Стамен Янев: Ще привличаме инвеститори с конкретни проекти

Стамен Янев е юрист, специализирал в сферата на сливанията и придобиванията, както и в областта на инвестициите. Професионалният му път преминава през големите международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света.

Изпълнителният директор на БАИ е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е европейско и английско право в ASSER College Europe, Холандия, University of Cambridge, European University Institute, University College London. Завършил е английска гимназия ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров” в Хасково.
Стамен Янев е член на Софийската адвокатска колегия и главен асистент в Института за държавата и правото при БАН, секция по публично-правни науки.

Г-н Янев, неотдавна Българската агенция за инвестиции раздаде годишните награди Инвеститор на годината за постижения през 2014 г. Как избрахте победителите?

На 4 февруари имах удоволствието да открия церемонията по награждаването в деветото издание на конкурса „Инвеститор на годината“.  Конкурс, който се превърна в добра традиция за България. Това е най-стойностният форум в нашата област. Доказва го респектиращият интерес на инвеститорите към състезанието и силната конкуренция. Затова Българската агенция за инвестиции подхожда отговорно към оценяването на номинациите, така че  определянето на победителите да бъде максимално обективно. Тази година проектите бяха оценени по комплекс от показатели: стойност на инвестицията, брой разкрити нови работни места, мерки за опазване на околната среда и мерки за обучение на персонала. Разпределихме 12 награди – 5 златни бика, 4 плакета и три грамоти. Голямата награда „Инвеститор на годината“ за постижения през 2014 г. спечели “Девня Цимент” от групата на “Италчименти” за завършването на новия си завод, едно от най-големите и модерни съоръжения в Европа. Инвестицията само през 2014 г. е 114 млн. лв. Целият проект е на стойност около 325 млн. лв. През миналата година са разкрити 3067 работни места. Почти всички подизпълнители са български фирми от региона. Всичко това изведе “Девня Цимент” на лидерската позиция, въпреки силната конкуренция. [Повече за резултатите тазгодишната церемония можете да видите тук или на сайта на БАИ.] Догодина предстои десетото, юбилейно издание, така че започваме организацията. 

На какво според Вас се дължи отливът на преки чуждестранни инвестиции през по-голямата част от 2014 г.? Като нов директор на БАИ смятате ли, че агенцията е имала някаква роля в това развитие?

Когато се говори за отлив на инвестиции, много ясно трябва да се направи уточние въз основа на какви данни правим сравнения. Ако сравняваме с периода 2007-2008 г. и преди това – основателно можем да говорим за подобна тенденция. При над 9 млрд. евро през 2007 г. и над 6 млрд. евро през 2008 г. нивата от 1,5 млрд. през 2010 и около 1,1 – 1,2 млрд. евро от 2010 г. насам наистина са тревожно ниски. Но глобалната икономическа и финансова криза повлия на икономическото развитие на целия свят. Няма как България да се окаже оазис в това отношение. През последните години нямаме и големи приватизационни сделки.

През миналата година има още един фактор, който повлия не толкова на директния приток на инвестиции, но косвено има значение за процеса. На 31 юни изтече действието на Регламент № 800/ 2008 на ЕК от 06 август 2008 г., който регламентира отпускането на държавни помощи. Голяма част от насърчителните мерки в Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ се определят като държавна помощ. За да продължи сертифицирането и съответно даването на стимули за инвеститорите, определяни като държавна помощ, в българското законодателство трябва да се въведе новият Регламент № 651/2014 на ЕК от 17 юни 2014 г. и да се промени ЗНИ. Знаете, имаше избори, 6-8 месеца бяха загубени за процеса на сертифициране. В БАИ има около 30 проекта, които чакат то да се възстанови.

Неблагоприятно на цялостния процес на привличане на инвестиции се отразява общата финансова нестабилност в световен мащаб. Видно е от следната графика.

