Проф. Георги Каприев: Европа трябва да удари по масата и да поиска законите й да се спазват

Проф. Георги Каприев: Европа трябва да удари по масата и да поиска законите й да се спазват
A A+ A++ A

Проблемът с изстъпленията на радикалните ислямисти е много повече политически, отколкото религиозен, каза в интервю за Novinite.bg философът проф. Георги Каприев. Потърсихме го за коментар на въпросите, които предизвикаха изключителен интерес на дискусията, организирана от Университетския център за изследване на религиите в СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „За религията, политиката и секуларизма след Шарли ебдо“.

Проф. д.ф.н. Георги Каприев е завършил философия в СУ, специализирал е в Кьолн и Париж. Член на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) – в периода 2002-2012 е президент на комисията „Византийска философия”, на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия и на Института за средновековна философия и култура (София). Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP).Гост-професор в Кьолнския университет 2005/6 и 2013 г. Гост-лекторати в университетите на Амстердам, Бари, Берлин, Бохум, Вюрцбург, Карлсруе, Кьолн, Лече, Лозана, Мюнстер, Хановер, Цюрих и др. Автор на 19 книги, между които Византийски етюди (Комунитас, София, 2014); Византийска философия (Изток-Запад, София 2011); Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система (Изток-Запад, София 2010); Philosophie in Byzanz (Königshausen & Neumann, Würzburg 2005); …ipsa vita et veritas. Der „ontologische Gottesbeweis“ und die Ideenwelt Anselms von Canterbury (Brill, Leiden-Boston-Köln 1998). Главен редактор на philosophia.bg. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“, „Bibliotheca christiana“ и „Християнство и култура”. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.


Проф. Каприев, след терористичните атаки в Париж и Копенхаген станахме свидетели на протести, обозначени като гневен отговор на „християнска Европа“. Това не е ли шаблон, лишен от пълноценно съдържание? Доколко е християнска днес Европа?

Аз не останах с такова впечатление от протестите. По-скоро протестираха както християни, така и нехристияни, атеисти, агностици. Протестираха хора мюсюлмани също. Т.е. не мисля, че християнска Европа застава срещу ислямския ... не знам какво. Християнство срещу ислям – не това е битката днес. Битката е за демокрацията. Защото има посегателство срещу фундаментални ценности на демокрацията. Това, което се случи в Париж, което се случи в Копенхаген, което се случва всеки ден къде ли не, този тероризъм, това отношение към човека като към смъртен враг, унищожителното непризнаване на другия – това беше генераторът на протеста.

Как да си обясним тогава, че голяма част от  главорезите на „Ислямска държава“ са родени и отгледани в демократични страни?

Да, излязоха смущаващи числа тези дни. Това е много дълъг разговор. Това е разговорът за грешния модел на интегриране в европейската култура през последните 30-40 години. Много са   причините, довели до това състояние на нещата, но ако трябва много бързо да ги резюмираме, главното е липсата на интегрираност на тези хора. Тяхното нежелание да се интегрират и, честно казано, нежеланието на европейските общества да ги интегрират в себе си. От една страна е някаква криворазбрана толерантност, която нагазва в сферата на закона, в смисъл, че законът по-милостиво се прилага към нарушители, които не са принадлежни към тази цивилизация. От друга страна са пречките пред изграждане на цялостна професионална и социална кариера.

Защо, в Германия има министър етническа туркиня?

Да, разбира се, но сега не говорим за един-два отделни казуса. Говорим за масовия случай. Има един стъклен, но от доста дебело стъкло таван, който от някакви нива нагоре препречва, буквално прави невъзможно професионалното израстване на хора от подобна среда. И когато това става толкова очевидно, толкова явно, започва да ескалира враждебност.

Вие така ли възприехте репликата на един от участниците в дискусията, сирийски журналист, който каза: ние сме потопени в море от лицемерие?

Ами да, ако излезем от  поетическата структура на израза, това горе-долу е вярно в масовия случай. Въпреки че има изключения. От една страна имаме големи групи, чието  отчуждаване и маргинализиране е в голяма степен доброволно, т.е. те предпочитат да е така. От друга страна нашите действия не са в по-различна посока; ние приемаме това някак си с облекчение. Ето тук някъде трябва да се бръкне, за да се отстрани грешката. Аз говоря за грешка от страна на европейската цивилизация.

Казвате грешка – а може би Европа трябва да се върне към християнските ценности и в по-голяма степен да припознае чужденците като „ближни“?

Тук не трябва да намесваме вярата. Европейската държава е секуларна и демократична. Това е изстрадана позиция и тя е задължителен елемент от европейската цивилизация. Въвеждането на форми на политическия теократизъм е исторически погледнато неправилно. Друг е въпросът с християнските  ценности и социалното измерение на християнските ценности – ами че от 15 години това се говори, и то непрекъсно!  Западните общества какво заявяват днес: църква и държава са разделени, но религиозните хора трябва да намерят начин и трябва да им се даде възможност да изразяват на общовалиден език своите социални позиции и да ги отстояват. Това под едни или други форми се прави.  

