Аз съм журналист, аз съм Шарли, аз съм ТВ7!

21 век, Европейски съюз, България - това е сцената. Частен съдебен-изпълнител с група хамали нахлува в студиото на TV7 и NEWS7 със заповед да спрат телевизията и да изнесат имуществото й - това е действието. Съдебен спор - това е причината. Всичко изглежда ясно, ама не съвсем...

Има няколко точки, които превърнаха цялата случка по-скоро в абсурд.

Защо ли?

Защото за броени минути сградата на медията се превърна в бойно поле, все едно е настъпил атентат. Полицаи, журналисти, официални лица се сляха в едно и всичко това бе показано „на живо“. Защото хората, които влязоха в медията не бяха ориентирани какво точно правят. Защото часове наред никой не излезе да каже какво точно се случва. Защото властта се появи да каже, че не трябва да взима отношение в частен спор. Защото...

А какво точно се случи?

Около стотина полицаи отидоха да охраняват частен съдебен-изпълнител и лицето Кристина Димитрова, за която не стана ясно негов помощник ли е, или юрист на синдиците на КТБ. Тръгна да се прави опис на имуществото, ама не по списък, а по „инструкции“, както самата Димитрова обяви. Явно целта бе да се спре излъчването и това почти бе постигнато. В същото време журналистите не можеха да влезнат в сградата, за да си свършат работата, а никой не обясняваше защо. Следобедната емисия новини без малко да не бъде излъчена, а в крайна сметка бе саботирана от униформени, които се разхождаха в студиото и чиито телефони звъняха...

Последиците:

Обществото се раздели на две. Едните „за“, а другите „против“. И тук е редно да се каже, че няма спор, че пред лицето на закона всички сме равни, че след като има съдебно постановление, то трябва да се изпълни, че след като една медия има задължения, „сметката“ трябва да бъде платена. НО! Това ли беше начинът?

Нужно ли беше да се започва описът и изземането от позиция 100 и някоя, а не от номер едно, само защото „такива са инструкциите“? Нужно ли беше толкова униформени да се строят пред сградата на една медия, все едно журналистите са най-големите престъпници? И не на последно място, нужно ли беше премиерът да казва, че не харесва тази медия.

"Идете и си оправете бакиите. Нито държавата, нито някой друг ще позволя да се меси в частни съдебни отношения“, това каза премиерът Бойко Борисов по-рано. По принцип е така, но когато става въпрос за национална медия, нещата май изглеждат малко по-различно, защото се посяга на свободата на словото.

В този ред на мисли атаката от джихадисти срещу френската редакция в началото на януари и днешният щурм на ТВ7 малко си приличат. И при двата случая някой искаше да се посегне на правото на журналистите да информират обществото, и при двата случая страдат обикновените хора, и при двата случая има много полиция, и при двата случая държавата уж не трябва да се меси, а реално се налага...

Нека не забравяме, че първо сме хора, а след това всичко останало. Аз съм журналист, аз съм Шарли, аз съм ТВ7!