На нея ясно се вижда тенденцията  как след 2008 г. инвестициите се сриват – както в Румъния, Сърбия и Гърция, така и у нас. Номиналните стойности, разбира се, са различни. Не може да се сравнява мащаба на пазара в Румъния, с този в България. Но тенденцията при притока на инвестиции е еднаква за всички.

Заради забавянето на развитието на икономиките в Еврозоната компаниите в тези страни се въздържат от инвестиции. Конфликтите в Украйна и в Близкия Изток, които са твърде близо до нас, също се отразяват на взимането на решение за инвестиции в България.

Всичко това не е оправдание, а обективната картина от обстоятелства, в която ние трябва да привличаме инвестиции. Преди ден БНБ оповести данните за инвестициите за периода януари - декември 2014 г. Това са предварителни данни. Те сочат 119.6 млн. евро нови инвестиции през декември, с които общата сума за 2014 г. става 1 181.6 млн. евро. Обикновено месец, два, а през 2014 г. се случи и през септември, БНБ ревизира годишните данни, въз основа на нова получена информация. След ревизията през септември 2014 г. сумата на инвестициите за 2013 г. и за 2012 г. беше увеличена. За генералните изводи е редно да се изчакат финалните данни, за да се направят съответните анализи и коментари.

Необходимо е да се предприемат мерки, които да променят тренда. Имаме нужда от рязко увеличение на инвестициите за увеличаване на ръста на брутния вътрешен продукт и за осигуряване на по-голяма заетост на българските граждани. Въпреки че очакванията и на ЕЦБ, и на ЕБВР, и на ЕК, са за задържане ръста на инвестициите и дори за намаляването му, ние трябва да направим така, че да превърнем България в предпочитано място за инвестиции. Радващ е фактът, че в последната си прогноза, Европейската комисия завиши очакванията си за ръста на БВП за България от 0,6%, колкото беше предишната, до 0,8%, колкото е заложеният от Министерството на финансите в бюджета. Но, сами разбирате, това съвсем не е достатъчно.

В средата на януари разкрихте, че се подготвя нова стратегия за насърчаване на инвестициите. Имате ли вече представа какъв ще бъде акцентът в нея, доколкото казахте, че ще е съгласувана с управленската
програма? Ще има ли в тази стратегия фокус върху насърчаването на инвестициите в икономически по-слабите региони?

Нашите цели разделям на три групи - краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Краткосрочните ни планове са да анализираме процеса на привличане на инвеститори през последните 10 години. В средносрочния ни план е заложено създаването на стратегията. Моето разбиране е, че тази стратегия трябва да обхваща усилията на всички звена, които имат отношение към процеса на привличане на инвестиции и към икономическото развитие на България – изпълнителна, законодателна, местна власти, неправителствени организации на бизнеса, международни одиторски и консултантски компании. За да се разработят мерки, които наистина да превърнат България в предпочитаната европейска инвестиционна дестинация, трябва да се стъпи на обстоен анализ. И сега страната ни има много предимства, но те не са достатъчно известни сред инвеститорите. Трябва да се промени начинът на правене на проактивен инвестиционен маркетинг. Какво включва това - таргетиране на инвеститорския интерес за определени сектори от икономиката и в определени региони. Трябва да се предлагат конкретни проекти, които знаем предварително, че биха заинтригували инвеститорите, които искаме да привлечем. Така възможността посланието ни да стигне до точния адресат е много по-голямо, отколкото, ако представим само общо условията за правене на бизнес в България. Например, летищата в Стара Загора и Русе, регионите с концентрация на минерални извори или възможностите, които предоставя Национална компания „Индустриални зони“, са само част от проектите, които можем да предложим на потенциалните инвеститори.