Направи ли ви впечатление, че дори в тази дискусия някои от колегите отъждествяваха секуларното с атеизъм. Това е съвършено несъстоятелно! Първо, повечето европейци не са атеисти, а са агностици. Атеизмът е много героична позиция и не е за всеки. Всъщност атеистите са голямо изключение в тази култура.

Болшинството европейци са агностици, по-скоро хора съмняващи се, хора неуверени най-вече в това, което догматиката на една или друга религия казва. Но всеки има в себе си този висок закон, този императив, за който говори да речем Имануел Кант и в много голяма степен го изповядва. Така че, нашият дебат не е  християнство против нехристиянство. В европейската цивилизация се спори за границите на свободата, но тя е ценност за всички и в това е достойнството на тази цивилизация. В тези спорове Европа поумнява, в тяхната естественост и в пулсациите им. И когато насреща ви застават хора, които казват: избирайте между демокрация и ислям, тогава естественият ми избор е на страната на демокрацията.

Вие вярвате ли, че в обществата, където доминира ислямската религия, може да се  появи решение на този радикализъм?

Тук трябва много внимателно да кажем следното: ние идентифицираме в даден момент целия ислям с тази радикална форма, представена от „Ислямска държава“, Ал Кайда и др. подобни формирования, включително и някои форми на държавно управление. Но този, така наречен ислямски свят е ужасно разнообразен – там има и форми на либерално управление. Цялата работа е, че унифицирането на този свят по вътрешни критерии е много по-сложно, тъй като в самия ислям, който те твърдят, че изповядват, няма единно тълкуване. Казано малко по-опростено, всеки може да си тълкува Корана, както реши. И няма някаква институция или някакъв най-висш авторитет, определящ насоките на това тълкуване.

При тях йерархията е опростена?

Днес там йерархия просто няма. Няма нищо сравнимо със структурата на традиционните християнски църкви. Това е огромен проблем, защото дори сегашните авторитети да се съберат и да се разберат, винаги може да изскочи някой отстрани, който да каже: „А, не - това въобще не е така“. И да започне да си тълкува, както си иска. Това се видя и на нашата дискусия. Д-р Хасанов отстояваше една позиция, която, предполагам, ако  „Ислямска държава“ я чуе отнякъде, нищо добро не го очаква.

Вие приемате ли за коректни сравненията, че християнството вече е минало по този път по времето на Великата инквизиция?

Не, това са приказки на хора неграмотни. Първо, инквизицията в най-грозната си и жестока форма е феномен на новото време. Реално в 16-ти век започват тези изстъпления, тези изгаряния, този геноцид. Но това в огромна степен е свързано със сблъсъка между реформаторите и католическата църква. Инквизиция има и от двете страни. Самата инквизиция е създадена като изследователски институт, но страхотно е надхвърлила правомощията си и е стигнала до отвратителни измерения. Не случайно е била закрита. Обърнете внимание: инквизиция има само в Западната църква. В Православната църква инквизиция никога не е имало. И когато се говори за този кратък период, в който не е ясно къде свършва църквата и къде започва политиката, неговото генерализиране и универсализиране са неща незрели. Друг е въпросът, че християнството, да речем някъде между 12-ти и 17-ти век, има от какво да се срамува в своята история.

Например?

Погледнете кръстоносните походи само. Които няма как да бъдат по инициатива на някой друг, освен на католическата църква. Да не търсим кой знае колко далеч, макар че има и други безобразия. Въпросът е, че те никога не са следвали пряко от християнската доктрина  и дори Четвъртият кръстоносен поход, когато тръгва срещу Константинопол, прави го пряко волята на папата. Той ги е заплашвал с отлъчване. И те въпреки това са превзели града.

Непосредствено от християнското учение не следва нито една война, в никакви форми – нито нападателни, нито отбранителни. Християнството е друга материя, друг тип мислене. Но пък аз не съм склонен на едро да хвърляме върху ислямската религия вината за това, което става в момента. Смятам, че проблемът е много повече политически, отколкото религиозен.

А какви политически инструменти могат да работят в полза на едно успокояване на страстите?

Преди всичко Европа трябва да удари по масата и да иска нейните собствени закони в нейните собствени територии  да бъдат спазвани. Това е първото. Второ, трябва да се поставят много ясни условия за възможността за легално пребиваване на хора в тези държави. Има една много криво разбирана толерантност, която е част от проблема.

Но с по-затегнати мерки ние бихме разрешили само част от проблема – какво правим с младежите, които заминават от европейски страни към тренировъчните лагери на „Ислямска държава“?

