Пътят към светлината минава през свещите

Срещата с Людмила Тенекеджиева и Димитър Недков преди великденските празници не е случайна – като хора на изкуството, грижовни родители и собственици на бизнес с висококачествени ароматни свещи, те олицетворяват духа на празника. Великден е свързан със семейството, разлистващата се природа, уханията на подправки и най-вече светлината. По какъв начин обаче тези „съставки“ се смесват в бизнеса със свещи, разположен в центъра на София, разказват Люси и Митко в следващите редове.

“Всичко тръгна от любовта към светлината, към пламъка“, споделя театралният режисьор Димитър. „Като семейство сме ползвали много свещи и си казахме, че няма достатъчно симпатични свещи в България с добър дизайн и сериозно качество“, добавя той за създаването на бизнеса със свещи. По отношение на своето театрално образование Митко е категоричен, че с режисура не може да се изхранва човек. При въпрос дали и въпреки реформата няма хляб в това изкуство, той отговаря, че реформа няма. „Ако има реформа трябва да се затворят половината театри и да не са финансирани от държавата“, казва още бившият режисьор. Той цитира свой приятел: „Режисурата и архитектурата са универсални професии – въпросът е човекът да има умение да си зададе цел и да умее да работи с хора.“

Историята на бизнеса със свещи на семейството започва от Коледа през 2003 година, когато двамата разпъват сергия на столичната улица „Солунска“. Първоначално залагат на цветове, впоследствие идва идеята да се фокусират и върху аромата.

„Беше ужасно студено, а на следващата година ни се роди син и по него определяме от колко години се занимаваме с това – вече са 11“, споделя бившият дизайнер на театрални костюми Люси. Споменаването на детето насочва разговора в посока дали то ще наследи бизнеса, но двойката предпочита да не прави дългосрочни планове за него. „Той може да прави свещи, имаме бизнес сделка – ако една свещ струва 4 лева, той получава 3, а 1 левче остава за материали и за магазина. Така научи и таблицата за умножение“, споделя Люси с усмивка.

Като родители те са сред основателите на Валдорфското начално училище и са вложили много сили там, което им се отплаща с определен вид естетика и чувство за домашен уют.

Ароматните свещи всяка година са разделени на колекции, както и целогодишни и празнични - съобразно големите празници Коледа и Великден, като всяка година добавят по нещо ново като аромати и визия. Творческото измисляне на идеите се пада на Люси – тя скицира дизайна, докато Митко е майстор в изливането на парафина и технологичното създаване на готовия продукт. 

И двамата с усмивка признават, че спорът между дизайна и производството е вечен – достигането до мечтания цвят, аромат и визия. „Понякога и най-прекрасните проекти не могат да се осъществят по чисто технологични причини и е въпрос на взаимни компромиси.“

При самата изработка на свещите Митко определя като най-сложна част извайването на детайлите. Там трябва да си прецизен.

„Захранваме се с идеи най-вече от природата и смяната на сезоните. Първо се тръгва от аромата, защото се оказва, че това е водещото при покупката на свещите. Като изберем ароматите, на които ще се спрем месец по месец, започваме да разработваме и визията. Цветовете, формата, всички орнаменти, които ползваме, са почерпени от природата, дори от едно цвете“, споделят Митко и Люси.

Въпросът за най-голямото предизвикателство при направата на свещи досега им напомня за трудна поръчка от фирма. „Най-често корпоративните поръчки са свързани с Коледните празници, като най-трудни са тези, които не са свързани с директно послание на символа – например елхички. Например от едни хотели искаха свещи като небостъргачи - на черен фон да има жълти прозорчета със съвършена форма и отдолу логото с топъл печат. Това беше ювелирна работа, много се измъчихме. За две седмици се занимавахме само с тези около 50 свещи“, спомня си семейството.

Людмила е родом от Сливен, а Димитър е от София, но и двамата са на мнение, че няма да разширяват бизнеса в провинцията, а гледат към чужбина, най-вече към северните, по-мрачни страни, където имат нужда от повече светлина. „Свещите станаха на много добро качество и естетически много добре изглеждат, а сме правили проучвания, че сме съпоставими със сериозни марки“, споделя Люси, а Митко допълва, че пазарът у нас е малък.

„У нас няма такава култура, малко са хората с отношение към тези неща. В провинцията хората мислят за оцеляването си, а и е трудно да го организираш, да го управляваш, ако е в друг град“, убедени са и двамата и добавят, че към момента гледат да си развият онлайн магазина.

Когато стигаме до водещите сред клиентите предпочитания, Люси е категорична, че чужденците най-много купуват аромата „Българска роза“, за разлика от нас, българите. „Имаме целогодишни аромати, които са подправки и гурме – ванилия, канела, лимон, сандалово дърво. Това са традиционни аромати и хората обичат да ги купуват във всички сезони. Но например мускус или люляк за Коледа някак не е подходящо“, признават Люси и Митко. Докато при клиентите - пушачи, най-купувани са свещите антитабак.

„На някои хора например смокинята им е любима, а на мен ми е тежка“, добавя Людмила. По отношение на свещите за подаръци обаче, най-често избират лавандуловия аромат, също мускус или нар. „Те са парфюмни, ненатрапчиви аромати и идеални за елегантен подарък“, пояснява тя.

Като хора, много привързани към природата, двамата подкрепят и различни каузи с екологична значимост – като например Часът на Земята, който тази година се падна на 28 март. Целта е за един час да се угаси осветлението и да се спести голямо количество ток по цялата планета. В това време може да не стоиш на тъмно като запалиш свещ с приятен аромат.

Освен това, рециклирането на свещи, което правят целогодишно от останали и върнати от клиенти парчета парафин, също подпомага опазването на околната среда. Този тип свещи са на по-ниска цена, но на същото високо качество.

По отношение на целите си в близко бъдеще двамата планират освен да пуснат свещи от висок клас парафин, който се използва в козметиката и са любими на веганите, да пуснат на пазара и свещи от пчелен восък.