Какво говорят и какво казват политиците в България

Политическият живот на България през последните десетина дни звучи като няколко странички от постмодерен роман на бездарен белетрист.

От срам, че не са свършили онова, което обещават от години, или пък заради безплодните усилия да обещаят нещо ново, героите в този посредствен епос запълниха отреденото за политическо творчество пространство с една метафорична неопределеност.

Съмнително успешните еквилибристики с думи свеждат пренесената на българска почва либерална демокрация от западен тип до цинично и елементарно словоблудство, а тя все още е най-успешният механизъм за обществено управление. Зрелищните изказвания, с които българските политици обличат безсилието и безидейността си, отблъскват гражданите от управлението и възпитават единствено апатия и неуважение към държавността.

Политическото говорене омаловажава политиката.

Само за няколко дни „тежката артилерия на ГЕРБ“ влезе „с летящ старт“ в най-„проветривото“ място в кабинета „Борисов“ – Министерството на здравеопазването, а един „министър с очилца“ направо изгоря, макар всички да се бяха попекли на плажа в Катар, докато един „се пекъл на бавен огън“.

Когато бившият министър на икономиката Трайчо Трайков предаде поста на бъдещия министър Делян Добрев, той му подари подкова, за да бъде „подкован“ – в буквален смисъл, и за да има късмет – в преносен.

Бившият здравен министър Стефан Константинов пък завеща на наследничката си Десислава Атанасова „рецепта за министерско дълголетие“. Той й препоръча „да не се опитва да прави големи реформи в здравеопазването; да не гледа в канчето на фармацевтичните фирми, ако не пие от него; на големите хора да казва „да“... Така и не стана ясно обаче кой определя цените на предписаните „медикаменти“...

Немалкото сътресение от едновременните промени в две сериозни министерски кресла беше направо опростенчески омазано в захаросаните изказвания и на управляващи, и на опозиция в нескрита надпревара за новинарски заглавия.

Здравният министър Стефан Константинов тъкмо обяви, че не се страхува за министерския си стол, защото стои прав, и падна на земята, защото „вървял след събитията“, „не могъл да влезе в час“ и „позволявал на друг да му вади горещите картофи“, както премиерът Бойко Борисов описа, общо взето, проблемите в здравния сектор.

След д-р Божидар Нанев и проф. Анна-Мария Борисова - първите двама министри, които бяха обрулени от проветривото място под натиска на лекарското недоволство, макар изборът им да беше определен като „опит за флирт“ от страна на премиера със съсловието, с встъпването си в длъжност Константинов обяви, че не се чувства „като жертвен агнец“.

На фона на тези метафори възниква въпросът, дали наистина проблемът е в министрите, каква персонална вина носят те и какво би означавало един министър да довърши мандата си.

Досегашният опит показва, че ако „тежката артилерия“ на ГЕРБ реши да проведе здравната реформа с един картечен откос от „летящия си старт“, то Десислава Атанасова няма да е последният здравен министър в сегашното правителство. Освен това с приближаването на изборите всички томахавки трябва да се заровят.

А ако става дума за отношенията между МВР и съдебната система, за томахавки изобщо никой не трябва да говори, непрекъснато твърди вътрешният министър Цветан Цветанов. Той продължава да настоява двете институции да бъдат „скачени съдове“, но по-скоро за „скачен към МВР съд“.

За съжаление реалността в политиката невинаги е така метафорична, както говоренето. Гражданите могат и да се предпазят от политическото „шумово замърсяване“, но не и от вредното облъчване.

Според метафората на д-р Константинов след тежката артилерия идва ред на ядреното оръжие или с други думи, към края на мандата на ГЕРБ здравеопазване съвсем няма да има.

Можем само да предполагаме каква резерва е останала на скамейката на здравеопазването в отбора на ГЕРБ, ако заимствам любимите спортни метафори на самия премиер.

Това съмнение няма нищо общо с качествата, амбициите и старанието на 33-годишната министърка, която оглавяваше здравната комисия в парламента.

Главният кадровик на ГЕРБ Цветанов похвали Десислава Атанасова, че „знае всички тънкости, проблеми, нужди“ на сектора, защото е работила и в болница.

Макар да не може да се похвали с най-големите поетични постижения в българския политически дискурс, Цветан Цветанов често си служи с думи за „томахавки“.

По думите му есенцията в скандала с австрийския лобист Петер Хохегер е, че бившият премиер Сергей Станишев трябвало да „лъска имиджа“ на България пред Европа заради „импотентността на Тройната коалиция“, и то на стойност 1,5 млн. евро, част от които се върнали при „любовницата“ на Станишев.

Лидерът на социалистите веднага заподозря, че със скандала Цветанов „хвърля димка“, за да прикрие безсилието на правителството на ГЕРБ и факта, че „тумбакът е гол, че държавата е опоскана“.

Последва не толкова остроумното сравнение на ГЕРБ с термити, които са опоскали държавата. Председателят на парламентарната група на мнозинството Валентин Николов не издържа на изкушението да отговори на предизвикателството и в същия метафоричен стил заяви: „Нека сме термити, ако трябва, чоплейки, да разкрием истината“.

За каква борба на идеи може да се говори, когато управляващи и опозиция се замерят единствено с несполучливи литературни хрумвания и оприличават с нещо като мравуняк парламента, където трябва да протича законотворчество?

След като пусна буболечките в българския парламент, лидерът на ПЕС Сергей Станишев подкрепи левия кандидат за президент на Франция Франсоа Оланд, а в речта си декларира амбицията на социалистите „да пребоядисат Европа в червено – цвета на растежа, заетостта и надеждата“.

Въпреки че успехът на десните сили в европейските държави на предстоящите избори е спорен заради строгите антикризисни мерки, които им се наложи да въведат през мандатите си, Станишев заяви, че ще „пребоядисва“, без да каже какво, защо, как, за колко време и с какви резултати.

Сред пълните с въздух метафорични упражнения на българските политици политически сътресения отново пропуснаха да предизвикат спорове и да провокират идеи.

Но не е виновна политиката. Виновни са „творците“ й.