През последната година се забелязва засилен интерес за инвестиции в България и това се обяснява в голяма степен с новите стимули, въведени с промените в Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ през февруари 2013 г. С тях се намалиха  значително  праговете на инвестициите за издаване на сертификат за инвестиция, чрез който могат да се получат съответните насърчителни мерки от страна на държавата. Включени бяха нови икономически дейности от сектора на услугите, които да се възползват от стимулите по ЗНИ – издаване на програмни продукти, счетоводни  и комбинирани офис дейности, предоставяне на споделени услуги /”Кол центрове и изнесени финансови и счетоводни услуги/. Въведоха се и възможности инвеститорите да могат да си възстановяват направените от тях разходи за социални осигуровки на работниците за период от 2 години или в процентно изражение приблизително 17.9% от брутното възнаграждение на работника.

Какво е нужно на България, за да се превърне в топ дестинация за дългосрочни инвестиции? Какво трябва да се промени в законодателството?

През миналата година бяха организирани 24 форума за популяризиране на страната. Първата кампания беше насочена към българите в чужбина. Нашите сънародници в 13 града по света бяха поканени да се върнат и да работят в страната си, посочени им бяха възможностите за реализация. Вече има върнали се българи, които работят у нас, мотивирани от тези форуми.

През есента направихме 10 инвеститорски форума в 7 страни в Европа, САЩ и Азия. Последва форум в Рим, Италия. На тях на над 2500 потенциални инвеститори бяха представени предимствата за инвестиции и правене на бизнес в България.

И тези маркетингови кампании имат отражение България да стане по-позната и по-интересна. Всичко това, обаче трябва да се фокусира, трябва да се променят средствата, за да имаме по-добър резултат.

В кои сектори България според Вас ще има най-много потенциал за инвестиции през 2015-а и да очакваме ли промени в структурата на инвестициите в сравнение с 2014-а?

Сред основните приоритети на Министерството на икономиката е именно насърчаването на инвестициите в отрасли с висока добавена стойност, в които България има традиции. Високотехнологичните производства, които са двигател на всяка икономика, също са цел за нас при привличането на инвестиции.

За периода 1996-2013 основните сектори, в които се инвестира най-много, са преработващата промишленост, финансовото посредничество и операциите с недвижими имоти. Макар, че е рано за прогнози, по всяка вероятност тези сектори ще останат сред най-предпочитаните и тази година. Но и ще се насочат усилия за привличане на инвестиции в отрасли, които са традиционни за България, за които има специалисти и мощности – хранително-вкусовата, текстилната, шивашката промишленост и др.
 
Как цялостната ситуация в Еврозоната се отразява според вас на инвестициите? Не предпочитат ли някои инвеститори страни извън Еврозоната като България?

Като цяло ситуацията в Еврозоната няма особено неблагоприятно значение за нашата страна. Притокът на преки чуждестранни инвестиции за периода 2010 г. – 2014 г. е стабилен.  Желанието ни е да увеличим значително размера на привлечените преки  инвестиции в България за 2015 г.

Не се очаква особено оживление в европейските икономики. Според обявената тези дни зимна прогноза на ЕК БВП на ЕС ще нарасне с 1,7% през тази година, а в Еврозоната – с 1,3%.  За 2016 г. се очаква растежът да се ускори до съответно 2,1% и 1,9% заради по-силното вътрешно и външно търсене, гъвкавата парична политика, като цяло неутралната фискална позиция, както и очакваното въздействие от реформите.

Може да се очаква, че конкуренцията от страна на нашите съседи, на първо място Румъния и Турция, ще се увеличи. Факт е, че някои инвеститори предпочитат страни като Македония и Сърбия, поради това, че там няма ограничения от страна на Европейския съюз да предлагат стимули, държавни помощи и данъчни облекчения. Нещо, което България като член на ЕС трудно може да си позволи.

Но, убеден съм, ние имаме потенциал да въведем атрактивни мерки,  за да привлечем инвеститори, които до момента не са планирали инвестиции в България.

Как оценявате риска от спад на чуждестранни инвестиции с оглед на ситуацията в Русия и Украйна? Могат ли според Вас да вземат мерки, за да се компенсира потенциален отлив?