В самия неевропейски свят ролята на Европа може да бъде само подкрепяща. Защото опитът ни буквално да изнасяме или налагаме демокрации, който се повтаря непрекъснато, е печален. Не може с една мярка, с един аршин ти да обикаляш света и да го налагаш върху му. Това просто няма как да стане. Там, където са правени такива опити, резултатите са ужасни. Трябва да се поддържат иманентните ресурси на местната култура, каквито тя безспорно има. И нейните носители да бъдат гледани не като някакви нещастни недоучени ученици, на които трябва да им се преподава собствената им традиция. Това е фино изкуство, но ако не го усвоим, няма да станат нещата.

Има ли място образованието като система  и как може да допринесе?

Образователната система също е едно много сложно съчетание от  социални и институционални компоненти.  Аз не съм специализирано компетентен да говоря в детайл за тези неща. Но ако искаме да въведем европейската и американската образователна система, която сама по себе си има достатъчно кусури, като обща мярка за цялото човечество, доникъде няма да стигнем. Ще стигнем до „Ислямска държава“.

Могат ли младите хора, децата, да бъдат възпитани с демократичните ценности, за да бъдат устойчиви, когато ги зоват бойните единици на ИД?

Това е сложно. Защото ако влезете в образователната система на западните държави, ако щете и на българската, вие ще видите колко е сложно допускането до интегриране на едно дете от семейство на чужденци, особено ако това са мюсюлмани. Каква е съпротивата въобще това дете да бъде допуснато до местата, където са красивите синеоки дечица. В рамките на ЕС аз съм имал такъв опит относно моите собствени деца, а какво да говорим за някои други етноси? В тази сфера наистина има едно голямо лицемерие.

Пресен пример – на 15 септември у нас имаше протести на родители срещу деца на бежанци?

Това имам предвид. Помислете за нашите циганчета. Те са от столетия по тези земи. Законът казва: образованието е задължително за всички. Но ето, че има чисто цигански училища. Гледах тези дни директора на училището във „Факултета“ - то е 100 процента циганско. И той казва: ние имаме програма, имаме дечица по други, смесени училища,  но родителите им намират 1500 аргумента, за да не ги пращат там. Не на последно място защото биват унижавани и дистанцирани.

Това, което се отнася за България, отнася се и за другите общества в ЕС. Ако отидете в някои парижки квартали, ще видите, че жителите са 100 процента нефранцузи. И това на французите им харесва, защото те по този начин са ги изтласкали, а на онези също им харесва, защото така те запазват своя начин на живот, в който се чувстват достойни. Това не е само във Франция, то е в цяла Европа. Ето я точката на нерва. Това е мястото, от което трябва да се започне. И е необходимо усилие от двете страни. Защото тези малцинства, те пък се научиха само да чакат. Т.е. не тръгват насреща, не правят нищо в посоката, за която говорим.

Смятат, че другите са им длъжни?

Да, и започват някакви безумни изисквания – по нашия закон е така, по нашия обичай е иначе. Няма наш и ваш закон, когато законът е за всички.  Но това правило някак уж благодушно, а всъщност зловредно се нарушава. Това е резултат от  „мултикултуралната“ политика, прилагана от правителството на Хелмут Кол, например.  Така че, проблемите са от двете страни. Не може ние да се правим на многоумни и благовъзпитани ангели безгрешни и да хвърляме всичко лошо върху главите на останалите.

Да си напишем домашното, това ли казвате?

То домашното е написано. Защото в Европа има създадени програми, има великолепни проекти, зад тях стоят огромни умове. Тук ми хрумва името на Хабермас, но той далеч не е сам.  Тези проекти са добре приети от всякакви организации и правителства, но нищо не се прави за тяхното реализиране.

Да обобщим, песимист или оптимист сте за преодоляването на заплахата от радикалния ислям?

Не съм оптимист в краткосрочен исторически план. Не съм от оптимистите, които смятат, че с един конкретен ход в рамките на кратък период всичко това може да бъде преодоляно. То може да стане в резултат на мощен историко-педагогически процес, който ни предстои. Ние не сме се захванали с него както трябва.

Това, което наричаме толерантност, не е много хубаво нещо. То означава да понасяш някого,  да го изтърпяваш, дори да ти е противен. Добре де, нека започнем поне оттам. Т.е. нека като първа стъпка да убедим себе си и, разбира се, останалите, с които сме в контакт, че отнемането на човешки живот е абсолютно престъпление. И че не трябва да бъде допускано под никаква форма и под никакъв предлог. Да започнем от това.  Следващата стъпка да е опазването на човешкото достойнство. Това е една мощна европейска ценност, която много се надявам вече да не е само европейска. Да започнем оттук и да вървим напред, но не като диктатори, а като дирещи разбиране и аргументиращи ходовете си така, че да бъдат те одобрявани. Да дирим съюзници, защото говоря за ценности, които в последна сметка не са чужди на никоя съвременна култура.

#проф. Георги Каприев #Европа #Шарли ебдо #ислям

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »