Почина писателят Гюнтер Грас

Известният писател Гюнтер Грас, носител на Нобелова награда за литература през 1999 г., си отиде на 87-годишна възраст.

Той е роден през 1927 г. в Гданск, в смесено германско-полско семейство.

Още с първия си роман "Тенекиеният барабан" (1959), който завоюва световна слава, той става своеобразен

говорител на поколението германци, израснали по времето на нацизма

В същото време, заради някои свои произведения, е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.

Грас има още много литературни отличия - "Берлинската награда на критиката"(1960), "Георг Бюхнер" (1965), "Теодор Фонтане" (1968), "Теодор Хойс" (1968), Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства(1994), чешката "Карел Чапек" (1994), наградата "Томас Ман" на град Любек (1996).

След края на Втората световна война 

Грас става селскостопански работник и миньор

Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж.

Пътува и в Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също - в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет.

Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично

считайки, че осъществявнето му е било прибързано.

През 2006 г. оповестява, че е взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата година става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация Вафен-СС. През април 2012 г. е обявен за персона нон-грата в Израел.

След "Тенекиеният барабан" излиза повестта"Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963) - трите образуват т. н. "Данцигска трилогия". Сред популярните му романи са "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).

Гюнтер Грас издава и

илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите"

(1956) и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда.

И следващите стихосбирки "Обръщателен триъгълник" (1960) и"Разпитан" (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп.

През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. Седем стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004), "Глупакът Август" (2007), "Какво трябва да се каже"  (2012),"Позорът на Европа" (2012) и "Еднодневки" (2012).