Главният прокурор ще спира финансови операции и сделки за имущество

Правната комисия прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), целящи в изключителни случаи главният прокурор или  определен негов заместник да може да спре финансова операция или сделка за имущество за срок от 48 часа.

За промените в НПК гласуваха 14 депутати , четирима се въздържаха и никой не се обяви против. При промените в ГПК отново 14 народни представители се обявиха за, трима се въздържаха и никой не беше против.

Председателят на комисията Данаил Кирилов (на снимката долу) припомни, че

между първо и второ четене на приемането на текстовете в  комисия може да възникнат промени

Поправките в законодателството, което да позволи на държавното обвинение да взима страна в сделки между юридически лица, бяха внесени от петимата депутати от четири групи – Цветан Цветанов (ГЕРБ), Валери Симеонов – ПФ, Четин Казак – ДПС, Красимира Ковачка и Стефан Кенов – БДЦ.

Чл. 203а от НПК предвижда органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на  умишлено престъпление или друго общоопасно дейние, както и временно да изземват средствата, с  които би могло да  се извърши престъплението.

Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, докато 48-часовото спиране на финансова операция или сделка от главния е изключение.

Вносителите на промяната в НПК я мотивират с необходимостта от създаването на възможност за

"реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност"

Настоящата липса на подобна възможност е "обществено неоправдана", посочват петимата вносители. Чрез законодателното изменение се предоставя възможност на прокуратурата да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия, става ясно от мотивите към ЗД на НПК.

В ГПК се предлагат два нови текста – чл.26а, според който "съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица, ползващи се от особената закрила на закона" и чл.26б, който гласи "прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ  имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".

Сериозни промени се предвиждат в чл.26 на ГПК, като например в ал.4 се предвижда:

"прокурорът може да започне  предвидените в този кодекс производства в интерес на държавата

общините или на граждани, ползващи се от особена  закрила на закона. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото". 

Създават се и две нови алинеи и на чл.26, които ще позволят на прокуратурата да встъпва в образувано производство,  когато това е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на  граждани, ползващи се от особена закрила на закона. На държавното обвинение ще се позволи в тези случаи да  изразяват и писмено становище по гражданските дела.

С преходните и заключителни разпоредби се добавя и една нова ал.6 в чл.145 от Закона за съдебната власт, който ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.

Според петимата народни представители предложенията не противоречат на

Конституцията, която "не определя конкретните случаи и характера на законите, представящ право на прокурора

да участва в граждански и административни дела".

"Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява
неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от закона". Подчертава се, че с промените на ГПК от 1997 г., е била "ограничена конституционно признатата, и гарантирана правна  възможност на прокурора да започва и да участва в гражданския процес в интерес на друго лице или когато намери, че това се налага за защита на държавен или на обществен интерес".

Според петимата народни представители от 43-то НС, техните колеги преди 13 години са прекъснали добра  законодателна традиция с 105-годишна история. Прокуратурата може да предявява искове в защита на обществения интерес в пет държави-членки на ЕС – Франция, Белгия, Италия, Испания и Литва, както и в няколко швейцарски кантона, показва сравнителен анализ на законодателствата. Като положителен пример в тази посока е посочена и Беларус.