Правят се такива анализи. Данните са предварителни, но ако сравним инвестициите от Русия у нас за периода януари-ноември 2013 г.  97.1 млн. евро и тези за същия период на 2014 г. 179.1 млн евро, то виждаме, че те са двойно повече през миналата година. Темпът на украинските инвестиции също остава стабилен. Но знаете, че в днешната глобализирана среда, инвестиционните потоци търсят най-малкото съпротивление. Т.е. руска компания, която би желала да инвестира в България, би могла да намери най-изгодния път за да реализира плановете си. И твърде често, тези пари влизат в България с друг произход. Големи руски инвестиции в България всъщност не се водят руски в статистиката. Същият проблем изникна и на неотдавнашни форуми в Италия – голяма част от италианските инвестиции, не се отчитат като италиански в нашата статистика и това определя по-задно място на Италия в класацията на страните – инвеститори у нас, 10-то от началото на водене на статистика за инвестициите.

В други интервюта сте споменавали политическата промяна в съседна Гърция като възможност за България да се превърне в магнит за инвестиции от южната съседка. Дават ли според Вас резултатите основание за подобен коментар и как би могла страната да се възползва от подобна възможност?

Гърция винаги е била важен търговски партньор на България. ПЧИ в България са около 3538.1 млн. евро от 1996 г. до 2013 г. Гърция заема 3-то място по обем на инвестиции в България.

Неотдавна премиерът Бойко Борисов ме покани да взема участие в среща с организацията на гръцкия бизнес в България. Там бяха изразени притеснения от гръцките предприемачи, че икономическата ситуация в страната им може да са влоши след изборите. Нормално и логично е да се очаква част от тях да преместят бизнеса си в България, най-близката страна-член на ЕС.

Но аз бих искал да изчакам формулирането на икономическата политика на новото гръцко правителство. Може да се въведат мерки за ограничаване на инвестициите зад граница. Нашите страни са традиционно близки в търговско-икономическо отношение. Както премиерът каза на тази среща, след като построим магистрала Струма, стокообменът със сигурност ще се увеличи.

От години продължават съобщенията за инвестиционни намерения от Китай, но доколко според Вас Китай и страните от региона могат да се превърнат в успешни инвеститори у нас? Какво е нужно на България, за да се промотира в Азия?

Интересът на китайските фирми към България е голям. Той, обаче, засега не се отразява в данните за реалния приток на инвестиции. Нивото на китайските ПЧИ за периода 2010-2013 е само 121.7 млн. евро.  Китайските инвеститори имат много по-различна философия при взимане на решение от познатата ни европейска или американска. Те прохождат в изнасянето на бизнес процеси по света. Въпреки че премиерът на  Китай призова китайските компании да се глобализират, те много трудно решават да го правят. Китайските компании обикновено искат да участват в проекти, гарантирани от държавата, за да са сигурни за инвестициите си. Освен това те имат нужда от множество одобрения, което забавя значително нещата.

През миналата година имаше посещения на най-високо равнище – премиер, председател на парламента и президент, както и много бизнес делегации. През 2014 г. БАИ организира два инвестиционни форума в Пекин и Шанхай и един в Южна Корея. Интересът бе огромен и БАИ успя да представи възможностите за инвестиране в България и в по-конкретни сектори в икономиката като информационни технологии, транспорт и логистика, машиностроене, електроника и електротехника, СПА и балнеологичен туризъм.

Има особености, които трябва да се отчитат при представянето на България като добра инвестиционна дестинация в Китай. Например, промоционалните материали задължително трябва да бъдат на китайски език; добре е кореспонденцията да се води на китайски език; необходими са преводачи на китайски език; трябва да се отчитат културните, философски и характерологични особености при воденето на преговори.

Нашата основна цел е в най-скоро време да имаме повече инвестиции от Америка, Европа и Азия.