Иванка Шалапатова: Всяко дете има право да живее в сигурна семейна среда

Иванка Шалапатова е изпълнителен директор на фондация „За нашите деца“, която работи за това всяко дете да расте обичано и подкрепяно в семейство. Тя бе избрана за „Личност в Новините“ за 2014 г. в категория "Благотворителност" от читателите на англоезичния сайт Novinite.com. 

Иванка Шалапатова е сред специалистите, които за първи път въвеждат приемната грижа в България, превенцията на изоставянето и създават първия малък групов дом за изоставени деца в Пловдив през 2005 г. Шалапатова е била и вицепрезидент на Международната организация по приемна грижа. Тя е ръководила представителствата на британските благотворителни организации "Европейски детски тръст" и "Всяко дете". 

Г-жо Шалапатова, какво Ви мотивира да се занимавате с благотворителност?

Живеем в общество, което е наследило редица жестоки и увреждащи за българските деца практики и отношение към тях. Не мога да се примиря с насилието над децата, с непосрещане на техните основни нужди и права, с тихото и трайно изолиране на децата в социални домове. Това ме мотивира преди години да загърбя студентската си мечта да бъда лидер в туристическия сектор и така, вече 18 години отдавам цялата си енергия на мисията всяко българско дете да живее в сигурна семейна среда и да развива своя пълен потенциал.

Мотивират ме и хилядите съмишленици на каузата на фондация „За Нашите Деца“, защото без тях успехите стават невъзможни. Да правиш добро е трудно, но като не си сам е по-лесно. Мотивира ме и развиващото се гражданско общество и другите колеги, които с не по-малко енергия защитават други ценни за обществото ни каузи. 

Склонен ли е българинът да помага?

Помощта има много измерения и всяко човешко същество е склонно да помогне на изпаднал в нужда, достатъчно е само да намери подходящия за него начин да го направи. Фондация „За Нашите деца“ дава възможност на различни общности да станат част от решението на истинския проблем за децата – липсата на семейство, което да се грижи за тях. Важно е всеки човек да осъзнае, че има роля в това да не допускаме новородените и малки деца да растат в изолация. Искрено вярвам, че не бива да разглеждаме децата само като обект на дарителство, а като носители на детски права.

Какъв е фокусът на благотворителните Ви инициативи?

От 1992 г. до сега фондация „За Нашите Деца” запазва своя фокус на работа върху мисията да осигури защитена и развиваща семейна среда за най-уязвимите българчета – деца, изоставени или в риск да бъдат изоставени в институция, деца с увреждания или със специфични потребности. За тези 22 години, ние подкрепихме над 6000 деца и семейства и бяхме до тях, докато преодоляваха най-големите предизвикателства, за да могат днес да бъдат заедно.
Ние работим с фокус ранна детска възраст, защото знаем, че положителното влияние върху живота на най-малките води до тяхно развитие и полза за цялото общество и това е най-ефективния подход на социална защита и просперитет.

Какви са предизвикателствата, пред които се изправяте по време на работата си?

Управлението на неправителствена организация в страна, в която гражданското общество е все още младо, а обществените нагласи към него често негативни е предизвикателство само по себе си. Ежедневно полагам усилия във всички действия да демонстрирам как се управлява и функционира нашата организация именно, защото усещам огромно недоверие и неразбиране. Дори когато доверието е налично се сблъскваме със следващото предизвикателство. То е свързано с мисията на организацията.

Често ме питат „Защо ви е да извеждате децата от социалните домове и защо трябва да ги оставяте при лоши родители?“ Защитата на детските права и прилагането на съвременни подходи на социална закрила, основаващи се на уважение на личността и правата на хората, овластяване и доверие, както и социални иновации, са сфери на дейност, които са предизвикателни в едно общество като нашето. От една страна се борим с предразсъдъците – към наличието на увреждания и въобще към различията, от друга се борим с нагласите – особено към семейството и родителството, и от трета страна се борим с отпора към промени.

Защо е важно изоставените деца да не живеят в домове?

Всяко дете има право да живее в сигурна семейна среда. Социалните домове и колективната деперсонализирана грижа за децата е отживелица и реформата на тази система е една от най-сериозните промени, с които обществата на пост-тоталитарните държави трябва да се справят.

Институционалната грижа за деца има изключително негативно влияние върху развитието на децата. Има много изследвания и доказателства за този факт. Нашата организация твърдо вярва в това, че тези домове трябва да останат в историята, а на тяхно място да развием разнообразие от съвременни форми на подкрепа към семействата, където децата да растат и да се развиват. Разбира се, това изисква ангажираност и мобилизация на всички ресурси на обществото, за да случим тази промяна.

Каква трябва да бъде приемната грижа? Как се гледа на професията "приемен родител"?

Време е да осъзнаем, че приемната грижа е единственото ни решение от тук нататък за определена група деца в риск. Винаги ще има семейства, които няма да могат да се справят с трудната задача да предоставят качествена грижа на своите деца. Нещо повече, ефектът от високата бедност, изолация, безработица и дискриминация в България върху родителите провокира крайно неадекватно и дори агресивно поведение към децата, което пренебрегва техните права и оставя много трайни травми у тях за цял живот. Добре подготвените и подбрани приемни семейства, адекватно подкрепяни от специалисти са най-ценния ресурс, който нашето общество може и трябва да изгради и съхрани именно за да предоставя на децата качествена алтернатива тогава, когато родното семейство не е способно да се грижи за детето.

Всяка година се изоставят 2000 бебета. Как обществото и държавата ни могат да помогнат за това всяко българско дете да живее в семейство и да спре изоставянето на деца?

Основната предпоставка е провеждането на една проактивна и подкрепяща семейна политика от страна на всички държавни структури, както и от страна на самото общество. От ключово значение е подкрепата на едно семейство да предотврати фазата, в която раздялата с детето и оставянето му на грижите на държавата е неизбежна. Тази подкрепа трябва да дойде от най-приближените хора до семейството, от институциите и местната общност.

Ако родителите, близките или медицинското лице, което проследява бременността на майката подадат рано сигнал, че семейството на детето изпитва трудности, вероятността системата за закрила на детето и техните партньори като фондация „За Нашите Деца“ да предотвратят изоставянето е по-голяма. Важна роля играят и здравните работници, които могат да преустановят практиката, при която консултират родители на деца с увреждания да оставят децата си на грижата на държавата, вместо това да подготвят родителите за предизвикателствата в тяхната грижа за детето.

Ефективната подкрепа на семействата е както предоставянето на пари, материални помощи, така и отношение, обучение и предоставяне на знания и умения.

Смятате ли, че общественото внимание е достатъчно фокусирано върху този проблем?

Нашето общество вече не е безразлично. Като че ли вече всички знаем, че има деца в институции, чуваме повече за оставянето на децата на грижата на държавата. Можем спокойно да кажем, че активността на хората в България за участие в различни благотворителни инициативи също се увеличава.

Въпреки това е добре да положим повече усилия да не подминаваме кризата в семейството, което може би живее до нас, кризите при наши роднини и приятели. Може би е добре да положим повече усилия да проявим солидарност дори и ако считаме, че можем да помогнем с малко! Добре би било ако преосмислим разбирането си за децата като носители на права, а не като функция на действията и мислите на своите родители. Би било много добре, ако осъзнаем, че решението на проблемите на децата в риск в България е в нас, а не извън нас. И накрая, но не по важност е добре да преосмислим ценностите си и да поставим детското благосъстояние и ролята на семейството високо в приоритетната ни скала – едва тогава можем да усетим истински предпоставки за просперитет на обществото отвъд физическото оцеляване!