Професия домоуправител: има хляб в този бизнес у нас

Българите сме скептични, когато външен човек трябва да се грижи за управлението на етажната собственост, за общите части на собствения блок (собствената къща). В Европа хората се доверяват на професионалните домоуправители, за да са спокойни за управлението на имуществото им. В последните години се чувства разкрепостяване и на българина в тази насока. Това каза Димитър Вълчев, професионален домоуправител в интервю за Novinite.bg. От 5 години той се занимава ежедневно с битовите проблеми на хората.

Защо решихте да се занимавате с това?

По-скоро случайно, въпрос на обстоятелства. През студентските си години започнах да работя във фирма за управление на имоти. Така се откри пред мен възможността да получа повече информация за тази дейност. Регламентирана е в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), но практиката показва, че се налага промяна и допълнение на текстове в закона, които не са достатъчно прецизни и могат да ограничат някои дейности по управление на етажната собственост.

Контактът с хората ме провокира за по-голям интерес към естеството на този бизнес. Създадох собствена фирма. За да регламентирам по-добре работата си, ползвах правни консултации, ЗУЕС стана настолната ми книга. Убедих се, че домоуправителството е неразработена ниша. Факт е, че българите сме скептични, недоверчиви, когато външно лице трябва да се грижи за управлението на етажната собственост, за общите части на собствения ни блок (собствената ни къща).

В Европа хората се доверяват на професионалните домоуправители, за да са спокойни за управление на имуществото им. В последните години се чувства разкрепостяване на българина в тази насока. Това е повлияно и от утвърдените на пазара големи фирми и други по-малки в областта на професионалното домоуправителство. Сега мога да кажа, че наред с трудностите в последните 1-2 години този вид работа носи и удовлетворение. Хората са доволни от грижата за сериозни неотложни ремонти - на покриви, водопроводни щрангове, поставяне на стълбищни ПВЦ дограми и т.н. Като домоуправител заедно с колегите ми спечелихме за последните 2 години 5 проекта по програмата „Зелена София“ и 5 входа вече се разкрасиха с нови пейки, цветя, декоративни храсти и др.

Колко блока обслужвате, каква е тенденцията при клиентите – увеличават ли се или намаляват?

Около 20 входа на жилищни сгради в различни квартали на София с тенденция за увеличаване.

Кои са най-честите проблеми, за които ви търсят?

Обичайните ежедневни битови проблеми – изгорели крушки по стълбището и общите помещения, счупен прозорец, спрял асансьор. Има и спешни аварийни проблеми – течове от спукани тръби, течове от покрива при силни дъждове, авария в ел. инсталацията и т.н. Тогава незабавно се организира идването на специализирана фирма за спешно отстраняване на проблема. В каталога на домоуправителя има фирми във всички сфери на услугите и ремонтите за една жилищна сграда. Основните планирани ремонти се извършват от фирми, спечелили търг с по-добра оферта.

Как се преборват характери (на по-чепати съседи)?

С много търпение, изслушване. Трябва спокойно да се обсъждат въпросите. Необходимо е всеки живущ да се убеди, че неговото мнение ще бъде чуто и ще му се обърне необходимото внимание. В други случаи по решение на общото събрание, ако има обитатели, които не са плащали входните си такси за много дълъг период – половин, една година - независимо от добрия тон на разговора, домоуправителят след процедура трябва да заведе съдебен иск. Много от делата са спечелени.

В момента активно се води кампания за безплатно саниране – какви са настроенията по темата при вашите клиенти? Има ли заинтересовани?

Да, има интерес като цяло. По-активни са около 6-7 блока. Самият аз съм запознат добре с методическите указания и документите по програмата. Ходил съм на семинари в няколко районни общини. Разяснявам поставени въпроси пред живущите и подкрепям собствениците в амбицията им да се класират за безплатно саниране.

Какви са пречките при кандидатстването, лесно ли се отстраняват?

Много сериозен проблем е да се гарантират подписите на всички апартаменти – 100%. Собствениците трябва да са съгласни да се извърши санирането – т.е. да осигурят достъп до апартаментите си и да приемат изпълнението на програмата. Сдружението на собствениците (СС) може да е от минимум 67,5 % идеални части от общите за блока, т.е ако блокът има 100 апартамента, около 80 апартамента могат да създадат сдружението. Но останалите 20 трябва задължително да подпишат, че също са съгласни със санирането. И ако само 1 апартамент не подпише, документите не са редовни. Така се проваля одобрението на сградата, независимо че има сдружение. Може би Министерският съвет и МРРБ трябва да преразгледат този казус, за да могат повече сгради да получат одобрение (с по-малък процент от 100% съгласни) и да бъдат санирани.

Запознат ли сте с разликите в схемите на финансиране на подобни проекти – когато е чрез МРРБ и през банките, работещи по програмата REECL?

Не, не съм запознат. Не се е налагало в работата ми. Засега усилията ми са насочени към настоящата програма.

Как бихте посъветвали хората да подходят, за да добие проектът им най-адекватен на нуждите им вид?

На първо място бих ги посъветвал да не изпускат възможността за кандидатстване по програмата за 2015 – 2016 г. при 100% безвъзмездно финансиране. Така поставен, въпросът е малко изпреварващ. Едва след одобрение на блока, когато се изготвя проектът за саниране, от блока трябва да участват компетентни хора – архитекти, конструктори и да предложат най-подходящото за сградата или да си наемат консултант. Общото събрание на СС трябва да си излъчи компетентно лице, което по време на санирането да наблюдава и контролира работата.

Какви качества трябва да има човек, за да успее в този бизнес?

Първото, което ми идва наум, е стоицизъм! (Не се шегувам). По–нататък: Да си отворен към хората. Да имаш желание да помагаш, дори когато трябва да решиш личен проблем. Да се убедиш, че този бизнес има място в живота ни за постигане на спокоен, уютен и красив бит.