения от собствените си сънища и болезнено ревнив зъболекар Иполит (Захари Бахаров). В полезрението му влизат и излизат хора и събития, които той спира да различава - сънят и реалността се смесват, превръщайки битието в кошмар...

"Проблемът идва с отчаяния опит да подредим и да предвидим всичко - апартамент, работа, кола, разказва Бахаров. Случва се обаче нещо неочаквано и преобръща всичко - става ясно, че не са това нещата, на които трябва да се стъпи в живота". Затова според него не трябва да се търси отговор на въпроса дали неговият герой е луд. 

Зад кулисите

Юлиан Вергов и Владимир Карамазов са и сценични работници в спектакъла - те сменят декорите, докато колегата им Захари Бахаров играе, за да му гарантират пълна тишина. Това "оплакване" направиха самите "потърпевши" след премиерата. „Стигнах пак там, откъдето съм започнал - като сценичен работник”, обобщава Вергов. Карамазов пък пояснява, че двамата правят всички промени в декорите зад сцената по време на действието, но вече дължат за помощта близо два кашона уиски на майсторите.

Секс символът Карамазов се появява на сцената с лист хартия, пъхнат в задника му. Като полицай той си събува гащите и по съвет на глобения от него моторист поставя фиша отзад. Според актьора абсурдът в пиесата изисква подобен ход и препоръчва да не се фиксираме на този факт: „Ние сме си приятели, кефим се един на друг и при нас всичко е някаква веселба - не са стандартните репетиции в театъра. И това някак се предава и на публиката - усеща, че представленията са правени с любов”. Всички се шегуват, че репетициите са протекли в приятна шизофрения.

Браво на мечките!

"Билетите за "Дакота" през май са продадени още преди да е излязла премиерата. Горди сме, че хората се интересуват от това, което правим. Сега остава по-тежката задача - да правим добро представление", отбеляза Владимир Карамазов.

"Дакота" ще се играе и във Варна - заедно с другите две заглавия на "Трите мечки". В началото на юли ще има спектакли на "Дакота" в Летния театър, а после в Пловдив и други големи градове, но в по-мобилна версия.

И още: Жорди Галсеран е обещал да дойде да гледа "Дакота". Той дава и специално интервю за българските зрители - в програмата за спектакъла. "Искрено се надявам редовното поставяне на моите пиеси в България да не е увредило твърде сериозно морала на младежите във вашата чудесна страна - нали в тях е заложено бляскавото бъдеще, което ви очаква", казва с усмивка авторът. 

Екипът: 

Превод - Нева Мичева;
Режисьор – Владимир Пенев;
Сценография – Никола Тороманов;
Музика – Калин Николов;
участват: Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Александра Василева;
Копродукция с Three Bears Entertainment ltd;
Фотограф - Калин Николов.

И новината в аванс

Скоро "Трите мечки" започват нов и по думите им некомерсиален проект, посветен на живота на тримата големи български поети - Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Никола Вапцаров. 

"Има свят, където Славейков не е площад, Яворов не е алея, а Вапцаров не е участник в риалити. Това е нашият свят, споделят тримата актьори. Свят, в който отекват стиховете на Славейков, Яворов, Вапцаров... Там, където поезията е музика, а музиката - поезия. Там, където две и две рядко е четири, бялото е цвят и всичко е възможно. Там, където изкуството има среща с вечността. В този свят има повече въпроси, отколкото отговори. Повече страст, но и повече болка. И светлото чувство, че там, зад ъгъла, най-хубавото ни очаква, за да ни се случи. Защото го заслужаваме".